Морал за красиви момичета - Алегзандър Маккол Смит

Третата книга за "Дамска детективска агенция №1" и случаите на госпожа Прешъс Рамотсве от Габороне, Ботсвана отново доставя безрезервно всично необходимо на човека. Радост и тъга, справедливост, истина, почтеност, разпределени в няколко бързо разрешени случая.

Имаше една заподозряна в отровителство снаха, четири претендентки за миски, за които има съмнения в почтеността им, двама чираци-женкари, малко дете, намерено само в буша, а за капак и г-н Мотоконе, годеникът на главната героиня, се разболя от депресия.

Алегзандър Маккол Смит продължава да разказва толкова сърдечно и натурално, както не бих допуснал, че може да го прави никой друг мъж и европеец за Африка. Пред неговите истории категоричният ми страх от този огромен континент и неговите обитатели винаги се смекчава и ми се приисква и аз да съм там по местата, за които разказва, сред добрите хора с традиционни ценности и възпитание. В неговите истории винаги съм сигурен, че доброто ще победи, няма друг начин.

пп. Какво заглавие, а? А това на следващата книга е също доста силно: "Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Безумна луна - Джим Бъчър

Втори сблъсък с премеждията на Хари Дрезден, в началото на който дори не си говорят с неговата първа дружка лейтенант Мърфи. Нали помните какви ги беше надробил той в "Буреносен фронт", когато трябваше да се разправя с един самоук магьосник, а в резултат пострадаха отношенията му с детективката? Е, тук нещата аха да потръгнат и с цялото си старание в тази посока Хари ги забатачи още повече. Този път проблемите му бяха с различните превъплъщения между човешкото и вълчето тяло и разни неприятни типове, които спекулираха с това познание. Да, братя и сестри, върколаците бяха плъзнали навред преди, по време и след пълнолуние!

По нещо, което вече започва да прилича на традиция, Хари отнесе щедро количество бой, недостатъчно женска нежност и някаква там имагинерна справедливост за финал. Сдоби се с дълго кожено палто вместо стария изстрадал шлифер, както и с нови неприятели. Имаше неочаквано за мен количество трупове, както и преимущество на физическата саморазправа над магическите трикове. Научихме за различните видове върколаци, както и пореден пример за това защо властта развращава.

Преди години образи като вампирите и върколаците ми се виждаха крайно смехотворни, но след изгледани n филма за Логан, толерантността ми надрасна видовите си ограничения. Интересно ми е какво предизвикатество ще има пред Хари в третата книга, преди да пристъпя най-накрая към подарената ми и все още недокосната четвърта.:)

Буреносен фронт - Джим Бъчър

Първи том от поредицата на Джим Бъчър "Досиетата Дрезден" за премеждията на единствения ни известен детектив-магьосник - Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден. Вероятно съм пропуснал с десетина-двайсет години разцвета на градското фентъзи, но качествените неща нямат възраст, а и вече имах нагласата, че от истории за детективи с такова малко име, може да се очаква качествено забавление.

Хари е слаб, висок и носи черен шлифер, като понякога под него е по тениска и анцуг. Понякога има работа, по-често - не, плащането на наема редовно е проблем, защото макар да е единствения частен детектив-магьосник в указателя, за нормалните хора това е просто перчене на обикновен фокусник за детски рождени дни. А той си е истински магьосник, когото дори понякога викат да помага на полицията при особено загадъчни случаи. Като например за онези два трупа, чиито сърца се бяха взривили. Паралелно с това Хари не искаше да изпусне и един обикновен случай на изчезнал съпруг, да не се скара прекалено зле с местен мафиотски бос, да разпита изкусителна вампирка, както и да му се размине магьосническия другарски съд. Абе доста натоварено ежедневие...

Макар да е от онези романи, в които предварително знаеш, че колкото и да загази главният герой, пак ще му се размине, а справедливостта ще възтържествува, "Буреносен фронт" е доста, доста приятен и запалва читателя да иска да научи по още колко начина може да загази Хари, как ще успее да се измъкне от накисването, както и с какви изкусителни мацки най-несправедливо ще бъде обграден.:)

На корицата Хари държи нещо като магьоснически жезъл, който не знам защо прилича на японски меч. Дано поне художникът знае.

Има ли го онзи дъх на самотните детективи с омачкани шлифери от шейсетте? Забавно ли е? Ще се чете ли още? О, да!

Усмивките обиждат по-силно хората, отколкото ругатните.

***

- Разбрах, че днес са ви извикали за нещо в управлението - каза тя. Наведе се напред, така че лесно бих могъл да надникна в деколтето ѝ под интересен ъгъл. - Много бих искала да чуя за това, Хари. - Усмивката ѝ стана многообещаваща. ... Смутено поклатих глава. Казват, че магьоснеците били много лукави. Но, повярвайте ми, ние не разполагаме с нищо, абсолютно нищо, с което да устояваме на жените.

***

Имаше красиви очи с цвят на дъждовни облаци, леко пресилени сенки и яркочервено червило на пълните си устни.

***

Имах още въпроси към нея, но тя се бе затворила като банка в неделя.