The Sandman. Господарят на сънищата, том 3: Сънна страна - Нийл Геймън

Нийл Геймън продължава да разказва истории за Господаря на сънищата. В този том няма от нишката, в която Господарят събира изгубените си артефакти в опит да възстанови властта си. Тук има случки с хора, полу-богове и животни, които прибягват до услугите му, а той е представен по-търпелив, добър и мега справедлив. Завършекът на книгата вероятно е по вкуса само на най-големите фенове на автора, защото там е публикуван в текстова форма оригиналът на сценария на историите. На английски. 39 страници.

Колкото и да е ок комиксът, за мен продължава да е неясно преклонението на доста хора, които четат много фантастика, пред творчеството на Геймън. Особено пък пред този комикс. Не мога да кажа, че е посредствен, но определено не е и нещо, което ти взима акъла, нито като истории, нито като начин на рисуване.

Не знам, ще потърся някакви чужди тълкувания и разяснения в опит да реанимирам мотивацията ми да продължа да го купувам и чета това. Но по-нататък.

The Sandman. Господарят на сънищата, том 2: Куклена къща - Нийл Геймън

Историята за Господаря на сънищата се сдобива с още повече подробности. Книжката е по-дебела, случващото се става по-разбираемо, което е приятно. Отне ми време да се съсредоточа и да схвана защо е наречена Куклена къща и като цяло ми хареса. Но не прекалено, не страстно много. Приятно ми е да я чета, но не ме грабва. Вече не си спомням дали и с първия том беше така, но постепенно се оформя впечатлението, че това не е моят комикс. Което няма да ме спре да не прочета и третия том, най-малкото, защото вече си го купих.:)

Както вече знаем, Господарят на сънищата вече се завърна и се зае да си навакса с пропуснатото. Набави си някои отнети артефакти, а в този том се справи и с един нововъзникнал Вихър. Всичко това обаче беше на един тъмен и неприятен за мен фон. Мрачни люде, извратени убийци и мъчители, на които не виждам смисъл да им се прави реклама дори под формата на това колко са зле. Да, имаше някаква поука накрая, уж всички си получиха заслуженото, но като цяло никак не ми се занимаваше с тях и отклоненията им. А какво стана с младото русо момиче със специалните сили? Ами... нищо не стана - накрая вече не беше чак толкова млада, не беше и руса, а пък силите май напълно изчезнаха. Накратко, май нямаше запомнящи се греои, които са интересни и ти пука за тях.

The Sandman Том 1: Прелюдии и ноктюрни - Нийл Геймън

Радетелите за славата на фантастичното от ShadowDance биха били освен всичко друго и чудесни специалисти по продажбите. Тяхната възхита от този комикс успя да ме убеди и аз да похарча 35 лева и да му се насладя, без да съм чувал дори дума преди това за този рисуван епос, който сега излиза за пръв път на български език

Историята, а аз продължавам да твърдя, че добрата история е в основата на успеха, засега беше предимно за Господаря на сънищата. Не че няма други интересни персонажи, исторически фигури, богове, супер-герои, препратки към кого и къде ли не. Та Господарят попада в плен на самозвани магьосници и остава там чак докато не измират един по един, а след това, измъкнал се след десетилетия от клопката, силите му са отслабени, а вълшебните му артефакти - изгубени. Полека-лека той влиза в дирите им и започва да си ги връща - кое от човеци, кое от демони...

Интересна история и най-вече интересни герои, а пък рисунките са просто прекрасни. Повествованието е доста кърваво и при такива дози хорър и произволно насилие не съм убеден, че би станало любимото ми четиво. Определено не съжалявам за прочита, но творбата не успя да събуди у мен чак такъв възторг, та да продължа да бъркам в джоба си за още 35 пари за следващите книжки. Или пък... хм, кой знае?

Добри поличби - Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица - Тери Пратчет, Нийл Геймън

Поредна доза Пратчетска амброзия, макар на моменти да ми се струваше не достатъчно Пратчетска. Ангелските и дяволските страни в действието не ми харесаха особено, бяха някак... холивудски. Нелепо е да ти пробутват по-сериозни неща от обикновено в Пратчетските книги, обаче с американска гарнитура. Бих предпочел да ми разкаже повече за детската банда с колелетата и още за брачния живот на вещицата и унищожителя на вещици. Това обичам аз, човешките истории, а не глупостите за четиримата рокери на не знам си какво си...

Както и да е, наистина хубава книга, много весела и силно възпитателна. Може да припомни кои са важните неща в живота на тези, които са забравили колко точно е дълга лятната ваканция. Ама стига вече толкова, така или иначе за Пратчет никога не мога кажа достатъчно хубави думи, затова да се оправя сам.:)

Предложете на хората някаква нова вяра, облечена в собствен костюм — и сърцата и умовете им са ваши.
***
- Сигурно работата ви е много вълнуваща, винаги съм си го мислела — рече сестра Мери. Господин Йънг като че ли беше доволен. Не всеки можеше да оцени най-стимулиращите страни на ценовото счетоводство.
***
Да, с кралското семейство поне си наясно с положението. С истинските му членове, естествено, дето наблягаха на махането с ръка и откриването на мостове. Не ония, дето по цяла нощ се шматкаха по дискотеките и повръщаха върху папараците*.
[* Може би тук си струва да споменем, че господин Йънг си мислеше, че папараци е вид италиански линолеум.]
***
На господин Йънг от години не му се бе налагало да успокоява ревящо бебе. Пък и поначало никога не се бе изявявал особено добре в това. Той поначало си уважаваше сър Уинстън Чърчил и да пляскаш негови по-маломерни версии по дупето, винаги му се бе струвало проява на грубост.
— Добре дошъл в света — рече той уморено. — Почакай и ще му свикнеш.
Бебето затвори уста и го загледа на кръв, сякаш той беше някой непокорен генерал.
***
Като си ангел, не значи непременно, че си и глупак.
***
По-нататък във влака някакви се сбиха. Скарлет се усмихна. Хората вечно се биеха — за нея или покрай нея; много мило наистина.
***
...онова, което е наистина важно, е да бъдеш такъв, какъвто си, и то колкото можеш по-яко.
***
Рижата приличаше на жена, която, ако отиде на почивка на остров, по-малък от Австралия, то ще е само защото са си дружки със собственика му.
***
Едно погрешно движение, и ще те застрелям! И после бял ден няма да видиш!
***
Ваканцията се простираше пред него, безкрайна и неопитомена.
***
Съществуват милион интересни неща, които едно момче и кучето му могат да правят в неделя следобед.
***
Верността беше велико нещо, но никой заместник-командир не бива да бъде принуждаван да избира между своя командир и цирк със слонове.
***
Със скоростта на нападаща кобра момчето се озова горе на дървото. Секунди по-късно вече беше на земята с препълнени джобове и шумно гризеше кисела, безупречна ябълка.
— Хей, ти! Хлапак! — подвикна изотзад грубиянски глас. — Ти си онзи, Адам Йънг! Виждам те! Ще кажа на баща ти, да знаеш — ще му кажа и още как!
Нямаше начин конското евангелие да му се размине, мислеше си Адам, докато търчеше редом с Кучето с джобове, натъпкани с крадени ябълки.
Никога не му се разминаваше. Но щеше да е чак довечера.
А до довечера имаше много-много време.
Той метна огризката от ябълката горе-долу натам, откъдето идваше преследвачът му, и бръкна в джоба си за друга.
И без това не разбираше защо хората вдигат такава патардия, дето някой им ядял тъпите ябълки, но без тая патардия животът щеше да е къде-къде по-малко забавен. И според Адам не съществуваше ябълка, дето да не си струва белята, която си навличаш, задето си я изял.
Искате ли да си представите бъдещето — представете си едно момче и кучето му, и приятелите му. И едно лято, което никога не свършва.
И искате ли да си представите бъдещето, представете си ботуш… не, кец, на който му се влачат връзките, подритващ камъче; представете си пръчка, която става да ръчкаш разни интересни неща и да я хвърляш на кучето, което може да реши да ти я донесе, а може и да не реши; представете си фалшиво подсвиркване с уста, което направо разказва играта на някое популярно парче без късмет; представете си фигура — наполовина ангел, наполовина дявол и изцяло човек… Която се влачи безгрижно към Тадфийлд… во веки веков.