The Waiting - Майкъл Конъли

Късметът е променливо нещо.

Феновете на Майкъл Конъли тази книга я почакахме малко повече, но затова пък нивото отново е топ. Сюжетът е по класическата рецепта и в него освен удовлетворението от разкриването на криминалните загадки (разбира се, че в множествено число), има и намек за епохата - атаката на Капитолия от 06.01., фентанила, пожарът на о. Мауи, кражбите на iPhone15, PS5 и GoPro, намек за "славното" минало - Черната Далия, намек за добрите ресторанти в ЕлЕй.

И цялата еуфория, цялото надъхване, че хей, пак ще се топнем до ушите в майсторлъка на Конъли, понякога бива шпиковано с някакви неочаквани изненадки в българския превод, които приличат на скрити в тортата малки гадни черни пиперчета.

Например думата автостради. Хора, моля ви, да не сме във филм на Антониони? Това не е сериозно, откъде се взеха тия автостради в Лос Анжелис, 2025? Какво им е лошото на магистралите?

Или пък когато Рене се беше подпряла на предната скара на автомобила!? Може да е решетка, може ролбар, може да е всичко, ама скара не е, във всеки автомобилен форум ще ви се смеят. Скара...

Или да наричаме кръстатата отвертка кръстачка. С кръстачка се затеска зелето в бидона или на нея се поставя елхата по Коледа, но определено не се завиват винтове.

За пореден път заглавието озадачава, но този път се притуря и корицата. Забогами, както казва котаракът Румен, откъде се взе тази патрулка, като в романа няма кьорава патрулка!

Както и да е, романът е супер як и Майкъл Конъли не заслужава да бъде пренебрегван. За разлика от многото измислени измислячи на измислици като Дивър, Къслър, Ролинс и т.н., той има какво да каже и знае как.

Думата на годината е генеалогия.

Пустинна звезда - Майкъл Конъли

Пустинна звезда е цвете, което расте в пустинята Мохаве на мястото, където са открити заровени телата на семейство Галахър - четворно убийство, което Бош така и не е успял да разгадае, докато е бил на служба. Добрата новина е, че Рене Балард вече оглавява собствен отдел за разследване на неразкрити убийства. С привличането на Бош като доброволец му се дава шанс да напредне по стария му случай, както и да помогне за разкриване на убиеца на Сара Пърлман - сестра на виден местен политик, който осигурява финансиране за отдела. Как може да се напредне, след като толкова години си бил в задънена улица? Науката се развива и може да се окаже, че по уликите има следи от ДНК, които досега никой не е потърсил. А за ДНК вече има бази данни, както и специалисти по генеалогия.

Подразбира се, че политика и детективска работа бяха здраво оплетени, заподозрени се появяваха навсякъде, където не трябва, Хари си изпати и пак го шиха и като знак за предстоящите фундаментални промени си беше обръснал мустака. Нали помните как си изпати в "Мъртво вълнение"? Е, нещата продължават да тлеят и този път не се забелязва спасение да дебне откъдето и да било. Правете си сметка колко е зле положението, щом си беше подготвил два запечатани плика с писма до Мади и Рене, както и фалшив фентанил от черния пазар... 

Храната в Ел Ей нямаше изразен акцент, но музиката отново беше сила. Слушахме и запомнихме:

• A whiter shade of pale - Кинг Къртис;
• Дървото на живота - Фарез Уитед
  
• Да пием за живота - Ед Рийд
  

Набавих си книгата почти моментално, щом научих, че най-после се е появила на български, и до следващата сутрин беше прочетена. Специално станах в 5:30 да си я дочета.:)

Поука: Никога не отваряйте бар. Шансът да си изгубите парите е почти като този в казиното.

Полунощ в Ел Ей - Майкъл Конъли

След като последните романи на Конъли не можаха да ме грабнат особено, този път авторът си навакса, че и отгоре. В "Полунощ в Ел Ей" Рене Балард разследва две свързани с общи гилзи убийства (старо и ново) и престъпленията на двойка серийни изнасилвачи. Разбира се, отново е сама, Америка страда от Ковид, от съкращения, от бунтове след убийството на Джордж Флойд, нападението срещу Капитолия, а единственият, който е на нейна страна е дядо ви Хари Бош. Търси, слухти като старо куче, проверява скучни бази данни, прави връзки. Отново харесах, че по стар обичай героинята не се довери на стандартното правосъдие, а сама взе нещата в ръце. Подава оставки, стреля, укрива улики и всички престъпници си получиха каквото им се полага. Допадна ми и завършекът, в който тя получи визита от високо равнище, която се предполага да я върне обратно на работа.

Тъмните часове за Америка от оригиналното многопластово заглавие (The Dark Hours) са изпаднали някъде и е останала безличната българска версия. Има анонс, че до края на годината трябва да излезе и следващият роман, в който Рене и Хари продължават да раздават справедливост - Desert Star.

По едно време Бош слушаше John Legend, The Roots - Compared To What и на Рене ѝ направи впечатление, че е твърде съвременно за неговите навици. 

Нощният пожар - Майкъл Конъли

Солената вода лекува всичко.

Книгите на Конъли не изтрайват дълго време непрочетени в мои ръце, а серията почивни дни допълнително предразполага към злоупотреби с любими криминални автори.

"Нощният пожар" е шарена отвсякъде - видове случаи, герои и опасностите, в които попадат. Този път Майкъл Конъли беше като уважителен бой-скаут, който гледа да обърне внимание на всички свои герои. От това романът изглежда малко претрупан с действие, имена и събития, но като се замисих, реших, че всъщност нещата в реалния живот никога не са излирани и не ни се сервират едно по едно за наше удобство и по-лесно храносмилане.

Хари не беше попадал на наемен убиец, но и това му дойде до главата, и пак в сенките около Бънкър хил, както в "Ейнджълс флайт". Имаше си традиционните напоследък разкрити стари случаи, достатъчно дилъри от Крипс, пандизчии, гейове, бездомници, адвокати и какви ли не други отрепки. Опасности за всички от сърце, а лошите си получиха полагаемото. Интересно беше да се научи как може да пострада човек с откраднати документи и какви може да ги натвори безнаказано фалшивата му самоличност.  

В този роман Хари слушаше Бен Уебстър с прякора "Красавеца и Звяра" (саксофон) и Чарлз Мингъс (контрабас) от Карнеги Хол, 1974-та ("Си Джем Блус" и "Пердидо"), а Рене - Мюз и някакви други такива глупости, но препратки за тях няма да има понеже не ми допадат. По подобни причини ще подмина и цитираните места за хранене, които вече ми се струват фрапиращи. Не че не търсих от любопитство разни каравани за тако с морски дарове в стрийтвюто на Google Maps, но като цяло рекламата на ресторантите ми дойде в повече.

Преводачът продължава да нарича магистралите автостради и това да не прави впечатление на никого, а кибритената клечка от корицата е прекалено общ намек за огньовете в книгата. Не знам, "Бард", не знам...

Холивуд беше доста различно място в малките часове, след като неонът и блещукащите светлини угасваха. Балард виждаше промяната всяка нощ. Тогава Холивуд се превръщаше в чиста проба територия на хищници и жертви - място, на което имащите се радваха на комфорт и сигурност зад заключените си врати, а нямащите бродеха на воля.

***

Бош погледна чинията ѝ. Напоследък като че всички ядяха авокадо. Противна работа.

Дълга тъмна нощ - Майкъл Конъли

Дори и заглавието ни насочва в тази книга - кой работи през нощта? Рене Балард, разбира се. В добавка обаче към всичко, което вече знаем за нея и начина й на работа от предишната книга ("Късното шоу"), тук се намесва и старото пенсионирано куче, което нищи стари случаи в Сан Фернандо. Точно така, Хари Бош още е в играта.

Преплитащите се спирали от случаи, по които работят двамата, се оказват свързани от преки мостчета, за да заприлича историята на истинска ДНК. Бош рови през свободното си време изстинал случай за загиналата дъщеря на наркоманката, която спаси при предишните си приключения под прикритие в "Два вида истина". Рене пък откликва на всякакви повиквания през нощните си дежурства, включително неволни инциденти с подхлъзнали се бабички, обири на картини от Анди Уорхол от загриженост и даже фалшив опит за изнасилване - в Холивуд е така. Тършуването на Бош около стари следи обаче привлече и нея и в един момент, най-неочаквано за мен, старанието им се отплати. Да, Хари не би бил той, ако не загази драматично, но хубавото сега беше, че има някой като него, който не жали сили за своите и не прощава на лошите.

При превода на заглавието някъде е изпаднала святостта от Dark sacred night, но поне българската корица този път е удачна - хем не издава нищо, хем съдържа достатъчно мрак.

Ето така си представих, че е изглеждала изчезналата картина, устните били на Мерилин Монро:

Късното шоу - Майкъл Конъли

Конъли изненада феновете с нов главен герой - Рене Балард, детектив от ЛАПУ, която работи само нощни смени. Всъщност, да създава успешни изненади на него това му е работата и тук пак се е справил добре. В познатата ни от преди вселена сега има нов герой с чепат характер, трудно минало, супер странно настояще и любопитно бъдеще. Единаците му ги познаваме, винаги следват инерцията на разкритията, дори понякога в конфликт със своите хора и интереси. Важното е единствено, че там някъде има зло, което трябва да бъде спряно.

В този първи епизод от приключенията на Балард имаше и усложнена с една степен постройка. Нали знаете как Конъли (пък и не само той) обича да преплита две нишки - личен проблем и професионална загадка. Смесва ги така, че действието добива заряд по всички линии. В началото приличат на две фазово разминати синусоиди, интересните моменти се редуват ту от едната, ту от другата, докато накрая фазите не съвпаднат и резонансът им доведе до пика на историята. Е, тук нишките бяха три - открадната и източена кредитна карта, полумъртва от бой транссексуална проститутка и пет жертви, застреляни насред популярна дискотека. И Балард можеше да си го отнесе заради всичките, колкото и да изглеждат различни и може би дори безобидни. Къде загази най-много и защо? Ще си го прочетете сами.:)

"Късното шоу" е нарицателно за нощните дежурства и носи нотка от черния полицейски хумор. И в този роман срещаме някои от реторичните въпроси, характерни за гилдията според Конъли: Можеш ли да гледаш бездната, без тя да погледне в теб? Може ли да не си циничен, ако си в това шоу всяка нощ толкова години подред?

От мерак си бях поръчал книгата предварително. Дойде в деня на премиерата и беше прочетена за един ден. Предполагам, че това е достатъчен атестат за това, че Конъли има още какво интересно да ни сподели. Е, тук може вече да няма джаз и популярни ресторанти, но Лос Анжелис не е само това, нали?