Машината на времето на Рудолф Дизел - Сборник

Както много пъти се случва, с изненада открих, че не съм споделил тук за най-важната за мен книга от миналата година. Тя излезе в началото на септември и беше представена на юбилейния Булгакон в Пазарджик. „Машината на времето на Рудолф Дизел“ е сборник с фантастични разкази от немскоезични автори. Те са сред най-големите имена в жанра в Германия и Австрия, а произведенията им са печелили най-престижните награди във фантастичния жанр – Немската награда за научна фантастика и Наградата „Курд Ласвиц“. Съставител на антологията е небезизвестният немски писател Ерик Симон, книгата беше издадена като част от поредицата Тера Фантастика на ИКФЕП „Иван Ефремов“, а аз преведох разказите от немски.

Включени са 19 истории с най-различни сюжети, стил и маниер на писане, многообразието е доста голямо. Има както емоционални и съзерцателни произведения, така и наситени с екшън, насилие и драма. Сред имената на авторите изпъкват най-известните в съвременната немска фантастика Андреас Ешбах, Ангела и Карлхайнц Щайнмюлер, Уве Херман, Михаел Иволайт, Хелмут Момерс, Арно Беренд, Франк Хауболд, Хайдрун Йенхен, Михаел Марак и още неколцина наистина интересни творци. Както спомена и Ерик при представянето на книгата в Пазарджик, това е най-новата немска фантастична къса проза, която е излизала на български, като на това ниво могат да се съставят поне още три книги с други произведения от същите или пък други автори.

За мен това беше много важна книга, най-важната, защото мечтаех за нея повече от двайсет години. От любов към жанра и езика периодично превеждах почти всички къси фантастични разкази лауреати на големите награди, до които успявах да се добера. Първият, който ме запали, беше „Салонен разговор“ от Арно Беренд, една алтернативна история за това какво би било, ако инките бяха изпреварили Колумб и те бяха открили Европа, а не ние Америка. Прочетох я и я преведох може би през 2005 година и я прибрах в една папка на компютъра. Продължих да чета и превеждам за собствено удовлетворение други разкази, които се трупаха в папката. Нямах идея кой и под каква форма би се съгласил да ги публикува, защото знаех колко е трудно да се издава къса проза в жанрова литература от неанглоезични автори. Периодично от електронното списание „Сборище на трубадури“ Петър Тушков и приятели благородно публикуваха на техните страници по някой екземпляр, като 1-2 излязоха и на страниците на Тера Фантастика. И толкова. Бял свят видяха едва няколко от десетки.

Познанството ми с Ерик Симон обаче промени това. Първо се появиха две малки книжки с българска фантастика на немски език („Контакт с вдругиден“ и „Звезден метал“), които бутиковото издателство Torsten Low издаде в Германия и чрез които тествахме нашата комбина от преводач и редактор. После по настояване на Ерик дойде ред и на моята тайна папка. Някои разкази той ги отсортира, добави нови автори или други разкази от същите автори, редактира основно всички текстове и така близо цяла година. Каквото и да си говорим, истината е, че положи огромен труд и ако не беше той, тези истории никога не биха стигнали до който и да е читател. Всичко това двамата го направихме напълно алтруистично и безвъзмездно, защото нямахме илюзии, че някой друг би се наел да превежда и издава такива произведения и да храни надежди за каквато и да е печалба. А има истории, които са толкова интересни, забавни или впечатляващи по някакъв друг начин... Всяка страна, култура, всеки език си има някакви свои специфики, които са толкова чаровни и ценни, че би било истинска загуба да се превежда, издава и чете само едно и също.

Заглавието „Машината на времето на Рудолф Дизел“ идва от едноименния разказ на Карстен Крушел и го избрахме донякъде заради провокативното противоречие – хем да е древно като дизела, хем футуристично като машината на времето.

Както може да се очаква, тиражът е микроскопичен, тъй че ако нещо такова ви вълнува, не се колебайте, а си набавете книжката, защото най-вероятно скоро ще свърши.

Последните дни на вечността - Михаел К. Иволайт

Кой е Михаел К. Иволайт вероятно вече знаете, ако сте чели тази статия в любимото ни "Сборище на трубадури". Там може би сте видели и корицата на последния му сборник, в който авторът е събрал шест произведения, които най-общо може да наречем разкази. Такива разкази, които заемат общо 255 страници. И те наистина са нещо повече от разкази, не само по обем. Идва ми думата "визионерства", но не ми звучи достатъчно земна и обвързана с факти.

• "Човек-сянка" - Колко по-лесно е човек да бъде невидим в един свят, доминиран от вездесъщите информационни технологии. Ами ако този невидим човек е атентатор с опасна мисия?
• "Последните дни на вечността" - Времето - измерението, което почти изобщо не познаваме. Може ли да се окаже, че само по себе си едно пътуване със свръхсветлинна скорост може да погуби целия останал свят? Или да роди нови светове? Кой ще бъде творецът им? И всичко това в резултат от едно глупаво съревнование между двама млади мъже за сърцето на тяхна колежка от университета.
• "Време на Планк" - О, наука, дори ти не можеш да обясниш дали Адам и Ева са имали пъпове!:) Но както и да е... времето на Планк са онези първи няколко секунди след Големия взрив, за които не се знае нищо. Тогава са се появили законите, на които се подчинява нашата Вселена. В този период времевите и причинно-следствените връзки се разпадат, а науката е безсилна да каже каквото и да било. Възможно ли е такова нещо да се създаде изкуствено в някой адронен колайдер и какви ще са ефектите от такъв малък Голям взрив? Има ли изобщо разлика между малко и голямо на квантово ниво? Може ли светът изведнъж да се окаже задвижван и закрепен на нови природни константи? Какъв ще бъде този свят?
• "Няма да се уплаша от зло" - Отново млади учени в капана на фатална и тайнствена непозната жена. Създател на революционна нова технология за съхраняване и обработка на данни години наред работи по откритие, което баща му е направил малко преди да умре. Възможно ли е късовълновият фон, който ни обгръща, всъщност да е част от някакво важно послание, което някой е отправил специално за нас? Кой и какво е искал да ни каже?
• "Тържеството по случай смъртта ми" - Ако технически постоянното обновяване на човешкото тяло вече е възможно и на практика човек е в състояние да живее вечно, какво би накарало един от тези кандидати за богоподобност да пожелае доброволно да умре?
• "Смяна на караула" - Преподробна игра на еволюция с полунеочакван край.

По тази книга въздишах отдавна и затова искам специално да благодаря за благородния жест на Алмаака, който ме снабди с нея.:)

Пътища в светлината – Михаел К. Иволайт

Тази светлина от заглавието не бива да подвежда. Това всъщност е една доста тъмна и мрачна история. Мрачна, не защото действието се развива слез залез слънце, а защото те потиска и натъжава. Няма от никои от познатите ми чудовища, няма и от смехотворните и така модерни напоследък вампири, а само обикновените жители на крайбрежния град Армагост. Действията на хората вътре обаче са такива, че всеки не особено изобретателен диктатор, който в свободното си време обича да се развлича с някаква форма на геноцид, има от какво да се поучи.

Идеята като че ли е да се зададе един основен (може би философски?) въпрос и от него да произтичат останалите. Ако по някакъв начин човечеството вземе че успее да постигне безсмъртие и всички бъдат заразени с този вирус, кое мислите, че би станало основна цел и смисъл в „живота” на безсмъртните? И докато следим съдбата на главния герой и борбата му с основния въпрос, сами да си задаваме и отговаряме на съпътстващите. Много размишления, стряскаща жестокост, осезаема тъга, малко и протяжно действие, почти никакви разговори.

Една от финалните фрази в новелата е: „С това, че смъртта отново е окончателна, тя връща смисъла на живота ни.” Което извадено от текста е доста общо и даже звучи тъпо. Обаче ако си изчел внимателно една доста черна версия на свят, в който никой никога не може да умре, нещата стават по-различни. „Пътища в светлината” внесе смут в тийнейджърската ми мечта да искам да живея вечно.

Произведението излиза в сборника на Волфганг Йешке „Любовта на влечугите” и печели Немската награда за научна фантастика за 2002 в категорията „Къс разказ”.