The Sandman. Господарят на сънищата, том 3: Сънна страна - Нийл Геймън

Нийл Геймън продължава да разказва истории за Господаря на сънищата. В този том няма от нишката, в която Господарят събира изгубените си артефакти в опит да възстанови властта си. Тук има случки с хора, полу-богове и животни, които прибягват до услугите му, а той е представен по-търпелив, добър и мега справедлив. Завършекът на книгата вероятно е по вкуса само на най-големите фенове на автора, защото там е публикуван в текстова форма оригиналът на сценария на историите. На английски. 39 страници.

Колкото и да е ок комиксът, за мен продължава да е неясно преклонението на доста хора, които четат много фантастика, пред творчеството на Геймън. Особено пък пред този комикс. Не мога да кажа, че е посредствен, но определено не е и нещо, което ти взима акъла, нито като истории, нито като начин на рисуване.

Не знам, ще потърся някакви чужди тълкувания и разяснения в опит да реанимирам мотивацията ми да продължа да го купувам и чета това. Но по-нататък.

The Sandman. Господарят на сънищата, том 2: Куклена къща - Нийл Геймън

Историята за Господаря на сънищата се сдобива с още повече подробности. Книжката е по-дебела, случващото се става по-разбираемо, което е приятно. Отне ми време да се съсредоточа и да схвана защо е наречена Куклена къща и като цяло ми хареса. Но не прекалено, не страстно много. Приятно ми е да я чета, но не ме грабва. Вече не си спомням дали и с първия том беше така, но постепенно се оформя впечатлението, че това не е моят комикс. Което няма да ме спре да не прочета и третия том, най-малкото, защото вече си го купих.:)

Както вече знаем, Господарят на сънищата вече се завърна и се зае да си навакса с пропуснатото. Набави си някои отнети артефакти, а в този том се справи и с един нововъзникнал Вихър. Всичко това обаче беше на един тъмен и неприятен за мен фон. Мрачни люде, извратени убийци и мъчители, на които не виждам смисъл да им се прави реклама дори под формата на това колко са зле. Да, имаше някаква поука накрая, уж всички си получиха заслуженото, но като цяло никак не ми се занимаваше с тях и отклоненията им. А какво стана с младото русо момиче със специалните сили? Ами... нищо не стана - накрая вече не беше чак толкова млада, не беше и руса, а пък силите май напълно изчезнаха. Накратко, май нямаше запомнящи се греои, които са интересни и ти пука за тях.

Пазители на галактиката: Император Куил - Браян Майкъл Бендис, Валерио Скити

Никога не бях чел или имал комикс от известните, от Marvel или DC. Но понеже съм фен на филмите за Пазителите, а тази книжка беше с голямо намаление, набавих си я, за да почерпя вода от извора. Изворът се оказа малко по-разочароващ от очакваното и ми е неудобно, че не мога да кажа, че историята изглежда разводнена (нали вече я нарекох вода от извора). Сюжетът е сравнително плосък, няма особени изненади, в началото нашите ги бият, после те връщат повече бой, лошите губят, Куил се уволнява от императорството. Има обаче смущаващо количество сцени, в които някой бие някого. Физически го блъска с юмруци. В космоса, по разни планети. Което не е причината, поради която се кефя на гласовете на актьорите във филмите, цитирам яките им реплики и слушам саундтрака на рипийт. Филмите са друга бира.

Както и да е, накратко, повече не бих си купил от този комикс, ако ще и по 50 стотинки да ми го дават.

пп.

Имаше и някои положителни неща, като например готини герои, които още не съм виждал във филмите, а бих искал. Например Кити.:)

Блексед 1: Някъде сред сенките - Хуан Диас Каналес, Хуанхо Гуарнидо

Преди няколко десетки години, когато прохождах като читател, никак не ми се четеше плътен текст без действие в обем от стотици такива страници. Напоследък - също. Лечението, което си предписвах и тогава, и сега, бяха качествените комикси. Благодарение хвалбите на Пресли, сега това се оказа първата книжка за Блексед.

Разказите в картинки са много особена категория забавление, а както се твърди и най-старата - още по стените на пещерите на неандерталците има разказани истории. Историята на Блексед е по-нова - криминале с главен герой детектив-котарак, който е малко чандлъровски, малко ноар, малко като себе си. Абе много е як! Испанците, които са автори на комикса, са направили всички герои с тела или поне глави на различни животни и така дори без да ти разказват неща за тях, ти си съставяш мнение за характерите им, или най-малкото дали са от добрите или от лошите. Комиксът е нарисуван много яко, кадрите, гледната точка, как върви историята, екшъна, всичко е топ. Обезателно ще си набавя и останалите истории за Блексед. А като нищо и да изгледам пак Син сити...

Блейд Рънър 2019. Лос Анжелис. Далечни светове - Мъйкъл Грийн, Майк Джонсън, Андрес Гуиналдо

Кой не обича комикси? И когато озон.бг любезно ти ги намали на половин цена, човек решава да пробва нещо ново.

"Блейд Рънър 2019" се оказа поредица, която започва с приключенията на ловеца на андроиди Аш, която има нова и необикновена поръчка. Аш е най-яката мацка, най-ефикасният блейд рънър в района и обича земята, хората, местата. Тя си има и свой личен таен проблем, който обаче не би могъл да я спре, когато по молба на виден лосанжелиски милиардер трябва да издири изчезналите му жена и дъщеря. Но на какво би приличал този жанр, ако нещата и впоследствие се окажат толкова прости и тривиални? Следват множество обрати, престрелки, рискове за живота и изненади, включващи и самата Аш, като действието във втората книжка прескача няколко години и се пренася изцяло извън пределите на Земята. Рисунките са готини и въздействащи, а историята на героите те привлича да я разгадаеш.

Още в оригиналната книга ми беше направило приятно впечатление как умишлено на андроидите беше придаден на моменти по-човешки вид от на истинските хора и тонът на историята в тези книжки не разочарова. Още хуманизмът на роботите на чичо Айзък беше пословичен с това, но не се е изтъркало, напротив. Както гласят популярните мантри от фейсбук, илюстрирани с дете, което се грижи за животинче, в свят, в който можеш да бъдеш какъвто си пожелаеш, бъди добър.

Книжките дотолкова ме грабнаха, че ако има следващи издания отново на приемлива цена, не бих се замислил изобщо. Прилагам и задната корица, просто защото е красива. Пуснете си някакъв синтуейв с неразумно висока сила в слушалките, налейте си питие и се забавлявайте.

Адвенчърмен: Краят и всичко след това - Мат Фракшън и Тери Додсън

"Студио Артлайн" са се доказали пред мен като титани в българския книжен бизнес, които смеят да издават произведения, за които никой друг няма куража, включително комикси. Качеството на комиксите е важен знак за нивото на развитие на една страна.

Този път попаднах на нещо, което ме грабна с корицата и добре нарисуваната история. Не знаех нищо за самия комикс или авторите му, както и не подозирах, че то всъщност история много-много няма, поне според моите мерки. Ще чета ли друг път още за Адвенчърмен? За нищо на света.

Както и да е, има други с по-подробни и по-положителни впечатления като Супер герои България и Книжни криле.

The Sandman Том 1: Прелюдии и ноктюрни - Нийл Геймън

Радетелите за славата на фантастичното от ShadowDance биха били освен всичко друго и чудесни специалисти по продажбите. Тяхната възхита от този комикс успя да ме убеди и аз да похарча 35 лева и да му се насладя, без да съм чувал дори дума преди това за този рисуван епос, който сега излиза за пръв път на български език

Историята, а аз продължавам да твърдя, че добрата история е в основата на успеха, засега беше предимно за Господаря на сънищата. Не че няма други интересни персонажи, исторически фигури, богове, супер-герои, препратки към кого и къде ли не. Та Господарят попада в плен на самозвани магьосници и остава там чак докато не измират един по един, а след това, измъкнал се след десетилетия от клопката, силите му са отслабени, а вълшебните му артефакти - изгубени. Полека-лека той влиза в дирите им и започва да си ги връща - кое от човеци, кое от демони...

