Войната на Калибан (Експанзията 2) - Джеймс С. А. Кори

Шекспир има пиеса на име "Бурята" и в нея има чудовище, което се казва Калибан. Това го научих от Уикипедия след края на книгата, в която, изненадващо, понятието Калибан не се срещаше никъде. От супер яката корица на Артлайн пък можете да разберете коя е най-важната човешка фигура в този роман - Боби. При максимална краткост в книгата става дума за чудовище и марсианка-командос. С това искам да се обърна към другите автори и издатели - ето, вижте как се прави, толкова ли е трудно? Дали няма футуристични оръжия, нов важен спътник след Ерос, който да си изпати от ново проявление на протомолекулата, и реки от кръв? 

Джеймс Кори са сериозни типове, уважаеми братя и сестри. Основни неща, които са вълнували приматите през хилядолетията, могат да бъдат и достоверна движеща сила дори във футуристичен роман, който се развива ту на Ганимед, ту на Земята, ту из Пояса - идеализъм, алчност, любов, раздяла, саможертва, егоизъм, властолюбие, предателства, смелост, страх, страх, страх.

„Войната на Калибан“ разказва за това какво последва след сблъсъка на заразения от протомолекулата Ерос с Венера. Как на Ганимед едновременно изчезна дъщеричката на Пракс и се появи черно чудовище, което разкъса и войниците не ООН, и тези на Марс. Разбира се, Джим и екипажът на „Роси“ пак бяха в центъра на събитията, но този път към тях се притуриха и Авасарала, и марсианската командоска Боби, за които авторите имат необуздани от нищо трезво планове.

Една от фразите, които пробиха дупка в напоследък и без това прекалено порестото ми съзнание, е „гравитационен кладенец“.

Не сте чели нищо от „Експанза“? Ако чак толкова ви мързи, поне изгледайте сериала.

Левиатан се пробужда - Джеймс С. А. Кори

"Левиатан се пробужда", както вече сигурно знаят всички, е първа част от епичната фантастична  история на Джеймс Кори, която веднага след излизането си през 2011 е номинирана за "Хюго" и "Локус", а малко по-късно дава началото на супер успешен сериал по поредицата, наречен "Експанзията", и продължил да се радва на забележитлна популярност в рамките на шест сезона (засега).

Това, което може би не знаят всички, е, че Джеймс Кори е псевдоним на двама писатели, които пишат заедно. Казват се Даниъл Джеймс Ейбрахам и Тай Кори Франк. Някой може да каже, да бе, много оригинално са го измислили, няма що, и ще сгреши. Не знам къде е тайната на успеха им и дали е в това, че два мозъка са работили едновременно по едно и също нещо, но резултатът от труда им е меко казано фантастичен. "Експанзията" е от онези четива, които изникват, за да те опровергаят, точно когато си кажеш, че вече не се пише интересно, няма изненади, няма ново, всичко вече е разказано. По-маловажното, но и донякъде дразнещо нещо е, че "Левиатан" не печели никоя от наградите, за които е номиниран.

Историята проследява премеждията на екипажа на малък кораб, който става свидетел на чудовищно престъпление. На фона на личните им проблеми и перипетии, които следват лавинообразно, научаваме, че хората вече са се разселили, напуснали са пределите на Земята и са заживели тук-там, но все още не и сред звездите. Марс е солиден като технологии, оръжия, наука, астероидният пояс и външните планети добиват много ценни суровини и културно и дори физически се развиват по по-различен начин, Земята все още държи на нокти някакво лидерство, но все пак радикална промяна няма, трансхуманизмът не се е случил. Докато в един момент нашите симпатични, но и много принципни смотаняци не откриват нещо, което даже не могат да разберат какво е. Паралелно върви и лека криминална нишка, военна, и разбира се - философска. Кои са нещата, които ни ограничават, кои са тези, които ще запазим, и с какво човешко трябва да се разделим, ако искаме да стигнем звездите? А като ги стигнем, какво ще заварим?

Ако по някаква причина все още не сте го чели това, няма да сгрешите, ако го направите. Това е книга/поредица явление, едновременно страшно приятна за четене, и в същото време много значима като послания, а вярвам и като влияние, което ще окаже върху фантастиката като цяло.

пп

Прилагам корицата на "Артлайн", а не тази на "Бард", защото първата поне намеква за нещо, има стил и естетическа стойност.