В частното студентско общежитие на г-жа Николетис започват да изчезват някои предмети на обитателите, кои по-ценни, кои - учудващо безполезни. Това започва да касае и мосю Поаро, когато управителката на общежитието и сестра на неговата секретарка се обръща за съвет и помощ. Както се случва понякога обаче, едно престъпление води до друго и уж невинните кражби са последвани от убийство, а трагедиите изобщо не спират дотам. Кой, как и защо? При условие, че на практика всеки от обитателите крие нещо, отговорите на тези въпроси никак не са лесни.
След като това е роман на Агата Кристи, можете да не се съмнявате, че всички обитатели бяха заподозрени, а почти всеки имаше или възможност, или мотив. Само чрез разговори със студентите Поаро започна да разплита купчината подозрения, сплетни и недомлъвки, за да разкрие накрая цялата история. Методът е познат и от другите книги на авторката, но тук още по-затрудняващо обстоятелство беше, че всички замесени бяха на практика на една възраст и първоначално толкова си приличаха. Както се казва обаче, дяволът е в детайлите. Възможно е и само една нарязана на парчета раница да подскаже страшно много на наблюдателното око.
"Хикъри Дикъри Док" е фраза от популярна английска детска песничка, с която децата да научат числата и да познават часовника. Не успях да хвана друга препратка, освен очевидната, че адресът на общежитието беше на ул. Хикъри роуд, 24-26.
Мъдри хора са го казали отдавна - винаги казвайте истината, така няма да ви се налага да помните какво сте казали преди.
Такива неща стават постоянно. Тези момичета са толкова глупави, когато става дума за любов. Като че ли любовта има някакво значение! Една година, две години - и всичко свършва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар