вторник, ноември 06, 2012

Черни дупки и бебета вселени и други есета - Стивън Хокинг

Книгата е интересна за четене (или слушане под формата на аудио книга), защото е разнообразна. Състои се от 16 речи, лекции или някакви други такива слова, които през годините авторът е държал някъде. Може да не обичате физиката - тогава четете историите от детството на Хокинг, през студентството и разболяването му от АЛС. Какво може да постигне един обикновен човек с достъп до добро образование, как той може да се бори с тежко заболяване и да се занимава успешно с научна работа. Може би един от най-приятните отговори, които науката не е могла да даде в неговия случай, е точно колко нютона е силата на интелекта и на желанието за живот. Чудно ми е, но тази част ми беше по-интересна. Чел съм и други негови книги, но все за Вселената, Черните дупки и как е стигнал до познанието за тях, а тази личната част ми беше непозната. 

Безспорно приносът на Стивън Хокинг към съвремената наука е голям, но още по-голям е към това да я обяснява на неспециалистите на популярен език. Така че и аз, и ти да можем да разбираме най-новите достижения и когато някъде стане дума за Хоризонт на събитията, сингулярност или какво е било преди Големия взрив, да можем със самочувствие да се включим в разговора. 

Направи ми приятно впечатление отношението му към Струнната теория, сравнително често споменавана от хора, които не са особено запознати с материята. "Математически може да е добра, но тя не е направила нито една прогноза, която после да е потвърдена с експеримент." В превод за мен това означава: А бе я не ме занимавайте с глупости!:) 

А по повод твърдението на Айнщайн, че Бог не играе на зарове, Хокинг допълва: "Не само, че играе, ами понякога така ги хвърля, че не можем да видим какво е хвърлил."

Няма коментари: