Как да пътуваме зад граница - Джеръм К. Джеръм

Двама лондонски лентяи се вдигат да гледат опера в немско селце. Останалото са щедро разкрасените им перипетии по пътуването и присмехулното им отношение към чужбинските нрави и порядки.

Най-накрая поспах. Не в леглото, с което тъй държах да се сдобия, не бих спал в онзи душен салон, даже да ми предложеха сто паунда като награда. Не че някой ги даваше; не че някой ме искаше там. На това заключение ме наведе фактът, че на влизане (след като пропълзях до вратата) ме посрещна ботуш. Всъщност въздухът бе изпълнен с обувки. Вътре спяха шейсетина мъже - тоест мъчеха се да спят. Някои по леглата, други по масите, трети свити под тях. Е, поне един спеше - и хъркаше като хипопотам с много лоша настинка и пресипнало гърло, - а останалите петдесет и девет мъже се надигаха да го замерят с обувки. Само че не се знаеше откъде идва звукът. Никой не беше сигурен от коя точно койка в това зле осветено, миризливо местенце се разнасяше той. Ту извиваше жално откъм лардборда, ту ту бухтеше откъм старборда. Затова който можеше да си стигне обувките, ги запращаше наслуки с надеждата провидението да ги насочи и стовари по точната цел. 

Наблюдавах една-две минути тази смайваща сцена, след което додрапах до палубата, подвих крак и заспах върху купчина намотано въже. Сутринта ме събуди морякът, който искаше да запрати въжето по един човек, стоящ си невинно и кротко на пристанището в Остенде.

***

Само че в три часа, в мразовита утрин като тази, чувството за морал още не е развито. Съвестта на средностатистическия човек не успява да заработи преди осем или даже девет - преди времето за закуска. Затова и към три през нощта вършиш глупости, пред които в три часа следобед би изтръпнал от ужас.

***

Тишината помага. Всяко нейно докосване ни възвръща живота.

***

Немският обичай да не пуснеш човека да види нищичко без пари е широко разпространен из Германия.

***

Когато немският кондуктор се почувства самотен и не знае какво друго да прави, той минава из влака, кара пътниците да си показват билетите и се връща в купето си весел и освежен. Някои хора обичат залези, планини и платната на старите майстори, но за немския железничар няма по-вдъхновяваща и прекрасна картина от вида на продупчен билет. 

Затова ако видехме немски жп служител тъжен и уморен, хуквахме да му покажем билетите си. Той веднага засияваше и забравяше всички грижи. Ако нямахме в себе си билети, отивахме да си купим. Обичайно и прост третокласен билет до съседната гара го изпълваше с щастие, но ако ни се стореше извънредно посърнал, взимахме двупосочен втора класа.

***

За щастие намерихме нашият хазяин, достоен фермер, да ни чака с една разнебитена бричка (между циркова колесница и стол за баня) и два видимо яки жребеца. Отпътувахме с нея след отчаяна схватка между нашия кочияш и тълпа от поне двайсетина туристи, които уж я бяха объркали с омнибус и се мъчеха да я превземат.

Докато галопирахме, с Б. успяхме да се насладим в кондензирана форма на всички радости, обичайно изпитвани при преплаване на Ламанша в бурен ден, при возене с влакче в лунапарк или при подхвърляне с одеяло - твърдо, с гадни ъгълчета и режещи ръбове одеяло.

Трима души в една лодка (без да става дума за кучето) - Джеръм К. Джеръм

Трима приятели наемат лодка за разходка нагоре по течението на Темза, натъпкват я с всевъзможен нужен и ненужен багаж и провизии и безгрижно потеглят, като возят на борда и куче с тържественото име Монтморенси. Някъде гребат, другаде я влачат с въже от сушата, понякога ги вали, понякога нощуват и се хранят на сушата, разглеждат забележителности, исторически места и споделят подробности за битките и хората там. И тримата са поразглезени столични джентълмени, които макар и да са пътували и друг път на подобни експедиции, не са много обръгнали на физическа работа и походни условия, а сблъсъците им с реалността най-редовно са повод за смях, хълцане и леки сълзи в очите на читателя. Английски хумор, дами и господа!:)

[Рецепта от лекар] Тогава прочетох предписанието, а то гласеше, както следва:

1 фунт бифтек и 1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа.

1 разходка от 10 мили всяко утро.

1 легло точно в 11 часа всяка вечер.

И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш!

***

Да се шляе край някоя конюшня, да събере глутница от най-отвратителните псета, каквито ги има в града, и да ги поведе на поход към крайните квартали, за да се бият с други невзрачни кучета, е основният смисъл на живота за Монтморенси и тъкмо затова, както вече забелязах, той посрещна намека за страноприемниците и ханчетата с най-живо одобрение.

***

Джордж каза, че е жаден (не помня случай той да не е бил жаден), и понеже нещо ми подсказваше, че малко уиски - топло и с парче лимон - ще окаже благотворно въздействие на болестта ми, разискванията бяха отложени по общо съгласие за следващата вечер, а при състващите на събранието сложиха шапките си и излязоха на улицата.

***

Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който са ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко пиене, защото жаждата е опасно нещо.

***

Човек не може да скучае нито една минутка в лодка, теглена от момичета.

***

Прекарахме два много приятни дни в Оксфорд. Има много кучета в този градец. Монтморенси се въвлече в единайсет сражения на първия ден и в четиринайсет на втория и очевидно си въобразяваше, че се намира в рая.

Как да бъдем щастливи с малко – Джеръм К. Джеръм

Джеръм К. Джеръм, знаете, пише на онази граница, като всеки хуморист, която е твърде близо както да обиди, така и да разсмее човека. Аха да се засегнеш от безпардонните му твърдения още в заглавието, и той кривне в друга посока – старателно и подробно да ти обяснява странното си схващане за света, живота и човека, което няма нищо общо с това, което ти си си помислил. Всичко излиза съвсем безобидно и няма нищо против теб. Май. Та може ли такъв благовъзпитан и внимателен джентълмен да иска да се подиграва с теб?

Джеръм К. Джеръм е изключителен професионалист. Не съм проверил дали и какви приходи е получавал чрез писателската си дейност, но изобщо не се съмнявам в това, защото е видимо страшно високото ниво, на което са построени текстовете му. Забавни, изпипани като стил и език, премерени и винаги с оригинална нишка на провокация в тях. Някои от по-интересните фейлетони(?) са озаглавени така:

• Толкова ли сме интересни, за колкото се мислим?
• Трябва ли жените да бъдат красиви?
• Кога е време да се радваме на живота?
• Прекалено до късно ли се излежаваме?
• Трябва ли женените мъже да играят голф?
• Грешка ли са ранните бракове?
• Трябва  ли военните да бъдат учтиви?
• Защо мразим чужденеца?

Това са свободни разсъждения по темата от заглавието и не са разкази в класическия им смисъл. При всички случаи обаче са интересни и човек лесно открива в тях класически смешни неща, а от всички хумористи, които познавам, като че ли най-много ми заприличаха на нещата на Бранислав Нушич.:)

Мина малко повече време откакто довърших тази книга и първото впечатление отдавна ми избяга, но дори и сега останалото е силно положително. Скоро пак ще чета от чичо Джеръм.