Машината на времето на Рудолф Дизел - Сборник

Както много пъти се случва, с изненада открих, че не съм споделил тук за най-важната за мен книга от миналата година. Тя излезе в началото на септември и беше представена на юбилейния Булгакон в Пазарджик. „Машината на времето на Рудолф Дизел“ е сборник с фантастични разкази от немскоезични автори. Те са сред най-големите имена в жанра в Германия и Австрия, а произведенията им са печелили най-престижните награди във фантастичния жанр – Немската награда за научна фантастика и Наградата „Курд Ласвиц“. Съставител на антологията е небезизвестният немски писател Ерик Симон, книгата беше издадена като част от поредицата Тера Фантастика на ИКФЕП „Иван Ефремов“, а аз преведох разказите от немски.

Включени са 19 истории с най-различни сюжети, стил и маниер на писане, многообразието е доста голямо. Има както емоционални и съзерцателни произведения, така и наситени с екшън, насилие и драма. Сред имената на авторите изпъкват най-известните в съвременната немска фантастика Андреас Ешбах, Ангела и Карлхайнц Щайнмюлер, Уве Херман, Михаел Иволайт, Хелмут Момерс, Арно Беренд, Франк Хауболд, Хайдрун Йенхен, Михаел Марак и още неколцина наистина интересни творци. Както спомена и Ерик при представянето на книгата в Пазарджик, това е най-новата немска фантастична къса проза, която е излизала на български, като на това ниво могат да се съставят поне още три книги с други произведения от същите или пък други автори.

За мен това беше много важна книга, най-важната, защото мечтаех за нея повече от двайсет години. От любов към жанра и езика периодично превеждах почти всички къси фантастични разкази лауреати на големите награди, до които успявах да се добера. Първият, който ме запали, беше „Салонен разговор“ от Арно Беренд, една алтернативна история за това какво би било, ако инките бяха изпреварили Колумб и те бяха открили Европа, а не ние Америка. Прочетох я и я преведох може би през 2005 година и я прибрах в една папка на компютъра. Продължих да чета и превеждам за собствено удовлетворение други разкази, които се трупаха в папката. Нямах идея кой и под каква форма би се съгласил да ги публикува, защото знаех колко е трудно да се издава къса проза в жанрова литература от неанглоезични автори. Периодично от електронното списание „Сборище на трубадури“ Петър Тушков и приятели благородно публикуваха на техните страници по някой екземпляр, като 1-2 излязоха и на страниците на Тера Фантастика. И толкова. Бял свят видяха едва няколко от десетки.

Познанството ми с Ерик Симон обаче промени това. Първо се появиха две малки книжки с българска фантастика на немски език („Контакт с вдругиден“ и „Звезден метал“), които бутиковото издателство Torsten Low издаде в Германия и чрез които тествахме нашата комбина от преводач и редактор. После по настояване на Ерик дойде ред и на моята тайна папка. Някои разкази той ги отсортира, добави нови автори или други разкази от същите автори, редактира основно всички текстове и така близо цяла година. Каквото и да си говорим, истината е, че положи огромен труд и ако не беше той, тези истории никога не биха стигнали до който и да е читател. Всичко това двамата го направихме напълно алтруистично и безвъзмездно, защото нямахме илюзии, че някой друг би се наел да превежда и издава такива произведения и да храни надежди за каквато и да е печалба. А има истории, които са толкова интересни, забавни или впечатляващи по някакъв друг начин... Всяка страна, култура, всеки език си има някакви свои специфики, които са толкова чаровни и ценни, че би било истинска загуба да се превежда, издава и чете само едно и също.

Заглавието „Машината на времето на Рудолф Дизел“ идва от едноименния разказ на Карстен Крушел и го избрахме донякъде заради провокативното противоречие – хем да е древно като дизела, хем футуристично като машината на времето.

Както може да се очаква, тиражът е микроскопичен, тъй че ако нещо такова ви вълнува, не се колебайте, а си набавете книжката, защото най-вероятно скоро ще свърши.

Чужди звезди – Ерик Симон

Малко сборниче с разкази от преди близо 40 години. Още тогава Ерик Симон е бил сериозно име не само в писателските среди на тогавашното ГДР. През годините след това той нерядко е номиниран за престижни конкурси и продължава да печели какви ли не награди. Преди няколко години берлинското издателство Шайол започна да издава поредица томове с негови разкази, като досега май са стигнали до №5, което е явно доказателство, че неговите песни пак ще се четат. Ако ме разбирате...

Разказите в тази книжка са разделени условно на два цикъла – за чуждото и за звездите. И в двата се усеща някакъв неопределен полъх от времената на класическите съветски автори, но не само. Героите са често смели и себеотрицателни учени, фрашкано е с ракети, космически кораби, а понякога дори и безрезултатна борба с безхаберието на чиновника и бюрокрацията. Тук-там малко любов, времеви парадокси, класически неща, които са вълнували още и компанията азимовци, шеклевци, бредбърци и т.н. Не рядко в историите на Ерик Симон има изненадващ край или обрат в действието, който да ни провокира с предположението, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. На няколко пъти се среща предположението, че след първоначалния ентусиазъм по овладяването на космоса скоро тази мода ще премине и само след няколко години никой няма да се интересува от това до степен да няма кой да посрещне завръщащите се от звездите герои...

В заключение, това са няколко приятни фантастични истории (особено ме грабна последната - "Пришълецът"), които е интересно да се прочетат. Както споменах, вече не се пише така. Не знам дали е за добро или зло, но най-малкото сверява часовника на читателя.