Пътуване с лек багаж - Туве Янсон

Туве Янсон е прочута по цял свят с прозата си за деца, а нейните герои муминтролове са разпознаваеми и обичани от публиката. След такава заслужена положителна реклама и аз реших да проверя дали и на мен ще ми допадне. Така попаднах на книгата със съвременни разкази "Пътуване с лек багаж".

Историите определено не са детски. Героите не са тролове, а обикновени възрастни с житейски проблеми, които се блъскат и люшкат из бурите на ежедневието като отвързани лодки. Понякога, или даже май във всички разкази, тези главни герои са достигнали някакъв свой предел, някакъв ръб, от който нататък не се знае как и дали ще се справят изобщо. Понякога това са самотници, хора на възраст, които вече трудно се оправят сами. Понякога са хора с разбрицана психика, които капитулират пред проблеми, които за останалите изглеждат елементарни или пък направо несъществуващи. Понякога са си напълно здрави психически люде, които просто са твърде чувствителни, и емпатията им играе лоши шеги. Понякога са изморени от натрупали се дребни неща, които са изморили съпротивителните им сили, и те са блокирали пред последната такава дреболия.

Стори ми се, че Туве Янсон се опитва умишлено да търси и описва такива ситуации с такива персонажи. На места дори ми изглеждаше, че това е твърде претенциозно и насилено, сякаш нарочно ги вкарва в драми, които не са техни. Сякаш им казва: гледай сега какви проблеми мога да ти създам, без ти дори да заподозреш, че такава безобидна ситуация би могла да те обърка. Което пък мен ме учуди. Защо е нужно? Защо не успокои и не прегърна тези хора, защо не им предложи изходи и решения? Стана ми малко обидно заради тях.

Маймуната и тигърът - Роберт ван Хюлик

Книжката "Маймуната и тигърът" е събрала две новели, които носят неслучайните имена "Утринта на маймуната" и "Нощта на тигъра". Двете истории не са свързани сюжетно една с друга, но приятно се допълват с различията си.

В "Утринта на маймуната" съдията се наслаждава на горския пейзаж от балкона на една вила, когато забелязва преминаващ гибон, който си играе с нещо искрящо. Нещото се оказва златен пръстен с рубин, но по-сложното е да се открие собственикът, кой го е убил, защо и как. А случайно попадналите пътници в града явно не са само просто безобидни пътуващи.

В "Нощта на тигъра" съдията попада да нощува крайпътно имение, което се е превърнало в капан за обитателите заради заплахата от нападналата го банда разбойници с тигрови наметала. Близката река се е разляла от пороите и е прекъснала връзките военния гарнизон, който би могъл да ги спаси. Не стига това, ами и съдията заварва прясно убийство и изчезнала голяма сума в злато. За броените часове, които остават до нападението на разбойниците, съдията трябва собственоръчно да се справи с всичките заплахи и можете да не се съмнявате, че наблюдателността и съобразителният му ум ще го сторят. Само дето няма да познаете как.:)

Картината по-долу е нарисувана няколко века след живота на истинския съдия, но е доста интересна и по изящен начин представя естетиката, както в играта на самите животни, така и на написаното от Роберт ван Хюлик, допълвайки го.

Безупречна репутация - Александра Маринина

След като Русия нападна Украйна по-рано тази година, от всичко руско хората започнаха да придобиват неприятен вкус. Редно ли е да се купуват руски стоки от "Берёзка", да се дават пари за руски автори, да се генерират гледания на руска музика? Както в много други случаи, времето само намира решенията и така се озовах в ръце с най-новия роман на Александра Маринина. В годините, в които не съм следил случаите на Анастасия Каменская, очевидно са настъпили някои промени - тя вече е пенсионирана от милицията и с бивши колеги работят в частно детективско бюро. Но по-важното е друго, Александра Маринина, която винаги е защитавала службите и добродетелите на т. нар. "оперативни работници", вече открито пише за развалата в руското общество като цяло. Корупция, продажност, бандитизъм на всички възможни нива и във всички сфери. Да се краде, да се злоупотребява, да се търгуват услуги и служебно положение, да се превръща всяка форма на държавна власт в капитал за нечии определи частни джобове.

Каменская е набедена в убийство, службите се престарават, но все пак скоро е освободена. Остава въпросът каква е голямата игра и кои са кукловодите, защото надали някой си умира от желание да топи просто така пенсионирани милиционерки. Тя е косвена жертва, а една от истинските е млад писател на сценарии, който преди години е издал роман, за който роман виден продуцент иска правата в желанието си да направи телевизионен сериал. Ще кажете, нима това е причина за убийство? Не звучи логично. Нещо в разказаното обаче събужда духовете на стари грехове, за които някои хора с власт не искат да си спомнят. И не е въпрос само на потенциални опасения за репутацията им, нищо подобно. Безупречната репутация е толкова крехка, че може да бъде ликвидирана както от едно-единствено собствено действие, така и от подготвена от другиго целенасочена атака. А мотивите биха могли да бъдат толкова много - пари, отмъщение, любов, завист...

Никога няма да опознаем достатъчно добре хората, които са до нас. И никога няма да ги разберем напълно. Истинската близост, идеята за сродната душа не съществува, тя е изчислена от писателите и я има само в приказките. Човек може години наред да се утешава с илюзията, че се намира сред прекрасен парк в чуден слънчев ден и държи за ръката любимия човек, и изведнъж да забележи, че обикаля из ледена пустиня под облачно небе. Сам.

Как да колекционираме пощенски марки - Джеймс Макай

Забележително препълнена със съдържание книжка! Трудно може да се повярва как толкова тънко нещо, с толкова дебели гланцирани страници с множество снимки на марки по тях може да бъде толкова богато на факти, история, описания и разяснения на тънкостите в този бизнес. Кое кога е възникнало, как, в кои страни как се е развило, за хартията, печата, полетата, перфорацията или липсата ѝ, за частните пощи, за куриозите, за дефектите, за българските марки и художниците им...

Като деца вероятно много от нас са се занимавали да събират пощенски марки, но единици са го превърнали в сериозно хоби като възрастни. Е, ако все още нещо трепка у вас, когато виждате пощенски марки (макар и вече все по-рядко в ежедневието ни) от екзотични страни или смутни времена, с географски обекти или видни фигури, които не познаваме, а вече имаме шанса да ги опознаем само с един клик или дори гласова команда, замислете се дали колекционирането на марки все още би могло да е нещо интересно.

Книгата се препоръчва на всички любопитни, толкова добро издание е, че е подходяща, както за фенове, така и за обикновени зяпачи, разширяващи общата си култура.

The Sandman Том 1: Прелюдии и ноктюрни - Нийл Геймън

Радетелите за славата на фантастичното от ShadowDance биха били освен всичко друго и чудесни специалисти по продажбите. Тяхната възхита от този комикс успя да ме убеди и аз да похарча 35 лева и да му се насладя, без да съм чувал дори дума преди това за този рисуван епос, който сега излиза за пръв път на български език

Историята, а аз продължавам да твърдя, че добрата история е в основата на успеха, засега беше предимно за Господаря на сънищата. Не че няма други интересни персонажи, исторически фигури, богове, супер-герои, препратки към кого и къде ли не. Та Господарят попада в плен на самозвани магьосници и остава там чак докато не измират един по един, а след това, измъкнал се след десетилетия от клопката, силите му са отслабени, а вълшебните му артефакти - изгубени. Полека-лека той влиза в дирите им и започва да си ги връща - кое от човеци, кое от демони...

Интересна история и най-вече интересни герои, а пък рисунките са просто прекрасни. Повествованието е доста кърваво и при такива дози хорър и произволно насилие не съм убеден, че би станало любимото ми четиво. Определено не съжалявам за прочита, но творбата не успя да събуди у мен чак такъв възторг, та да продължа да бъркам в джоба си за още 35 пари за следващите книжки. Или пък... хм, кой знае?