Великата четворка - Агата Кристи

Не си спомням някога да съм чел толкова нескопосана книга от Агата Кристи. Тя обикновено ми е еталон за достоверна атмосфера, където домашното и наглед дребното може да се превърне в опасно и животозастрашаващо.

В този роман, моля ви се, Поаро се бори с четирима архизлодеи, които се канят да хвърлят целия свят в анархия и да го контролират като такъв.(!!) Един китаец е умът, французойката е по науките, американецът финансира всичко, а англичанинът е оръдието за мръсната работа. Тези хора и слугите им са навсякъде, а следите сочат, че редица атентати и революции по целия свят са задействани от тях. Винаги са на крачка пред Поаро и винаги валят трупове.

Сега нали се разбира разочарованието ми от това, че нямаше никакъв английски селски уют, а беше препълнено с някакво бясно преследване и международни клишета. Като изключим двата цитата по-долу, искрено съжалявам, че я четох.

След няколко думи към инспектора тримата отидохме до Уайн Харт, където концентрирахме вниманието си върху яйца с шунка и девънширско ябълково вино.

***

Само в Англия кафето е така отвратително.

Убийството на Роджър Акройд - Агата Кристи

Убийството на Роджър Акройд" изглежда като конвейрно криминале с участието на вездесъщия Еркюл Поаро, който в последната глава събира всички действащи лица в една стая и обяснява как всички са имали мотив и възможност, но само един от тях е извършил престъплението. Изглежда, ама не е. 

Селският лекар д-р Шепърд е повикан по спешност от иконома на местен богаташ, че старецът е убит, а огледът на място показва забит до дръжката кинжал в гърба на господин Акройд. Кой има интерес и възможност? Кой би се облагодетелствал? Младежи, които искат да се сгодят и биха получили благословията му? Закъсалата с парите вдовица на брат му? Управителка, която злите езици подозират в подмолно сближаване със стареца? Непознат млад мъж, който по тъмна доба пита из селото за имението на Акройд? И къде, по дяволите, е младежът, който има най-голям интерес да получи наследството си веднага, калните му стъпки са по перваза на прозореца на заключената отвътре стая с жертвата, а него никакъв го няма през цялата книга! За да се допълни менажерията на типичното провициално имение, пейзажът включва още съмнителен иконом, прочут ловец на диви животни, малко дрога и пръстен с инициал.

А къде е Поаро, ще попитате. Той го играе оттеглил се от активна дейност и по случайност се оказва съсед на д-р Шепърд и любопитната му сестра. Двамата се включват да помагат според силите си на прочутия белгиец, като през цялото време уж знаят всичко, което е известно и нему, а всъщност са доста изненадани накрая.

Подозирам, че един от най-важните таланти на авторите на криминалета е да приспиват вниманието на читателя и да замаскират истинския извършител сред множество допълнителни герои, сюжетни нишки, колебания и фалшиви хипотези на детектива. Така те постигат онази комбинация от изненада и задоволство у клиента, който накрая на прочита хем е щастлив, че е имал всички необходими факти пред себе си, за да се досети сам, хем гарантирано не е допускал кой е убиецът.

Е, такава книга от Агата Кристи не бях чел! Тази жена винаги има още аса в ръкавите си!

Убийство на игрището за голф - Агата Кристи

"Моята теория е истината — заяви тихо Поаро. — А истината по необходимост е вярна."

Това е историята, в която Поаро разкрива едно убийство с два трупа, а капитан Хейстингс се влюбва в Пепеляшка. 

Поаро получава припряно писмо с молба да помогне в охраната на богат французин, който е във вила на атлантическия бряг на родината си. Събира си куфарите и асистента и докато стигне, клиентът вече е недискретно мъртъв - по бельо, с наметнато палто, което не е негово, в полуизкопан гроб в игрището за голф и една камичка от самолетна стомана в гърба. С една дума - срамота! Крайно неприятна история, свидетели няма, жена му е намерена в спалнята овързана и припаднала, а прислугата нищо не знае и само сплетничи за комшийката от съседната вила. Разбира се, Поаро за нула време отся плявата от зърното и разкри какво се е случило, защото е гений, а ние с капитан Хейстингс тъпеехме в инфантилно недоумение пред серията от смени на заподозрения. Но при всеки случай, когато двама души имат сложни планове за едно и също нещо, може да се разчита, че оплитането им ще е по-лесно от разплитането им, особено за незапознатото с плетката око. Това е ключът - двата плана.

Припомних си защо някога, когато четох за пръв път книжката, не ми допадна чак толкова. Доста заплетена и на практика невъзможна за читателя сам да открие какво се е случило, кой е виновен и защо го е направил така. Накрая Поаро се подигра с глуповатия френски детектив, а младите се взеха. Честито!

пп

За всеки друг без художника това на корицата не би трябвало да е въпросната камичка, защото, както добре знаем от кръстословиците, камата е двуостър нож.

Трагедия в три действия - Агата Кристи

Когато човек чете една след друга няколко книги от един и същ автор, неминуемо рискува да попадне в капана на скуката, особено ако авторът пише в един и същ жанр, стил, маниер на действието, че и за един и същ главен герой. Оказва се обаче, че Агата Кристи има солидна застраховка срещу този риск, когато пише за Еркюл Поаро, просто защото случаите му са толкова различни!

На импровизирано парти в крайбрежната къща на известен актьор се събират 14 души, някои известни личности от сцената, други са съседи, приятели от детинство, обожатели и обожаеми, дори местният свещеник, жена му и една икономка. И докато още се запознават, грабват по един коктейл и чрез светски разговори опипват почвата, на един от тях рязко му прилошава, залитва и за нула време си заминава. Естествена причина? Не и в криминален роман. Отговорите на въпросите кой, как и защо ще се улеснял леко от това, че скоро почти същата компания ще бъда събрана по весел повод на друго място, но за съжаление с още по-загадъчна развръзка.

Признавам си, както и Поаро, впрочем, че никога не бях срещал такъв мотив, като този за първото убийство. По време на прочита понякога си давах кратки паузи, за да обмисля новите факти и да преценя кой би могъл да бъде убиецът, отсях някои очевидно неподходящи кандидатури, но все ме спъваше въпросът защо. Защо му е на когото и да е да убива благ и безобиден стар селски свещеник? Преговарях си стандартните предразсъдъци, че отровата е женско оръжие, а основните мотиви в повечето случаи са любов и/или пари, но този път загадката надскочи дори самонадеяно тренираното ми чувство на уж познавач на авторката.

Самото заглавие "Трагедия в три действия" дава известна насока за размишление, особено към средата на действието, но няма да ви развалям удоволствието с повече подсказки, извън тези, които е заложила леля ви Агата.:)

Момичетата винаги биват привличани от мъже на средна възраст с интересно минало.

***

Според мен младите трябва да виждат много хора и места, особено места.

***

Пазете се от деня, в който мечтите ви ще се сбъднат.

***

- Бях толкова глупаво момиче - всички момичета са глупави, мистър Сатъртуеът. Толкова са самонадеяни, така убедени в своето благоразумие. Много се пише и говори за "женската интуиция". Аз не вярвам, мистър Сатъртуейт, че има такова чувство.

***

Невъзможно е да шокираш една мила викторианка. Те говорят толкова малко, а винаги мислят най-лошото...

***

- Шерито, аз го предпочитам пред коктейла... и милион пъти пред уискито. Ah quell horreur е уискито. Когато пиеш уиски, разваляш, напълно разваляш вкуса си.

Убийство в „Ориент експрес“ - Агата Кристи

От изток на запад в прочутия трансевропейски експрес пътува мосю Поаро, а в съседното заключено отвътре купе е открит намушкан с нож прочут злодей от американската криминална сцена. Кой, как и защо? Въпросите са стандартни, но не и загадката. Това е един доста необичаен роман, защото сред хилядите криминалета на световната сергия трудно ще се намери някое с такъв убиец. Влаковете, а днес вече и самолетите, са в състояние да съберат в едно сравнително малко и ограничено пространство крайно различни хора от гледна точка на прослойка, занятие, възраст, положение в обществото, богатство. Да, тук заподозрените с уж правдоподобен мотив не са много и сигурните алибита ги превъзхождат по численост, но вероятно въпреки всичко истината ще ви хване неподготвени.

Изпусната батистена кърпичка с инициали, инструментче за чистене на лула, отдалечаваща се жена с червено кимоно. Такива очевидни улики мен поне ме дразнят дотолкова, че ги подминавам с презрително безразличие. Не е сериозно някак, убиецът да не е второкласник, та ще предоставя чак толкова уличаващи сведения за себе си?

На националното ми чувство му направи впечатление, че България отсъства в този роман. Героите се качиха на влака в Истанбул, после спряха в снеговете на Сърбия и толкова. Не че това има някакво значение...

По книгата има популярни филми, и то не един и два, като в последната екранизация от 2017 блестят имената на звезди като Кенет Брана в ролята на Еркюл Поаро, Пенелопе Круз, Уилям Дефо, Джуди Денч, Джони Деп и Мишел Пфайфър.

Азбучните убийства - Агата Кристи

Това е един от най-популярните романи на Агата Кристи с главен персонаж Еркюл Поаро. Мястото на действието традиционно е южното английско крайбрежие, а предизвикателството за малките сиви клетки на белгиеца е нещо необичайно - сериен убиец, който предупреждава с писма до детектива за всяко следващо убийство. Първите букви от имената на жертвите и градчетата им при всеки случай съвпадат и напредват по азбучен ред - A, B, C и почти D.

Какво е общото между жертвите, защо убиецът изобщо се държи така, какви са мотивите му? Защо не съобщава направо на полицията? Това терзае Поаро, но не и останалите разследващи, защото убиецът просто е луд, трябва ли да търсим рационални причини за действията му? Чрез разговори с близките на жертвите детективът се опитва да си създаде по-ясна картина за събитията, както и да ги провокира да си припомнят подробности, за които на пръв поглед никой не би помислил, че са от значение.

Някъде бях чел, че сред най-често срещаните мотиви на престъпниците били парите и любовта - уж най-хубавите неща в живота. Не знам дали наистина е така, но поне мен това веднага ме насочи в една по-прагматична посока, макар да не можех да дам никакви подробности. Серийните убийци винаги са ми крайно подозрителни...

Направи ми впечатление, че бащата на една от жертвите беше на 55 години и беше пенсионер от преди две години. Просто като отражение на една хубава епоха.:)

Зло под слънцето - Агата Кристи

На сравнително малък остров близо до брега на Девън (да, пак там), толкова близо, че даже има и път, по който може да се мине при отлив, има популярен хотел, който приютява разни летуващи, включително и мосю Поаро. Неочаквано за всички младата и крайно привлекателна съпруга на един от гостите, много известна актриса, е открита удушена на един от плажовете. Кой може да го е извършил? Кой има мотив и защо? А възможност? Върху това започва да разсъждава полицията и асистирана от частния детектив да задава въпроси на всички присъстващи. Завист, ревност, обида или алчност? Коя подбуда е тласнала убиеца и как е станало, при условие, че май всички заподозрени си имат алибита?

Любим ми е похватът на Агата Кристи да изправя в началото читателя пред неразгадаема загадка и после само след уж безобидни разговори с всички присъстващи бдителното око да успее да отсее къде някой от тях е изпуснал нещо уличаващо. Кой лъже и защо? Страхотна тръпка!

Направи ми впечатление, че много пъти в романите на Агата Кристи действието и разговорите са такива, че не можеш да разбереш през коя година се случва всичко. Не е ли чудесно? Конкретно този роман е от 1941, но какво ли толкова се е изменило в един летен курорт оттогава? Хората лежат по плажа, плуват, ядат, спят, говорят си с другите, играят тенис, гребат с лодки, пийват си от питиетата и блаженстват.

По книгата има филми от 1982 и от 2001, които може би също не е лошо да се пробват.

Обикновено веднъж в живота си човек става за смях заради жена.

Карти на масата - Агата Кристи

"Карти на масата" е истинско произведение на изкуството, един от най-добрите екземпляри за това как "малките сиви клетчици" на Поаро разкриват убийство, за което няма почти никакви улики.

На вечеря у богат и ексцентричен чужденец са поканени точно 8 души, подбрани по неясен признак. След вечерята се разделят на две карета за бридж в две стаи, като прави впечатление, че едната четворка включва детектив от Скотланд ярд, писателка на криминални романи, агент от Сикрет сървиз и мосю Поаро. Интересното се случва обаче в другата стая, където домакинът е убит с кинжал, а никой от играещите май не е забелязал нищо. Кой е виновен, как е станало и защо? Кой от майсторите на загадките ще разкрие случилото се?

Историята много ми хареса, защото акцентът беше върху методичната работа с фактите и последователното разкриване на нова информация за заподозрените. За миналото им, за действията им днес. Записът на резултата от играта на бридж помогна много, за да се ориентираме що за характери и поведение имат героите. Какво биха предприели и какво не биха се осмелили. Убивали ли са преди? В характерния си стил леля Агата с лекота ни демонстрира как всеки може да има възможност, че и мотив, както и защо няма начин да е бил той.

Искам и аз да се науча да играя бридж!