неделя, ноември 14, 2010

Търговска къща – Джеймс Клавел

Авторът безспорно си струва, някога неговият „Шогун” ме впечатли така, както са успявали малко други книги. Но тази книга ще заеме бележито място в този скромен блог по други заслуги – първата недочетена. А няма да я дочета, защото има съществен за моя вкус дефект. Прочетох стотици страници от нея и продължава да прилича на сериал с всички негативи за тази категория. Днес можем да обвиняваме само сериалите в бозявост, но някога е имало и такива романи.

Кое ме отказа:

  • Раздути диалози, които не служат за нищо друго, освен да придават обем.
  • Периодично преповтаряне на част от действието за опресняване.
  • Неспирно вкарване на нови и нови герои. Това май не е характерно за сериалите, но пак ме дразни.
  • Повърхностно прескачане от тема на тема без да се задълбочава в никоя от тях.
  • Всички герои, с изключение на изявено отрицателните, са млади, слаби, руси и красиви. И много богати.
  • Една тема от действието се обсъжда от всички, включително и от тези, които нямат нищо общо, обикаля се от сто места и развръзката се оставя за после. Някой друг път, неясно кога. И така 600 и кусур страници, а чух, че има и продължение.

Иначе темите са интригуващи, или поне така изглежда отстрани – могъщи хонгконгски корпорации, битки за власт, банки и борси, много пари, отвличания, съперничество между супер-мъжаги, кражби на секретни документи, ЦРУта, ФБРта и КГБта се прескачат едни други, опасна политика и контрабанда на ръба на Китай. Може и да звучи интересно, но така раздутото и разводнено изпълнение е изпитание за човешките нерви и аз не мога повече. Този начин на разказване не е за мен.

11 коментара:

Lora каза...

За съжаление и аз не съм чувала добри отзиви за тази книга. От трите му най-известни произведения (тук включвам "Цар плъх" и "Шогун") тази май е най-слабата. "Цар плъх" много ми хареса и нямам търпение и да прочета "Шогун", но съм си я запазила за по-спокойно време, когато нямам много да уча и ще мога да се съсредоточа върху нея.
А относно "Търговска къща", явно наистина не си заслужава.

Стоян каза...

Аз пък за съжаление не бях чул нищо. Книгата случайно се оказа вкъщи и затова й се нахвърлих. Но пък човек няма как да е сигурен, ако не опита.:)

Анонимен каза...

Стояне, да позная ли? - "Търговска къща" е от последните творби на Джеймс Клавел" - след като вече е бил признат, известен и популярен.

Горан
goran.blog.bg

knigoman каза...

Много правилна преценка.
Личната ми Клавел-класация е в този ред:

1. Тай пан
2. Цар плъх
3. Шогун
4. Гай джин
5. Търговска къща

Истината е, че "Търговска къща " я четох с много зор на два пъти - ужасно затъпява на мооменти.

Стоян каза...

@goran
Кратка справка показа, че Търговска къща (1981, разправя се за Хонг Конг) не е баш последната от азиатската сага - следват я Вихрушка (1986, разправя се за Иран?) и Гай-джин (1993, за Япония).

@knigoman
Голям кеф е човек да открива съмишленици, когато е гузен, че е наплюл нещо световноизвестно.:)

knigoman каза...

Хм, всъщност "Гай-джин" e писана последно, имаче хронологично сюжетът е преди "Търговска къща" и "Вихрушка". Викторианската епоха, Япония, наследниците на Струън от "Тай-пан".
А "Вихрушка" действително се развива в Иран, и не издържах повече от двеста страници. Действието се влачеше по-бавно и от това в "Търговка къща".

Анонимен каза...

За мен този писател е впечатляващ. Чела съм ВСИЧКО, което е написал, а "Търговска къща" беше втората която прочетох и много ми хареса. Всичко е въпрос на предпочитания. Любими са ми "Цар Плъх", "Вихрушка","Тай пан"

Анонимен каза...

Зависи кой с каква нагласа чете дадена книга. Джеймс Клавел дава много информация за бита и нравите на азиатците, за отношенията между китайци и японци, за колониалната политика на западноевропейските държави и за чувствата и отношението на местните хора към европейците и т.н. Той пише за тези неща на базата на личния си опит, тъй като е живял на различни места (баща му е бил военен). Обикновеният читател възприема тази информация много по-лесно от художествената литература, отколкото това би станало, ако чете документален разказ.

Стоян Христов каза...

@Последния анонимен
Тук съм съгласен с Вас, познавателният ефект наистина е сериозен, въпросът е кой читател какво друго търси и очаква да намери. Между другото аз се открехнах за фън шуй именно от тази книга.:)

Дочка Точка каза...

И аз забелязах, че автора захваща действия и теми, пише интересна завръзка и после всичко приключва, без разрешение на конфликти или някаква особена изобретателност. (Ако не сте чели книгите и все пак искате, не четете нататък) В Тай-Пан главните герои умряха по най-невълнуващия възможен начин, след което от Гай-Джин разбираме, че жената на сина на еди-кой-си била много хитра и мощна. Последното впрочем се разбира от героиня, която през цялото време се заканва на въпросната мощна особа, без някога да направи каквото и да било по въпроса. Изобщо и двете книги (Тай-Пан и Гай-Джин) историята остава недоразказана, недоразвита, може би недоизмислена, и то не по приятния начин, който оставя читателя на въображението му. Шогун иначе ми хареса, мисля все пак да дам шанс и на Цар Плъх.

Sena каза...

Вихрушка я прочетох на един дъх,това е най хубавата книга която някога съм чел и действието не се развива мудно,а точно обпатното.Не ти остава мира докато не я прочетеш тази книга.800 страници ми се сториха абсолютно малко,исках още и още..Няма да съжалява този който я прочете.Сействието се развива по часове.