Сребърен куршум – Майкъл Конъли

  Всички лъжат.

Колкото и да е чудно, Майкъл Конъли продължава да пише на ниво, страшно високо при това. Героите му не се изтъркват, опасностите и обратите не стават предвидими, интересът и тръпката от проследяването на сюжета не спадат. Няма да забравя с какво трескаво бързане дочетох „Черното ехо“, а петнайсет негови романа по-късно се чувствах по абсолютно същия начин в края на „Сребърен куршум“. 

Тук историята за пръв път среща Мики Холър с ... Хари Бош. Какво е общото между тях ли? Ако сте били наблюдателни, може да се сетите и сами, ако не – в последните страници ще ви бъде казано ачик-ачик, докато гледате залеза на слънцето над Тихия океан и остров Каталина. Оказа се, че двамата не само работят от противоположните страни на правосъдието, но и живеят на срещуположните страни на един и същ каньон. Ако ви харесат тук, изчакайте да видите как ще си партнират и в „Отменена присъда“. 

Историята в резюме изглежда тривиална като за Холивуд – филмов магнат е обвинен в убийството на жена си и любовника й. Виновен-невинен-виновен-невинен-не е важно... Мики наследява този случай от друг адвокат, който лекичко е бил позастрелян. Опасностите и адвокатските хватки в съдебната зала са предадени с безспорна притегателна сила, но по-интересното, както винаги, е пътят. Начинът и стъпките, които предприемат героите, за да стигнат полека-лека до истината. С цената на нерви и рискуване на всичко, all in. 

Не липсва неизменното споменаване на саксофониста Франк Морган, както и на бунтовете по случая с Родни Кинг. 

С три думи: адреналин и удовлетворение.

Още за същия роман при Копо.

Най-важното умение за адвоката по наказателно право е да получава пари. Много ме бива в това.