Интересна история и най-вече интересни герои, а пък рисунките са просто прекрасни. Повествованието е доста кърваво и при такива дози хорър и произволно насилие не съм убеден, че би станало любимото ми четиво. Определено не съжалявам за прочита, но творбата не успя да събуди у мен чак такъв възторг, та да продължа да бъркам в джоба си за още 35 пари за следващите книжки. Или пък... хм, кой знае?

Просто Спас 2: Без филтър - Стен Дамянов

Нов брой с приключенията на най-известния заек в България! Точно така, приятели, Спас се завръща по-боен от всякога, справедлив и непримирим към фалша и с все така отгризано ухо, а хуморът на автора е все по-як и актуален. 

Появил се е нов вирус, който кара *хората* да изричат само истината. Така излиза наяве действителното им отношение към всичко и мнозина са толкова изплашени какви ги плещят, че си залепят устите с изолирбанд. А Спас ли? Спас си умира от смях! Паралелно имаме и полицейска нишка, още една любовна такава, семейна, наемен домоуправител, който спекулира с доверието на живущите, проблем с отпадъците и едно парче водопроводна тръба. Има страдание, борба, има и правда за финал, та даже и нещо като поука. 

Братя и сестри, фенове на комиксите, просто си набавете този брой и се насладете, за рисуваните истории много думи не са нужни!:)

Над дъгата – Авторски колектив

Най-накрая доброто надделя, първият брой на "Над дъгата" беше преиздаден и аз се сдобих с него! Нали помните "Над дъгата 2"? Е, сега говорим за предшественика му, който се беше свършил още в деня на премиерата, и който любезни люде след това разпространяваха апокрифно чрез имейли (мерси!) и обезпаразитени флаш-памети.

След много кандърми и ниски метани, ритуални танци и димни сигнали щастието изгря и на нашата улица в лицето на куриер, който достави насъщното за задоволяване на комиксовия глад. Само онзи, който никога не се е опивал от комикси с истории за приключения, опасности, смелчаци и злодеи, принцеси и открития, само той не знае що е комиксова абстиненция! Да чакаш до следващия брой, докато си преговаряш предния до качество на наизустяването, каквото не могат да постигнат и пълчища учителки по български с техните безумни искания да принуждават децата да учат наизуст глупави стихотворения. Но както и да е, слава, слава пеем днес...

В този брой ще намерите следните истории:

• “Дичo Πъдapя тpябвa дa yмpe” – тeĸcт Coтиp Гeлeв, pиcyнĸи Πeнĸo Гeлeв (!!!)
• “Ян Бибиян” – пo Eлин Πeлин, pиcyнĸи Poceн Maнчeв (!)
• “Mитaшĸи и нeбecнaтa джaджa” – тeĸcт и pиcyнĸи Pyмeн Чayшeв (!!!)
• “Hиĸи Bнyчeтo и Poли Kyчeтo” – тeĸcт и pиcyнĸи Hиĸoлaй Дoдoв (?)
• “EЛO – Лeгeндa зa Чepнитe Apxaнгeли” – тeĸcт Любoмиp Чoлaĸoв, pиcyнĸи Димитъp Cтoянoв (!!!)
• “Kpaят нa Бeнĸoвcĸи” – пo Зaxapи Cтoянoв, pиcyнĸи Bлaдимиp Koнoвaлoв (!)
• “Дaмгa” – тeĸcт Mapин Tpoшaнoв и Eвгeни Πpoйĸoв, pиcyнĸи Πeтъp Cтaнимиpoв (!!!)
• “Tpимaтa Mycĸeтapи” – пo Aлeĸcaндъp Дюмa, xyдoжниĸ Eвгeний Йopдaнoв (!!!)
• “Πpизpaĸ” – тeĸcт и pиcyнĸи Coтиp Гeлeв (!)

Като цяло, както се вижда от удивителните, които щедро наръсих, историите са супер яки, с някои малки анахронични изключения като Ян Бибиян и други внучета. Чашата на щастието обаче не само не е наполовина пълна, ами е направо до ръба и аха да прелее. Разбира се, с тази доза авторите само ни приканиха да чакаме следващ брой, какво друго? И-искаме о-още, бис!  Авторите на "Дъга" - президенти!:)

Над дъгата 2 – Авторски колектив

Над дъгата 2 е книжка с комикси, нарисувани от авторите на някогашното списание и представлява сантиментално изкушение за онези, които напразно проверявахме по 100 пъти в книжарницата дали случайно не е излязъл предварително новият брой на списание Дъга. И досега голяма част от познанията ми за великите географски открития са от Дъгите... Ами Билбо и Фродо, колко хора знаеха кои са те преди Питър Джаксън да се развихри из Нова Зеландия? Ами ЕЛО-сите, Дарко, Добромир, Спартак? Ех, пуста е младост, мале...

Идеята за съживяване на безследно изчезналия качествен български комикс проблясна за кратко през 2012, когато се появи първата такава книжка – Над дъгата. Както може би не знаете, микроскопичният тираж е бил изчерпан почти веднага след представянето. А почитателите на това напълно липсващо по нашите книжарници изкуство не смеехме да повярваме, че отново ще се наслаждаваме на нещо толкова любимо. И чакахме ли, чакахме...

В тази нова книжка, която си самоподарих за рождения ден и изчетох на един дъх (голям формат, високо качество срещу 35лв), ще можете да прочетете за и от:

• Патент 64246 от Сотир Гелев е май единствената история която има завършен вид – тайна организация, привлекателно алтернативна реалност и един обикновен сив човек, на когото му се случват супер странни неща.(!!!)
• Еак Разрушителя от Евгени Йорданов - конанско фентъзи с един як, дето ги бие (!)
• Краят на Бенковски от Владимир Коновалов - омръзнало ми е малко от темата за Априлци, а и стилът на рисуване не ми е от най-любимите (!)
• Зона Б18 от Димитър Стоянов-Димо и сценарист Сотир Гелев - постапокалиптичо, приключения, сайфай (!!!)
• Дамга от Петър Станимиров – отново фентъзи, но по-добро, изразително и даже заразително (!!)
• Миташки и небесната джаджа от Румен Чаушев – прекрасно, уж детско, обаче с бясно действие сай-фай приключение от бъдещето (!!!!)
• Тамара на Пенко Гелев – в Шедоуденс споменават, че се усеща дъх като от Междузвездни войни, и са толкова прави. Пустинна планета, изгнаници, властници, които спекулират с властта, помощ от неочаквано място, чуден стил. (!!!!)

Легенда:

! – зарибяващо

!! – супер е

!!! – баси якото

!!!! - АААААИСКАМОЩЕВЕДНАГА

Във фейсбук Над дъгата 2 също си има свое място, а ето тук пък има интересно интервю с един от авторите. Още заслужени похвали за същия проблясък при Стеф, Марин Трошанов и на страниците на Шедоуденс.

Чакаме Над дъгата 3 с едно-две предложения към авторите, пък те да си преценят доколко са удачни – дали не би могло да се снижи леко качеството на хартията и печата, ако това ще намали цената? А да излиза по-често, например няколко пъти в годината, а не веднъж на петилетка? А да се преиздаде първата книжка с изчерпания тираж?:)