Селският лекар д-р Шепърд е повикан по спешност от иконома на местен богаташ, че старецът е убит, а огледът на място показва забит до дръжката кинжал в гърба на господин Акройд. Кой има интерес и възможност? Кой би се облагодетелствал? Младежи, които искат да се сгодят и биха получили благословията му? Закъсалата с парите вдовица на брат му? Управителка, която злите езици подозират в подмолно сближаване със стареца? Непознат млад мъж, който по тъмна доба пита из селото за имението на Акройд? И къде, по дяволите, е младежът, който има най-голям интерес да получи наследството си веднага, калните му стъпки са по перваза на прозореца на заключената отвътре стая с жертвата, а него никакъв го няма през цялата книга! За да се допълни менажерията на типичното провициално имение, пейзажът включва още съмнителен иконом, прочут ловец на диви животни, малко дрога и пръстен с инициал.
А къде е Поаро, ще попитате. Той го играе оттеглил се от активна дейност и по случайност се оказва съсед на д-р Шепърд и любопитната му сестра. Двамата се включват да помагат според силите си на прочутия белгиец, като през цялото време уж знаят всичко, което е известно и нему, а всъщност са доста изненадани накрая.
Подозирам, че един от най-важните таланти на авторите на криминалета е да приспиват вниманието на читателя и да замаскират истинския извършител сред множество допълнителни герои, сюжетни нишки, колебания и фалшиви хипотези на детектива. Така те постигат онази комбинация от изненада и задоволство у клиента, който накрая на прочита хем е щастлив, че е имал всички необходими факти пред себе си, за да се досети сам, хем гарантирано не е допускал кой е убиецът.
Е, такава книга от Агата Кристи не бях чел! Тази жена винаги има още аса в ръкавите си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар