Ще приема, че не ме е излъгал. Книгата наистина не е ЧАК толкова тъжна.
Двете нишки, които е преплел този път, са на журналиста Дж. Макгахан, макар и с леко променено име, и на Никола Марков, който се прибира в родната Варна от САЩ за погребението на баща си. За историята и премеждията на Макгахан научаваме от писмата на жена му Вера Елегина. За дързостите му да се хвърля винаги в разгара на най-драматичните събития, за таланта му да пише, за заслугата му към отразяване и разгласяване на турските зверства при потушаване на Априлското въстание. За особените му отношения дори към най-близките. Книгата има и силно познавателна част за времето, политиката и събитията от 70-е години на деветнасти век - например, за обсадата на Плевен, за превземането на Хива.
Съвременната нишка не е чак толкова познавателна - за Варна, която е под властта на вездесъща трибуквена групировка. За алкохолизиран баща, който излиза, че не се е самоубил, за интереси, изнудвания, насилие. За една наследена непотребна нива, която какво да я правиш, освен да я продадеш.
Малко неясна ми остана нишката със студентката Лира, с която главният герой набързо се запозна и при която започна да прекарва страстните си нощи. Старите другари от училище имаха по-ясна роля, но сякаш пак недообяснена или завършена. Виж, вечно трудните разговори със семейството, ми бяха по-обясними. За това как с най-близките хора понякога е най-трудно да се говори. Има ли едно просто решение на това да си загазил и с двата крака на два континента с различни мафиоти?
Що е то хавра? От тази книга научих, че е земя - пустееща, буренясала, непотребна. Корицата пък реших, че е такава заради червената земя на хаврата, синьото небе и лъжата за лавандулата между тях.
Адът е навсякъде, където върховенството на закона отсъства.
***
Бедността е на порока майка му.
***
Простодушието - не е ли то най-близката роднина на глупостта?
Много искам да разкажа на автора историята на Събо Николов. Може и да греша, но подозирам, че ще му бъде любопитно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар