Планетата на прокълнатите - Хари Харисън

Хари Харисън пише от онази старовремска фантастика за космос и битки, с които няма как да сбърка човек. Не обещава друго и не предлага друго. Главният герой идва от планета, на която условията са доста сурови и там човеците са еволюирали по особен начин, а той лично е шампион в Двадесетобоя - нещото, което увлича цялата планета, а той е най-добър от всички - от шах до фехтовка, като минете през стрелба и поезия. Та този човек е вербуван от друг Победител да се присъедини към междупланетна неправителствена организация, която се опитва да спаси една друга крайно изостанала бедна и пустинна планета с всичките ѝ седем милиона жители от това да не бъде изпепелена от комшиите от съседната богата и развита планета. Защо? Защото първите смотаняци, са се сдобили по неведом начин със специални бомби, с които заплашват съседите си. Защо им е, никой не знае. Съседите са несравнимо по-развити и техните оръжия са вече в готовност, за да неутрализират заплахата. Остават броени дни, а нашият герой се лута в неведение сред тъпанарите от първата планета. Нали си го представихте, едните ходят по препаски и дъвчат корени, а другите имат водородни бомби собствено производство. Не е като такъв конфликт да има безброй решения.

От една страна в текста се долавят препратки към прогресорите на Стругацки, има и някаква загадка, която героят трябва да разреши и така да спаси всички, а ние знаем, че ще успее. Има и доволно битки, за да не е всичкото само спекула с теоретични предположения, тук-там някой умира, друг се урежда с красива млада биоложка от Земята. Нямаше достатъчно от познатия хумор от серията за Стоманения плъх, но пък и реално тази книга не е от там.

Да се чете ли? Може, по-тънка фантастика надали е издавана в червената серия на "Бард".

Левиатан се пробужда - Джеймс С. А. Кори

"Левиатан се пробужда", както вече сигурно знаят всички, е първа част от епичната фантастична  история на Джеймс Кори, която веднага след излизането си през 2011 е номинирана за "Хюго" и "Локус", а малко по-късно дава началото на супер успешен сериал по поредицата, наречен "Експанзията", и продължил да се радва на забележитлна популярност в рамките на шест сезона (засега).

Това, което може би не знаят всички, е, че Джеймс Кори е псевдоним на двама писатели, които пишат заедно. Казват се Даниъл Джеймс Ейбрахам и Тай Кори Франк. Някой може да каже, да бе, много оригинално са го измислили, няма що, и ще сгреши. Не знам къде е тайната на успеха им и дали е в това, че два мозъка са работили едновременно по едно и също нещо, но резултатът от труда им е меко казано фантастичен. "Експанзията" е от онези четива, които изникват, за да те опровергаят, точно когато си кажеш, че вече не се пише интересно, няма изненади, няма ново, всичко вече е разказано. По-маловажното, но и донякъде дразнещо нещо е, че "Левиатан" не печели никоя от наградите, за които е номиниран.

Историята проследява премеждията на екипажа на малък кораб, който става свидетел на чудовищно престъпление. На фона на личните им проблеми и перипетии, които следват лавинообразно, научаваме, че хората вече са се разселили, напуснали са пределите на Земята и са заживели тук-там, но все още не и сред звездите. Марс е солиден като технологии, оръжия, наука, астероидният пояс и външните планети добиват много ценни суровини и културно и дори физически се развиват по по-различен начин, Земята все още държи на нокти някакво лидерство, но все пак радикална промяна няма, трансхуманизмът не се е случил. Докато в един момент нашите симпатични, но и много принципни смотаняци не откриват нещо, което даже не могат да разберат какво е. Паралелно върви и лека криминална нишка, военна, и разбира се - философска. Кои са нещата, които ни ограничават, кои са тези, които ще запазим, и с какво човешко трябва да се разделим, ако искаме да стигнем звездите? А като ги стигнем, какво ще заварим?

Ако по някаква причина все още не сте го чели това, няма да сгрешите, ако го направите. Това е книга/поредица явление, едновременно страшно приятна за четене, и в същото време много значима като послания, а вярвам и като влияние, което ще окаже върху фантастиката като цяло.

пп

Прилагам корицата на "Артлайн", а не тази на "Бард", защото първата поне намеква за нещо, има стил и естетическа стойност.

Блейд Рънър 2019. Лос Анжелис. Далечни светове - Мъйкъл Грийн, Майк Джонсън, Андрес Гуиналдо

Кой не обича комикси? И когато озон.бг любезно ти ги намали на половин цена, човек решава да пробва нещо ново.

"Блейд Рънър 2019" се оказа поредица, която започва с приключенията на ловеца на андроиди Аш, която има нова и необикновена поръчка. Аш е най-яката мацка, най-ефикасният блейд рънър в района и обича земята, хората, местата. Тя си има и свой личен таен проблем, който обаче не би могъл да я спре, когато по молба на виден лосанжелиски милиардер трябва да издири изчезналите му жена и дъщеря. Но на какво би приличал този жанр, ако нещата и впоследствие се окажат толкова прости и тривиални? Следват множество обрати, престрелки, рискове за живота и изненади, включващи и самата Аш, като действието във втората книжка прескача няколко години и се пренася изцяло извън пределите на Земята. Рисунките са готини и въздействащи, а историята на героите те привлича да я разгадаеш.

Още в оригиналната книга ми беше направило приятно впечатление как умишлено на андроидите беше придаден на моменти по-човешки вид от на истинските хора и тонът на историята в тези книжки не разочарова. Още хуманизмът на роботите на чичо Айзък беше пословичен с това, но не се е изтъркало, напротив. Както гласят популярните мантри от фейсбук, илюстрирани с дете, което се грижи за животинче, в свят, в който можеш да бъдеш какъвто си пожелаеш, бъди добър.

Книжките дотолкова ме грабнаха, че ако има следващи издания отново на приемлива цена, не бих се замислил изобщо. Прилагам и задната корица, просто защото е красива. Пуснете си някакъв синтуейв с неразумно висока сила в слушалките, налейте си питие и се забавлявайте.

Земното минало. Трите тела - Лиу Цъсин

Жените трябва да са като водата, да преминават през всичко.

Китай в разгара на Културната революция и Китай днес. Няколко учени, които са извършили немислими от морална гледна точка неща, и други, които трябва да посрещнат и отиграят непосилно високата топка - най-голямата заплаха в историята на човечеството. Още повече, че влизат в играта при уж вече обявен мат. Има и една особена компютърна игра, която прави преговор на избрани глави от историята на математиката, както и това дали има решение задачата за определяне поведението на (звездна) система от три тела (макар реално в книгата да бяха четири).

Книгата се чете с усилие. Не е нещо, по което погледът да се плъзга като по гладка водна повърхност, и да поглъщаш страниците жадно и без насита. Физиката и нейният език математиката не са такова нещо, а са точно нещото, което придаде красота и елегантност на творбата. Сгъване и разгъване на протон в 11 измерения, използване на Слънцето като усилвател на сигнали... Да, чуждоземната заплаха можеше да се резюмира в няколко реда, но нали в това е майсторството на разказвача - така да поднесе историята, че да я превърне от две съобщителни изречения в целодневен опиум за ума на жадния за нова качествена фантастика фен.

Иска ми се да споделя и няколко неща, които не са най-важните и представителните за книгата. Едното е за забележителното качество на превода на Стефан Русинов, а другото е за неговия друг проект - подкастът "Бележка под линия". Адмирации и за двете! Ако ми имате доверие, обърнете им внимание. Ако не - пак.

Книгата е обрала едни най-големите награди в жанра - "Хюго" и "Курд Ласвиц". Разказва за осъществяването на лелеяния първи контакт с друг разум.

Посланическото градче - Чайна Миевил

Човешките езици са нещо, което за мен е доста любопитно, а чуждите езици и мисленето чрез тях - още повече. Затова и посегнах към тази книга от непознат за мен автор, от една страна името му фигурираше сред лауреатите на престижните фантастични награди, а от друга пък критиката казваше, че това е точно роман за езика. Макар дискретно да премълчаваше за какъв точно език.

Изненадах се, че действието напредва твърде мудно за съвременен роман. Успяваше да ме приспива от половин страница в продължение на няколко месеца. В цялата първа половина от обема на книгата читателят все още не беше станал свидетел на нещо грабващо, нямаше истинска завръзка, а само се полагаха основите на света на Посланическото градче. А той е доста, доста странен. На планетата, на която хората са установили някакво съвместно съжителство с ариеките, наричани още Домакини, живеят както обикновени хора (като главната героиня и разказвачка от първо лице Ейвис), така и специалните Посланици. Те са винаги двойки от еднояйчни близнаци, които са отгледани и обучени със специалната цел да могат да мислят и говорят в едновременен синхрон, защото само по този начин речта им може да бъде разбрана от ариеките. Речта на ариеките била такава, състояща се от две компоненти, които обикновен човек не би могъл да произнесе, нито пък които е да е произволни двама едновременно. За тази реч не само синхронът на мисълта е основополагащ, а и истинността, защото ариеките не могат да лъжат. Те просто не могат да мислят и произнасят неща, които не съществуват. Затова понякога си създават по изкуствен начин ситуации, за да могат да ги включат в езика си и да ги изговарят и разсъждават за тях. По такава причина и с едно свое действие Ейвис се оказва част от езика на Домакините и всичко изглежда донякъде смилаемо и разбираемо, или поне докато в градчето не пристигат посланиците ЕзРа, които щом заговорят на речта на ариеките, и то без значение какво казват, се случва нещо страшно, което ще наруши цялото вековно равновесие и разбирателство между расите.

Езикът може да бъде дрога за ума. А какво може да бъде лъжата?

Чайна Миевил е доста странна птица:

Стоманения плъх - Хари Харисън

В историите за непоправимия космически мошеник, крадец, обирджия, шпионин и агент Джеймс ди Гриз има сериозен екшън, а и как би могло да бъде другояче при занимания като неговите? Има и хумор, който е също така светкавичен и неповторим, каквито са набезите на героя. Винаги от самото начало на приключението сме наясно, че той все ще измисли план, все ще успее да се измъкне, каквито и опасности да го заплашват. Моралните му устои са консервативни като на стар републиканец и макар да не се свени да посяга на всичко чуждо, чуждите жени и животи са винаги в безопасност при него. Точно така, Стоманеният плъх никога не убива, когато може да го избегне. Маниерът му е да хвърля димни гранати за "Добър ден!", упойващи стрелички за "Довиждане!" и ослепителни и предразполагащи усмивки през останалото време.

Книгата е обозначена като първи том от многотомна поредица, макар от коментарите на издателството да се разбира, че следващ том просто няма да има. От друга страна, този т. нар. първи том съдържа няколко напълно самостоятелни и завършени "томчета" с отделни заглавия - "Стоманения плъх", "Отмъщението на стоманения плъх", "Стоманения плъх спасява света" и "Стоманения плъх те иска". Четох, че всички те вече били издавани през годините под една или друга форма от различни издателства, но да се обедини и припомни цялата поредица със сигурност е била добра идея, както за начинаещи млади читатели, така и за по-стари, които някак случайно сме пропуснали разкошния кеф от общуването с такъв герой.

По книгите за Хлъзгавия Джим има стар комикс, а пък отделно какъв чуден сериал би излязъл от тези истории! Мм, да си оближеш пръстите, само да има кой да го направи.:)

В заключение, това е една много приятна и весела книга, за прочитането на която никога няма да съжалявате, защото кой съжалява за моментите, когато безгрижно се е забавлявал? Може да я препоръчате на децата си, на възрастни роднини с игриво пламъче в погледа, става за подарък, за пътуване, приспиване и плаж. Чудесна книга за кишава псевдо-зима, богата на вируси и минорни настроения.

В момента не ми хрумва подходяща музика за съпътстване прочита, но вероятно нещо весело, с тропически привкус, коктейли и мацки по бански в клипа към песента. И тук-там по някой бластер и шумящи таблетки в шампанското.:)

Имаш ли план, задействай го незабавно. Не го оставяй да превтаса.
***
Една от особеностите на практиката е, че винаги превъзхожда теорията.
***
Нищо не ме вбесява така, както самоувереността на незначителни служители.
***
- Това религиозен символ ли е - попита друг и вдигна пред мен една фотография.
- Това е снимка на жена ми.
- Разрешават се само религиозни символи.
- Тя е ангел за мен.
***
Наистина невероятно е в какви неща вярват хората, ако започнеш да им ги наливаш в главата още от детството.

Слепоглед - Питър Уотс

Когато книгата излезе на български, спонтанно я бях сортирал в категорията "Неща, които предпочитам да пропусна". Издаваше я издателство, което няма особени традиции в жанра, аз не бях чул нищо за автора, а и я хвалеха хора, с които имаме доста различни вкусове. Отделно пък винаги имам подозрения към корици със снимки. Защо да я чета? После обаче дойде препоръка от доверено лице (благодаря, А.) и се престраших да й дам шанс.

Три пъти я започвах и зарязвах. Една пневмония и болнична изолация доведоха до там, че я довърших.

Не знам дали това е първата книга на автора, но във всеки случай създава такова впечатление. Препълнена е с оригинални хрумвания, а писателите с опит обикновено гледат да си оставят по нещо и за после, когато сключените договори ще ги задължат да изкарват нова продукция в срок. Личи дързост в писането, непривично много бележки под линия (жална й майка на преводачката), множество научни факти, твърдения, цитати, позовавания на чужд авторитет. От друга страна обаче този актив от заета от другаде тежест започва да олеква, когато авторът се отплесва в собствените си разсъждения. Действието от страшно напрегнато на моменти рязко губи остротата си заради тези бури в чужда глава. Защото основната част от описаното всъщност е в нечия глава. Един нов "Соларис" по тази точка. И ако нещо остава неясно на читателя, ни се намеква, че е така, защото на самите герои не им е било особено ясно.

Щеше да ми хареса повече, ако имаше стройна и стегната идея, която да обясни и навърже цялото действие. Около Земята изгоря мрежа от неща, които така и не разбрахме какво са, ние хукнахме да гоним пришълците, които са ги оставили, да пренебрегваме предупрежденията им, да дупчим дупки на кораба им и да ги изтезаваме. После по холивудски дойде голямото "Бум!", а доброто момче отърва кожата. Отговорите на въпроса "Защо?" сигурно са доста, но за мое съжаление много малко от тях фигурират в романа.

За мен романът може да бъде разделен на две части - едната, която касае случващото се в мозъците на хората и бъдещите методи и инструменти за повлияване и подобряване на работата им, а другата - първия контакт с нещо принципно крайно различно от нас. Нуждата от вампири в повествованието пък изобщо няма да го коментирам, допускам, че на пияна глава се е бил хванал на бас, че във всяка книга може да се вкара вампир и това да се отрази положително на продажбите.

С превода се е мъчила Елена Павлова, а по-хубави мнения за същата книга можете да си намерите и сами, пълно е.

Седем кратки беседи по физика - Карло Ровели

Седем кратки научнопопулярни беседи от италианския физик Карло Ровели, за чието съществуване аз най-профански досега изобщо не подозирах.

От прочетеното останах с впечатление, че Карло Ровели умее да разказва интересно на лаиците за сложната материя, в която той е професионалист. Имаше някои приятни моменти в книгата, които се надявам да се били достатъчни, за да запалят случайния читател да търси и чете още по темите, защото колко други хора след Хокинг пишат разбираемо за обикновения човек по тези въпроси? Разказаното е на популярен език без формули, графики и други сложнотии, просто съвременното ниво на науката физика по теми като: теорията на относителността, квантовата механика, гравитацията, Космосът, частиците, времето и мястото на хората в целия този калабалък. Приятно е да се прочете, и ако имате дори минимален интерес по темата, книгата най-вероятно ще ви допадне.

Това е една изключително кратка книжка. По-кратка трудно можете да си представите. За да компенсират това, издателите са я изработили в малък формат и с доста дебела хартия, та да придобие вид като за 12 лв. Преводът очаквано е на нужното високо ниво и е дело на Нева Мичева, интервю с която можете да прочетете тук. 

Малко странно ми се стори и книжка с научно съдържание да излиза при "Жанет-45". Каквото и да си говорим, колкото и да сме политкоректни, това си е едно по-женствено издателство, където е по-вероятно да срещнеш поезия, а не наука. Но както и да е, адмирации за решението, обикновено тези, които са фенове на поезията, имат по-голяма нужда от научни познания за света, в който се намираме всички.;)

Фиаско – Станислав Лем

Това е роман от времената, когато фантастиката можеше да бъде и научна. Не знам защо, но съвременните автори вече старателно избягват тази част. Може би по-добре се продават сказания за умишлено опростени откъм наука светове (фентъзи), а не за умишлено усложнени такива (научна фантастика). Лем обаче борави с лекота с най-модерната наука за края на 80-те и то дотолкова умело, че човек като мен не разпознава докъде е границата на реално съществуващите факти и достижения и откъде нататък вече са авторови спекулации. Това е образцов пример как може да ти завъртят главата с научни теории, а тук те са много. Похватът, чрез който може да бъдат обяснени на читател от 20-ти век наука и технологии от 30-ти век (примерно), е познат и умело използван – чрез един съживен герой от предишна епоха, на когото всичко се обяснява бавно и опростено. Какво да му обясняваме ли? Ами то това е темата на романа - подробностите по откриването на чужда цивилизация някъде там в далечния космос в подходящия от развитието й момент и осъществяването на бленувания първи контакт с нея.

Неколкократното споменаване на Клаузевиц и неговия труд не е случайно. Основният обем от повествованието касае разсъждения по темата „Какво би направил онзи отсреща, ако аз направя това и това?“. Интересът ми беше ангажиран с цялата поредица от догадки просто защото ставаше дума за първият контакт с чужда цивилизация. Как да се разбереш с някой, който е принципно различен във всяка област от теб? Възможно ли е да идеш с мир, а да те посрещнат с война? Може ли някое случайно недоразумение да бъде изтълкувано като принципно застрашаваща позиция? Колко са големи очите на страха?

Малко ме подразни прекалено продължителна фаза на гадаене и неоткриване на кой знае какво чрез наблюдения или експерименти, но предполагам, че всичко това е било умишлено и такава е била целта на автора.

Какво ми остана от прочита - от един момент на развитието си нататък човек може да се изкуши да борави с някакви модели (не непременно достоверни), които умът му създава, а не с реалните факти, които постъпват от заобикалящата го среда. А това е тооолкова погрешно...

Докато технологията се развива с параболично ускорение и наближава точката на насищане, културата винаги закъснява — регламентирано — в създаването на нови правни и нравствено-етични норми. Технологията прави възможно онова, което културата забранява или смята за неприкосновено.

***

Не можеш да опознаваш света, без да му вредиш. 
***
Драги мой, физиката е тясна пътечка, ограничена от бездни, недостъпни за човешкото въображение.
***
Какво представлява окончателната истина? Краят на пътя, където няма повече нито тайни, нито надежди. Където вече не може да се пита за нищо, понеже всички отговори вече са дадени. Такова място не съществува. Космосът е лабиринт, изграден от лабиринти. Всеки разкрива следващия. Там, където не съумяваме да се доберем лично, стигаме чрез математиката. От нея си правим колички, с които се придвижваме из нечовешките територии на света. С математически методи може да се конструират и извънкосмични светове, все едно дали съществуват или не. 

Конкретно за мен тази книга имаше и друго важно значение, напълно противоположно на заглавието й. Тя беше победа и успех – последната, която ми липсваше, за да си попълня колекцията от емблематичната Библиотека „Галактика“ – това най-голямо бижу на българското фантастично книгоиздаване. Всички знаете какви са неоспоримите достойнства на тази поредица, още повече във времената, в които е излизала, както и за премеждията на ентусиастите от издателство „Георги Бакалов“. Когато през 90-те аз започнах да чета фантастика, открих първите 10-20 Галактики в домашната ни библиотека. После през годините започнах една по една да издирвам останалите от кашоните на антикварните търговци, а най-последните и дефицитни екземпляри открих чак тази пролет. Днес всичките 121 броя изглеждат ето така:

Сърдечно благодаря на Милан Асадуров, Агоп Мелконян, Текла Алексиева и всички други, които са имали принос за издаването на тази чудесна поредица!:)

Кратка история на почти всичко - Бил Брайсън

Кой е Бил Брайсън? Той е никой – не е физик, не е историк, не е никакъв учен и едвам е завършил първи курс в университета. Защо тогава да четем книга за история на науката от него? Защото разказва интересно верни неща. Той е американски писател, който прави опознавателна експедиция в миналото на човешкото познание и припомня кой какво и кога в естествените науки. Защо да четем книгата му? Защото в увода сам е написал, че има много хора (допускаме, че и той е бил сред тях), които не правят разлика между протон и протеин, кварк и квазар и други такива, а той ни помага да се ориентираме в нАуката. И наистина е само това – ориентиране.

Според споделеното от чичо Бил има и друга светлина, в която да бъдат разгледани животът и делото на великите учени. Например Исак Нютон съвсем не е бил такова цвете за мирисане, каквото ни го представи Карл Сейгън в „Космос“, а пък Дарвин си написал „Произход на видовете“, 15 години дремал, после го публикувал и се отдал на изследвания върху птичите курешки и как влияе музиката върху поведението на червеите. Други хора пък са постигали важни неща без никой да им обърне внимание и стойността на откритото от тях е преоткривана доста по-късно.

Малко се изненадах, когато забелязах, че беше изминала само първата 1/3 от книгата, а чичо Бил вече беше успял да ни преразкаже всичко важно от историята на физиката. Бре, викам си, ми то какво остана да четем сега? Оказа се, че слабост на автора е познанието за Земята. Кога е възникнала, как, как се е оформила и променяла, кой какво е откривал през вековете по тези въпроси. Кои видове кога са се появили и какво са населявали, за камбрийския взрив, за опустошенията и много други такива интересни работи, които обаче няма да видите в никоя подобна книга, понеже обикновено учените като си заплюят едно парче от тортата с човешко познание и все на него си държат. Как физик да ти разкаже за Земята, континентите, климата, скалите и видовете през триас? Ми не може, както и геологът няма да може ясно да се изрази по въпросите за квантовите числа. Затова е силен чичо Бил и книгата му е интересна, защото е събрал на едно място енциклопедичното многообразие на достъпен език. И повече да не съм чул критики на широката обща култура и възхвали на тясната специализация!:)

Установих обаче, че лично на мен вече не ми се четат книги за това кой какво е открил, колкото и да са интересно разказани. Ако е достатъчно важно, аз това вече го знам.

Бил Брайсън изглежда така:

Ако го видите да пие бира на бара в английска кръчма бихте му повярвали, каквото и да ви разкаже, нали?:)

В заключение се убедих, че за да има човек всеобхватно широка обща култура, е нужно максимум гимназиално образование и много любопитство.

Александър фон Хумболт отбелязал, че има три стадия при едно научно откритие: първо, хората оспорват верността му; след това оспорват важността му; накрая приписват заслугите не на когото трябва.

Космос – Карл Сейгън

Бавното и упорито четене на тази книга най-после дойде до своя щастлив край. Неочаквано се оказа, че от всичката наука, която е споделена на достъпен език тук, най-интересни и нови за мен неща бяха историите от Античността. За Демокрит, Питагор и другите от тяхната тайфа, които са създали истински взрив от човешко познание за света във времената на Йонийската цивилизация. За причините точно там да се развие науката, а не в Египет, Вавилон, Китай или Америките, както и за причините след това всичко да залезе за дълги векове и да потъне в мрака на незнанието. Просветна ми и защо Нютон е бил толкова велик, припомних си за подвизите на Кеплер и Хюйгенс, но най-интересно ми беше, че нищо от съвременната наука (към момента на писане на книгата) не ме трогна. Оказа се, че с тази книга сме почти връстници и колкото и да е невероятно, за Космоса 35 години са страшно много време. За този период самият той може и да не е помръднал, но човешкото познание за него се е развило доста - Плутон вече не е от нашите, марсоходи предават пряко от Червената планета, изгря звездата на Стивън Хокинг, че даже и филм направиха за него в Холивуд. Отдавна бяха открити планети от други системи, вече втора космическа станция се рее в орбита над Земята, отмина епохата на финансиране на космическите изследвания от държавния бюджет на САЩ и СССР и вече частни компании изстрелват ракети. Търсенето на извънземен разум също не чака на държавната хранилка и всеки пубер с компютър може да се включи в програмата SETI и да прослушва радиоефира за малки зелени човечета. Самият компютър е претърпял такава метаморфоза, че и самият Карл Сейгън не би повярвал, че информационни технологии ще се изучават в началното училище. Страхът от ядрена война е намалял, макар и опасността от това на дивите азиатски комунисти нещо да им прещрака да си е все същата.

Хората все така имаме нужда от това науката да открива закономерностите в света и да ни ги обяснява, за да можем да живеем все по-добре и по-дълго. Защото ежедневно сме свидетели на нови и нови крушения, които са резултат от кривване и пренебрегване на рационалната мисъл.

Благодарностите този път са към Пресли, която преди време беше така любезна да ми подари книгата и да ми я изпрати през половин България. :)

Черни дупки и бебета вселени и други есета - Стивън Хокинг

Книгата е интересна за четене (или слушане под формата на аудио книга), защото е разнообразна. Състои се от 16 речи, лекции или някакви други такива слова, които през годините авторът е държал някъде. Може да не обичате физиката - тогава четете историите от детството на Хокинг, през студентството и разболяването му от АЛС. Какво може да постигне един обикновен човек с достъп до добро образование, как той може да се бори с тежко заболяване и да се занимава успешно с научна работа. Може би един от най-приятните отговори, които науката не е могла да даде в неговия случай, е точно колко нютона е силата на интелекта и на желанието за живот. Чудно ми е, но тази част ми беше по-интересна. Чел съм и други негови книги, но все за Вселената, Черните дупки и как е стигнал до познанието за тях, а тази личната част ми беше непозната. 

Безспорно приносът на Стивън Хокинг към съвремената наука е голям, но още по-голям е към това да я обяснява на неспециалистите на популярен език. Така че и аз, и ти да можем да разбираме най-новите достижения и когато някъде стане дума за Хоризонт на събитията, сингулярност или какво е било преди Големия взрив, да можем със самочувствие да се включим в разговора. 

Направи ми приятно впечатление отношението му към Струнната теория, сравнително често споменавана от хора, които не са особено запознати с материята. "Математически може да е добра, но тя не е направила нито една прогноза, която после да е потвърдена с експеримент." В превод за мен това означава: А бе я не ме занимавайте с глупости!:) 

А по повод твърдението на Айнщайн, че Бог не играе на зарове, Хокинг допълва: "Не само, че играе, ами понякога така ги хвърля, че не можем да видим какво е хвърлил."