Марион живее - Вики Баум

Романът съдържа биографични елементи и като цяло разказва за живота на Марион - австрийка, която живее през първата половина на миналия век първо в Австрия, после в Германия, а за известно време в Америка и Швейцария. Какво ѝ се случва на нея в личен план - музикално образование, мъже, деца, болести, различни занятия, докато не пропада в цепнатина в един швейцарски ледник. Всичко това е много гъсто преплетено и повлияно от бурите из европейския континент - политически събития, войни, кризи.

Някой може да каже, че книгата е женска, или че основното в нея е силата на духа и борбеността на една съвременна жена, която трябва да се справя сама с какво ли не. Също би било вярно, че книгата е силно европейска, не знам как авторката е станала успешна писателка на сценарии в Холивуд. Може би умее да пише и по други начини. Направи ми впечатление и един друг двигател на събитията в живота ѝ - привидната случайност. Случайно пропада в ледника, но неслучайно е тръгнала през него. Случайно се озовава в Съветския съюз, но там се запознава с американския си мъж. Инцидентно преспива с един болен евреин, но от това се ражда втория ѝ син, грижите за когото движат голяма част от действието в романа. Случайни ли са случайностите или може да ги наречем грабнати възможности?

Вики Баум пише по вероятно модерния за тогава маниер, по който е писал и Ремарк. Човешки драми на фона на грандиозните исторически събития. Как се е справял обикновения човек, как е реагирал, къде е грешал. Хуманизмът, универсалните човешки ценности и добродетели могат ли да надвиват? Или какво от това, че онези вечни 5% са виждали какво предстои, но масата ги е премазала?

Хубава ли е книгата? Определено, трудно ще откриете нови книги на това ниво.

Не знам как се нарича този маниер на рисуване от корицата, но е редно да бъде публично разкритикуван. Що за безумие е това?

Улиците бяха толкова кални, колкото могат да бъдат само във Виена, където Западът свършва и започва Ориентът.

***

Младежта трябва да вярва и да се бори за нещо, иначе коренът ѝ изгнива.

***

Какво жалко, провинциално нещо е този патриотизъм! Всичко, което учехме в училище, часовете по история и георграфия, беше това, че Австрия е най-хубавата, най-важната, най-съвършената и най-могъщата страна на земята. Ние бяхме най-прекрасният народ, имахме най-доброто управление и най-мъдрия император, а останалият свят ни биваше представян като незначителна прибавка към нашата славна страна и към нашия храбър народ. Учим ли децата на всички страни по света на такива неща и оставим ли хората да вярват в онова, което са учили в училище, тогава ние ще имаме войни до края на света.

Убийци на звезди - Христо Гошев

Това е роман за космически битки. Действието е изтъкано от толкова много битки, че ще се затрудните да се сетите за друга книга с толкова много космически бой. Да, покрай битките има и малко любов, има и цивилизационна заплаха, партньорство с друга раса, но всичко друго бледнее пред боя с изтребители. От оръдия, лазери, брони, стомани с молибден, щитове, взривове и скоци през субпространството ще ви се завие свят. А ако обичате такива неща, ще ви бъде супер яко.

Появила се е някаква страшна заплаха за съюза от човеци и ворудани (гущери, какви да са), от която едвам сме се измъкнали предишния път, което научаваме ретроспективно в хода на повествованието. Сега обаче безчувствените агресори са многократно по-силни и сякаш няма разумен начин да бъдат спрени. Защо са такива, кои са, какви са и как да се справим с опасността от тотално заличаване този път?

Корицата и заглавието намекват, че в книгата ще става дума за космически кораб, който умее да разрушава цели звезди. В текста обаче изобщо не става дума за такова нещо.

Развръзката беше може би с една идея неудовлетворителна за моя вкус. Да, нашето момче оцеля, което ние си знаехме от самото начало, но не само, че не разкри в прав текст какви са тия рудрани, ами и само ги ограничи, без да ги ликвидира напълно. Знаете, че има такива четива, в които героят върви само напред и жъне врагове на купове. Избиват всички от неговата група, той оцелява и го причисляват към друга, където на нещастните му съратници ще се случи същото. На едно място имаше лек намек защо само той е толкова способен ас, някаква супер-сила се мярна за кратко, но нямаше развитие, а имах очаквания да излезе нещо свръхестествено и отличаващо го. Очаквах също мацката да не бъде пожертвана, а двойката да има едва ли не щастлив семеен живот, а Макс и изследователката да им кумуват, но може би такъв финал щеше да бъде прекалено захаросан. В истинския си вид завършекът беше по-скоро като водка - концентриран и окончателен.

Тази книга ми беше любезно предоставена от автора ѝ и трябва да си призная, че за пръв път ми се случва непоискана подарена от непознат книга да ми хареса толкова. Не казвам, че тя се превръща най-любимото ми четиво за всички времена, а просто, че беше много прията за поглъщане.

Благодаря, Христо, че ме накара пак да се почувствам млад, да мога да чета ненаситно! Пожелавам още много нови писателски успехи!

А, да, някъде по-горе разкривам части от сюжета, дано да не ви е било важно.

Планетата на прокълнатите - Хари Харисън

Хари Харисън пише от онази старовремска фантастика за космос и битки, с които няма как да сбърка човек. Не обещава друго и не предлага друго. Главният герой идва от планета, на която условията са доста сурови и там човеците са еволюирали по особен начин, а той лично е шампион в Двадесетобоя - нещото, което увлича цялата планета, а той е най-добър от всички - от шах до фехтовка, като минете през стрелба и поезия. Та този човек е вербуван от друг Победител да се присъедини към междупланетна неправителствена организация, която се опитва да спаси една друга крайно изостанала бедна и пустинна планета с всичките ѝ седем милиона жители от това да не бъде изпепелена от комшиите от съседната богата и развита планета. Защо? Защото първите смотаняци, са се сдобили по неведом начин със специални бомби, с които заплашват съседите си. Защо им е, никой не знае. Съседите са несравнимо по-развити и техните оръжия са вече в готовност, за да неутрализират заплахата. Остават броени дни, а нашият герой се лута в неведение сред тъпанарите от първата планета. Нали си го представихте, едните ходят по препаски и дъвчат корени, а другите имат водородни бомби собствено производство. Не е като такъв конфликт да има безброй решения.

От една страна в текста се долавят препратки към прогресорите на Стругацки, има и някаква загадка, която героят трябва да разреши и така да спаси всички, а ние знаем, че ще успее. Има и доволно битки, за да не е всичкото само спекула с теоретични предположения, тук-там някой умира, друг се урежда с красива млада биоложка от Земята. Нямаше достатъчно от познатия хумор от серията за Стоманения плъх, но пък и реално тази книга не е от там.

Да се чете ли? Може, по-тънка фантастика надали е издавана в червената серия на "Бард".