Хумористична история на българите - Райко Алексиев

- Кес къ се сет гюрултия, мон ами?

Смартфоните ни са препълнени с икони, зад които се крият крадци на време и вредители, размътващи бистрите потоци на сутрешните ни съзнания. Фейсбук е фалш, туитър е его, пощите - бреме. Моментът, в който по технически причини не можах да си изгубя малкото часове свободно време там, ми се стори дълъг като епоха. Имах време да говоря с приятели и да бъда отдаден на разговора, да дочета на спокойствие незавършена от месеци книга, да прегледам два забавни кратки текста, за които от седмици исках да дам мнение. Да обърна внимание на хора, които са били добри с мен.

Райко Алексиев е бил такъв човек - бил е добър с хората, забавлявал е ги е, създавал е и е работил с текстове, давал е мнение по всички въпроси. Хумористичната му трактовка на историята на България може да ви заприлича на краткосмешната история на Веранов, с разликата, че тази на Райко Алексиев има и смешни картинки и всичко му се разбира. Тя също като другата не би понесла на някои чугунени глави, за които такива понятия имат друг единствен формат и мярка. За щастие ние не сме от тях.

Книгата има и ново издание, и ако решите, че Българската история може да ви забавлява, спокойно може да си я набавите и да се насладите. Историята като цяло мен вече много трудно ми удържа вниманието, но пък Райко е от типа титани, на които не мога да спра да се възхищавам.

Райко Алексиев - албум със 150 карикатури

И преди ми е правил впечатление яркият ореол на Райко Алексиев на европейски интелектуалец, на личност с гражданска позиция. Те много неща правят впечатление у него, но все повече ми изпъква в съзнанието това - европейското и интелектът. Първото е в посока на образование, култура, интереси, морал, а второто - като мащаб и потенциал за проумяване и решаване на всякакви предизвикателства пред ума. 

В този албум са събрани 150 карикатури, които са сортирани по раздели в зависимост от това в кой вестник са излезли, защото през годините Райко Алексиев сътрудничи на не един и два. Карикатурите са придружени от кратък текст, който обяснява контекста на личностите и събитията, които са изобразени.

А Райко означава Слънце.

Вестник "Щурец" - Райко Алексиев

Тази публикация е малко по-необикновена, защото разглежда не прочетена книга, ами само вестник, и то - стар вестник. Има ли нещо по-безполезно и тленно? Понякога да, но в този случай няма как човек да сгреши повече. Защото става дума за "Щурец" - българският вестник с най-голям тираж през годините на Втората световна война, а негов създател и главен редактор е Райко Алексиев. Той сам пише голямата част от материалите - фейлетони, пътеписи, преводи, рисува карикатури, коментира световната политика, осмива родната и чужда преса, властници и голтаци, данъчни, съдилища, селяндури и не на последно място себе си, оформя, сглобява. 

Преди време случайно попаднах на три броя на вестника от 1940-та и на два от 1943-та. Заради сегашната карантина се оказах с достатъчно свободно време, изчетох и петте един след друг и бях поразен от забележителната актуалност на текстовете. Като изключим направо кроткия и благовъзпитан вестник "Стършел", в днешна България просто няма хумористи на такова ниво, няма! Как е възможно преди 80 години някой да е творил така? Що за човек е бил той? Поразрових, припомних си неща, които съм позабравил (като това, че макар да е роден в Пазарджик, по майчина линия е половин панагюрец), научих нови и симпатиите ми към съдбата и творчеството на Райко Алексиев се обновиха и засилиха. Търсих отдавна забравени имена на хора, места и събития, за да се потопя в атмосферата на 40-те години и да схвана по-добре тънките му намеци и иронии. Изказ, закони, продукти и мода, порядки. Новини от чужбина, политически и светски събития, природни катаклизми. Всяка тема в броевете е там по някаква причина и аз исках да знам всяка от тях.

Когато около девети септември приятели го канят да избяга от България, той с уверена усмивка казва, че никому не е сторил зло и няма защо да се крие. Много скоро след преврата е арестуван, изтезаван и убит от бой, издъхва от побоите на 18-ти ноември. Защо? Заради нарисуваните от него карикатури на Сталин. 

Един гражданин с чест, достойнство, морал, позиция. Интелектуалец със стил и вкус към стойностното, независимо в коя област. Творец с будно око, остър език и божествената дарба да рисува смешни карикатури. Наскоро беше издаден албум със 150 известни карикатури от Райко Алексиев буквално илюстриращ всичко това и тогава се поколебах дали да го купя. Сега вече съм сигурен, че ми е нужен.