Показват се публикациите с етикет карикатури. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет карикатури. Показване на всички публикации

четвъртък, януари 19, 2023

Райко Алексиев - албум със 150 карикатури

И преди ми е правил впечатление яркият ореол на Райко Алексиев на европейски интелектуалец, на личност с гражданска позиция. Те много неща правят впечатление у него, но все повече ми изпъква в съзнанието това - европейското и интелектът. Първото е в посока на образование, култура, интереси, морал, а второто - като мащаб и потенциал за проумяване и решаване на всякакви предизвикателства пред ума. 

В този албум са събрани 150 карикатури, които са сортирани по раздели в зависимост от това в кой вестник са излезли, защото през годините Райко Алексиев сътрудничи на не един и два. Карикатурите са придружени от кратък текст, който обяснява контекста на личностите и събитията, които са изобразени.

А Райко означава Слънце.

понеделник, февруари 28, 2022

Не се наказва вината, а куражът - Илия Бешков

Хуморът е абсолютна свобода. Той обезвредява престъпника.

Наскоро ми станаха любопитни творчеството и личността на Илия Бешков. Открай време имам слабост към карикатурите като сплав между сатира и художествено изкуство, а излезе, че Бешков е бил от най-първите властелини на тази магия у нас. Този албум с над 400 негови карикатури е доказателството.

За сравнително краткия си живот (1901 – 1958) Бешков е нарисувал и написал толкова много, положил е такива основи, че е направо невероятно за сам човек без примери пред него. Пътува из Европа, учи се от най-добрите, общува на равна нога с тях. Рисува карикатури на всички, включително на царя, Хитлер, Сталин, Чърчил, местни политици, без да се плаши от политическа саморазправа. За него важното е да знае, че е прав, че истината е на негова страна. След 1944 обаче комунистите убиват брат му, а засипват самия него с почести, пари, привилегии, правят го професор в Академията. Така постепенно страстта, с която е осмивал кусурите на царския режим, и надеждите му за по-добро развитие на страната след комунистическия преврат, търпят жестоко крушение. Вече не може да критикува. Сами може да се досетите колко голямо е било разочарованието му по това, че след девети септември той на практика спира спонтанно да рисува, не коментира, не осмива. Малкото бележки, показващи позицията му и какво е било в душата му, са в личните му бележници. Не успява да намери решение на този вътрешен конфликт да вижда, но да не може да осмива, той доброволно се оттегля от живота.

четвъртък, декември 09, 2021

Каталог от изложба "Илия Бешков" в галерия "Лоранъ"

Миналата събота най-случайно гледах по БНТ филм за художника Илия Бешков, който ми направи доста силно впечатление. Поинтересувах се къде може да се видят негови рисунки, скици, карикатури и най-удобното място се оказа небезизвестната столична галерия "Лоранъ". На сайта им има останки от голямата изложба с негови творби, която са организирали преди време, а всички произведения могат да се видят в каталога, който си купих аз, защото самите рисунки излязоха малко по-недостъпни като цена.:)

Освен като автор на забавни и провокативни карикатури, Илия Бешков се оказа и много интересна личност по много други критерии. Автор с много остро око за всякакви етични, социални, политически и какви ли не неправди или поне разминавания, които спрямо неговия вътрешен кантар не би трябвало да останат неподиграни, неосмени, непосочени с пръст. Явно точно това негово чувство за справедливост го е карало да осмива кусурите на царската власт, а след преврата на комунистите от девети септември пък да се свива в черупката си, виждайки, че техният човеконенавистен режим е още по-голямо зло. Да, властта го ухажва, правят го професор в Академията, засипват го с пари, ордени и награди, но неговото мерило си е същото и накрая той се предава, отказва да се бори и доброволно си отива от този свят.


Всичко тече като река, пълна със злина. Абсолютната лъжа е станала въздух и климат, проникващ дълбоко във веществения и мисловен свят. Печално и непоносимо е да гледаш човека, лицето, тялото му, умъртвената му мисъл, устата му, обезобразена от лъжа и принуда. И все пак хората живеят, търсят храна и подслон, треперят от страх, останали без всякаква надежда и упование...

Тази година се навършват 120 години от рождението на художника и по този повод има още по-подробна книга за него и творчеството му, която немедлено си поръчах. To be continued...