Безумна луна - Джим Бъчър

Втори сблъсък с премеждията на Хари Дрезден, в началото на който дори не си говорят с неговата първа дружка лейтенант Мърфи. Нали помните какви ги беше надробил той в "Буреносен фронт", когато трябваше да се разправя с един самоук магьосник, а в резултат пострадаха отношенията му с детективката? Е, тук нещата аха да потръгнат и с цялото си старание в тази посока Хари ги забатачи още повече. Този път проблемите му бяха с различните превъплъщения между човешкото и вълчето тяло и разни неприятни типове, които спекулираха с това познание. Да, братя и сестри, върколаците бяха плъзнали навред преди, по време и след пълнолуние!

По нещо, което вече започва да прилича на традиция, Хари отнесе щедро количество бой, недостатъчно женска нежност и някаква там имагинерна справедливост за финал. Сдоби се с дълго кожено палто вместо стария изстрадал шлифер, както и с нови неприятели. Имаше неочаквано за мен количество трупове, както и преимущество на физическата саморазправа над магическите трикове. Научихме за различните видове върколаци, както и пореден пример за това защо властта развращава.

Преди години образи като вампирите и върколаците ми се виждаха крайно смехотворни, но след изгледани n филма за Логан, толерантността ми надрасна видовите си ограничения. Интересно ми е какво предизвикатество ще има пред Хари в третата книга, преди да пристъпя най-накрая към подарената ми и все още недокосната четвърта.:)