Безупречна репутация - Александра Маринина

След като Русия нападна Украйна по-рано тази година, от всичко руско хората започнаха да придобиват неприятен вкус. Редно ли е да се купуват руски стоки от "Берёзка", да се дават пари за руски автори, да се генерират гледания на руска музика? Както в много други случаи, времето само намира решенията и така се озовах в ръце с най-новия роман на Александра Маринина. В годините, в които не съм следил случаите на Анастасия Каменская, очевидно са настъпили някои промени - тя вече е пенсионирана от милицията и с бивши колеги работят в частно детективско бюро. Но по-важното е друго, Александра Маринина, която винаги е защитавала службите и добродетелите на т. нар. "оперативни работници", вече открито пише за развалата в руското общество като цяло. Корупция, продажност, бандитизъм на всички възможни нива и във всички сфери. Да се краде, да се злоупотребява, да се търгуват услуги и служебно положение, да се превръща всяка форма на държавна власт в капитал за нечии определи частни джобове.

Каменская е набедена в убийство, службите се престарават, но все пак скоро е освободена. Остава въпросът каква е голямата игра и кои са кукловодите, защото надали някой си умира от желание да топи просто така пенсионирани милиционерки. Тя е косвена жертва, а една от истинските е млад писател на сценарии, който преди години е издал роман, за който роман виден продуцент иска правата в желанието си да направи телевизионен сериал. Ще кажете, нима това е причина за убийство? Не звучи логично. Нещо в разказаното обаче събужда духовете на стари грехове, за които някои хора с власт не искат да си спомнят. И не е въпрос само на потенциални опасения за репутацията им, нищо подобно. Безупречната репутация е толкова крехка, че може да бъде ликвидирана както от едно-единствено собствено действие, така и от подготвена от другиго целенасочена атака. А мотивите биха могли да бъдат толкова много - пари, отмъщение, любов, завист...

Никога няма да опознаем достатъчно добре хората, които са до нас. И никога няма да ги разберем напълно. Истинската близост, идеята за сродната душа не съществува, тя е изчислена от писателите и я има само в приказките. Човек може години наред да се утешава с илюзията, че се намира сред прекрасен парк в чуден слънчев ден и държи за ръката любимия човек, и изведнъж да забележи, че обикаля из ледена пустиня под облачно небе. Сам.