Фиаско – Станислав Лем

Това е роман от времената, когато фантастиката можеше да бъде и научна. Не знам защо, но съвременните автори вече старателно избягват тази част. Може би по-добре се продават сказания за умишлено опростени откъм наука светове (фентъзи), а не за умишлено усложнени такива (научна фантастика). Лем обаче борави с лекота с най-модерната наука за края на 80-те и то дотолкова умело, че човек като мен не разпознава докъде е границата на реално съществуващите факти и достижения и откъде нататък вече са авторови спекулации. Това е образцов пример как може да ти завъртят главата с научни теории, а тук те са много. Похватът, чрез който може да бъдат обяснени на читател от 20-ти век наука и технологии от 30-ти век (примерно), е познат и умело използван – чрез един съживен герой от предишна епоха, на когото всичко се обяснява бавно и опростено. Какво да му обясняваме ли? Ами то това е темата на романа - подробностите по откриването на чужда цивилизация някъде там в далечния космос в подходящия от развитието й момент и осъществяването на бленувания първи контакт с нея.

Неколкократното споменаване на Клаузевиц и неговия труд не е случайно. Основният обем от повествованието касае разсъждения по темата „Какво би направил онзи отсреща, ако аз направя това и това?“. Интересът ми беше ангажиран с цялата поредица от догадки просто защото ставаше дума за първият контакт с чужда цивилизация. Как да се разбереш с някой, който е принципно различен във всяка област от теб? Възможно ли е да идеш с мир, а да те посрещнат с война? Може ли някое случайно недоразумение да бъде изтълкувано като принципно застрашаваща позиция? Колко са големи очите на страха?

Малко ме подразни прекалено продължителна фаза на гадаене и неоткриване на кой знае какво чрез наблюдения или експерименти, но предполагам, че всичко това е било умишлено и такава е била целта на автора.

Какво ми остана от прочита - от един момент на развитието си нататък човек може да се изкуши да борави с някакви модели (не непременно достоверни), които умът му създава, а не с реалните факти, които постъпват от заобикалящата го среда. А това е тооолкова погрешно...

Докато технологията се развива с параболично ускорение и наближава точката на насищане, културата винаги закъснява — регламентирано — в създаването на нови правни и нравствено-етични норми. Технологията прави възможно онова, което културата забранява или смята за неприкосновено.

***

Не можеш да опознаваш света, без да му вредиш. 
***
Драги мой, физиката е тясна пътечка, ограничена от бездни, недостъпни за човешкото въображение.
***
Какво представлява окончателната истина? Краят на пътя, където няма повече нито тайни, нито надежди. Където вече не може да се пита за нищо, понеже всички отговори вече са дадени. Такова място не съществува. Космосът е лабиринт, изграден от лабиринти. Всеки разкрива следващия. Там, където не съумяваме да се доберем лично, стигаме чрез математиката. От нея си правим колички, с които се придвижваме из нечовешките територии на света. С математически методи може да се конструират и извънкосмични светове, все едно дали съществуват или не. 

Конкретно за мен тази книга имаше и друго важно значение, напълно противоположно на заглавието й. Тя беше победа и успех – последната, която ми липсваше, за да си попълня колекцията от емблематичната Библиотека „Галактика“ – това най-голямо бижу на българското фантастично книгоиздаване. Всички знаете какви са неоспоримите достойнства на тази поредица, още повече във времената, в които е излизала, както и за премеждията на ентусиастите от издателство „Георги Бакалов“. Когато през 90-те аз започнах да чета фантастика, открих първите 10-20 Галактики в домашната ни библиотека. После през годините започнах една по една да издирвам останалите от кашоните на антикварните търговци, а най-последните и дефицитни екземпляри открих чак тази пролет. Днес всичките 121 броя изглеждат ето така:

Сърдечно благодаря на Милан Асадуров, Агоп Мелконян, Текла Алексиева и всички други, които са имали принос за издаването на тази чудесна поредица!:)