Една нощ през самотния октомври - Роджър Зелазни

И тази година при ритуалното четене на романа по глава на ден пак имаше от двата вида радост - както от припомнянето на любими моменти (Реки от кръв! Дзъп!), така и от откриването на нови и незабелязани досега бисери. Едното ново беше, че за пръв път четох книгата от хартиен носител. Известен факт е, че след издаването ѝ през 1994 г. тиражът бързо е свършил и след това няма допечатки. Най-великата и последна книга на Роджър Зелазни можеше да се намери само онлайн или втора употреба на неразумни цени. Е, аз я получих като подарък за рожден ден. Знаете каква рядкост е да получите като подарък нещо, което наистина ще ви сгрее душата и колко трудно и ценно е да имате приятел, който ви познава толкова добре. И да можете да си говорите с него винаги, а не само между 12 и 1 през нощта.

За себе си забелязах в текста и едно име, покрай което вероятно досега погледът ми просто се е плъзгал като Плъзгащи в огледало. Когато Смрък наблюдава за пръв път къщата на Добрия доктор, върху която постоянно бият мълнии, той чува някой да призовава осигуряването на Лейден. Чак сега ми просветна, че това не е човек, а леко погрешно изписване на Лайденска стъкленица - първият създаден от човека кондензатор (средство за съхраняване на електричество), кръстена по едноименния университет в Нидерландия.

Към откритията от преди кои са всъщност прототипите на Джак (Изкормвача), Лари Талбът (Улвърин), Грималкин (grey-malkin) и Бубо, добавих и откритията за Морис и Маккаб, Негасена вар, Растов и Оуен. Зарекох се да прочета и малко Лъвкрафт, та за догодина да имам още нови открития.

Припомних си как хората може да се колебаят дали да не изоставят това, което ги определя най-силно, и в същото време да запазват добрите маниери на общуване дори и с тези, които изобщо не знаят какво значи това последното.