На светофара – Доротея Петрова

Приятна и незатормозяваща съзнанието на читателя книга. В нея ще проследите романтичната история на запознанството и началото на връзката между  Нея (Зоя) и Него (Тони). На случаен светофар в Лондон се запознават нашите главни герои, за които предстои да четем ту глава за единия, ту за другия. Попрехвърлили първата младост, натрупали някакъв опит, образование и душевни белези хората продължават да търсят. Лесно ли е, трудно ли е да се сближат българка и грък на уж чуждо и за двамата място? През какво ще преминат и, разбира се, ЩЕ СЕ ОЖЕНЯТ ЛИ НАЙ-НАКРАЯ?:) 

Любимо мое мото е намерило реализацията си в тази книга - пиши за това, което познаваш. В случая това е основно Лондон (и малко по-малко остров Корфу) с неговите квартали, улици, места, линии на метрото, радиостанциии. Ненатрапчиво се създава идентичност, която настоява, че и всичко останало е истинско. Интересно ми беше да прочета как живеят българи в Лондон. Харесвам града, познавам хора, които продължават да работят и живеят там и винаги ми се е виждал много специално място. Олицетворението на думата city, този съвременен Анкх-Морпорк.

Диалозите! Книгата просто прелива, пръска се по шевовете от приказки. Говорене и пак говорене, кога с нужда, кога без, героите не спират да приказват. Не мога да кажа дали героините са представителна извадка от цялото женско царство, обаче Зоя, колежките и приятелките й са нещо като клиничен случай.:)

Действието е сервирано свежо и леко разместено във времето. Има глава напред, друга – назад, но човек не се обърква и е приятно да се проследи фабулата така. Хем си подготвен донякъде в каква посога ще се върви, но не знаеш нито подробностите, нито най-окончателната развръзка.

Стилна корица, която ни препраща към красотите от рафтовете на западноевропейските книжарници. Подозирам, че авторката вече е събрала опит и  чужди препоръки и ако се престраши да продължи да пише отново след успеха на тази книга, следващите й заглавия няма да отстъпват по вид и съдържание на това.

ПластИлин – това е думата, която научих от тази книга.

Авторката и книгата си имат свое място в интернет ето тук.

Благодаря на авторката за така любезно предоставената книга! Успех и до нови издания!:)

Например голям процент от източноевропейците смятат, че обувките и чантата трябва да са в един цвят и от еднаква материя. Косата им в повечето случаи е няколко сезона или години назад от тенденциите в прическите за момента, а гримът – под всякаква критика.

***

Странни хора, всеки изглежда различно и мисли различно... По принцип е така, а всъщност всички имаме едни и същи тревоги и проблеми – работа, секс, пари, връзки, здраве...

***

Всъщност тук не е много по-чисто, отколкото е в България.