вторник, ноември 02, 2010

Черното ехо – Майкъл Конъли

— Ти вярваш ли в съвпадения? — запита Бош.
— Не знам. Аз…
— Съвпадения няма.

Ужасно добър роман! Прекланям се пред майсторството на този човек да пише толкова увлекателно и да буди толкова емоции у читателя. Истински майстор! Чак съжалявам, че ми идват толкова малко похвални думи. Прочетете тази книга и ще се влюбите в начина на разказване на Майкъл Конъли. Също като мен.

Повечето писатели на криминални истории си имат любим детектив. Този на Конъли се казва Хари Бош. От ЕлЕйПиДи, Убийства. В един момент си мислех: При условие, че умовете на съвремените хора са промити с толкова холивудски криминалета и кой от кой по-успешни сериали, какво по-различно би могъл да ми каже този човек, та да ме заинтересува? Оказа се, че много.

От една страна детектив Хари Бош е много силен характер, интересен като човек, като история и като начин на мислене как да напредва разследването. От друга страна пък и самото действие е много напечено – започва с убийство, обран банков трезор, единственият свидетел беше заклан, а корените на аферата се протягат назад към Виетнамската война. На всичкото отгоре в разследването се намесва и ФБР в лицето на...:

Хари се обърна. Тя беше висока и стройна, с падаща по раменете чуплива кестенява коса, тук-там изпъстрена с руси кичурчета. Имаше вид на вряла и кипяла и може би малко отегчена, като се има предвид, че денят едва започваше, точно както изглеждат жените ченгета и проститутките. Беше облечена в кафяв костюм и бяла блуза с шоколадена западняшка фльонга. Хари проследи несиметричните извивки на бедрата й под сакото. Носеше нещо малко от лявата страна, може би „Рюгер“, което беше необичайно. Бош винаги беше смятал, че жените детективи носят оръжието си в чантичките.

Какво е ежедневието на Хари преди този случай?

„Алкохол и джаз — помисли си Хари, докато отпиваше. — Да спиш с дрехите! Ти си едно тривиално ченге, Бош. Разтворена книга.

После обаче въртележката го увлича и преди да се усети вече има налице един убит другар от фронта - тунелен плъх, един от онези откачалници, които влизат в тунелите под джунглата на виетконгците и собственоръчно прочистват района. За гарнитура се сдобива с вътрешно разследване срещу самия него и глождещото чувство, че зад това примитивно убийство има нещо по-голямо, което засега му убягва. И така обиден от безпочвени подозрения и психически изтощен „съвсем случайно” се оказва в апартамента на ФБР-ейката с ненатрапчивата хубост.

Тя каза на Бош да седне в хола, докато приготви вечерята.
— Ако обичаш джаз — рече Уиш, — ей там има един компактдиск, който скоро си купих, но още не съм го чула.
Той отиде до стереоуредбата, разположена върху рафтове близо до библиотеката, и взе новия диск. Беше „Да се влюбиш в джаза“ на Сони Ролинс.

Още тогава трябваше да се сетиш, Хари, глупако, както казваш ти - съвпадения НЯМА!:)

Много хора не спират да мрънкат как „навън” всичко им е уредено, а у нас, видите ли, няма пари за нищо. Затова ето една автентична картинка от полицейското управление в ЕлЕй, годината е около 1992:

В разгара на работния ден пишещите машини в оперативната бяха като злато. Участъкът разполагаше с дванадесет пишещи машини за тридесет и двамата детективи, това число механични и няколко електрически, които сякаш имаха нервни тикове и сами прескачаха редове или отмерваха по няколко интервала между буквите.
***
Малкото помещение беше по-населено и от детективската стая. Бюра и картотеки за пет мъже и една жена бяха натъпкани в стаята с размери на втора спалня във венециански апартамент.

По време на прочита си пусках „Да се влюбиш в джаза“ на Сони Ролинс, а за тапет ми седеше „Нощни птици” на Едуард Хопър. И ще поседи известно време.

Тя го изпрати до вратата и го целуна, сякаш беше съпруга, която изпраща на работа своя мъж счетоводител.
***
Когато няма нужда да разговаряш, за да се чувстваш удобно, значи това е най-добрата компания.

4 коментара:

Анонимен каза...

Зонец, хубаво я нахвали книгата, обаче 2/3 от ревюто е само за мадамата. Изневеряваш на стила си :)

А

Стоян каза...

Е, чак пък 2/3.;) Но мадамата наистина имаше много главна роля, така, че всичко е оправдано.

Аз за пръв път чета нещо от Конъли и направо ми отнесе главата. Четох някъде, че това му била първата книга от серията за Хари Бош и точно тя много допринесла за световната му слава.

Със сигурност ще чета още от него.:)

Orehovka каза...

Малко си я попрехвалил. :) Всъщност не малко де, но пък сега не мога да те държа отговорен, че нещо ти е харесало, а на мен не чак толкова :D. Или може би просто съм тръгнала с голамата кошница, подкокоросана от богато окичената алея с цветя, която си му посадил. Конъли наистина може да пише и ако беше малко по-смел в разчупването на хъм-хъм-хъм, тази книга можеше да е нещо повече от криминален бестселър. Обаче засега мога да оценя книгата само като обещаващо начало на една (дано!) силна поредица.

Стоян каза...

Сори, че така се е получило, обаче сега като гледам какви съм ги писал тогава, продължавам да стоя зад всяка своя дума.:) Даже специално "Черното ехо" го намерих от кашоните и го раздавам на домашните, за да получат просветление и те.

Обаче - изненада. Първият тестов читател го прочете, но без особен възторг, а вторият направо отказа! Така че като нищо може да излезе, че книгата е уцелила някакви лично мои настройки и затова така ми пасва. Пък и не само тя, ами направо всичко за Хари Бош.