Карибска мистерия - Агата Кристи

След премеждията на мис Марпъл във "Възмездието" и намеците за запознанството ѝ с г-н Рафиъл в Карибско море, нямаше как да не потърся каква е било работата тогава и с каква опасност са се справили двамата. А то ето какво било:

Благодарение на щедростта на прелюбезния си племенник мис Марпъл се наслаждава на екзотична почивка на карибския остров Сен Оноре. Там млада двойка е вложила всичките си спестявания в стопанисването на хотел за по-заможни англичани, сред които има инвалидизиран милионер, различни ексцентрици, ботаници, двойки с проблеми, обслужващ персонал, секретарки и масажисти, и един твърде приказлив пенсиониран полковник с едно изкуствено око, който много държи да разказва на всички истории от бурното си минало, които обаче са със съмнителна достоверност. Още в следващия момент полковникът е убит заради нещо, което е казал, но мис Марпъл не е сигурна за коя негова реплика, още по-малко пък кой от гостите на хотела се е почувствал толкова застрашен. Там има убиец, който смело борави с отровите, и което е по-важно - не му е за пръв път.

Въпросът е как една бабичка с плетка в ръцете и един дядка в инвалиден стол ще разкрият всичко и ще предотвратят ужасната гибел да основната жертва?

Нали съм споменавал вече възхитата си от работата на художника на кориците на "Абагар"? Е, считайте, че отново съм го направил, човекът е страшен професионалист.

Когато човек остарява, така разсъждаваше тя, все повече свиква да слуша.

***

Но ние едва дойдохме! Не сме били на островите повече от три седмици.

***

Колкото почтен и честен да е един човек, не бива да се доверяваш на никого...

***

Вече никой не препоръчва на младите жени, които не могат да спят, да броят овце или да станат и да изядат една бисквита, да напишат едно-две писма и след това да си легнат отново. Сега всички искат да се излекуват на минутата.

Илюзия с огледала - Агата Кристи

Мис Марпъл е изпратена на мисия при стара приятелка от младините ѝ, която по думите на трета бабка, е застрашена от нещо. И още пристигнала-непристигнала в имението Стонигейтс старата познавачка на злото става непряка свидетелка на убийство. Кръгът от заподозрените е доста тесен, защото почти всички са били в големия салон, привлечени от брутална кавга в съседния кабинет. В същото време в другия край на коридора някой е застрелян, а привидно никой не е имал шанс да стигне до там, за да го извърши. Мотив също липсва. Когато се запознаваме с особеностите на това богато и странно семейство, виждаме, че интереси към наследството на обичаната от всички госпожа Кари Луиз има доста, а възможностите на роднините да натиснат спусъка също не са били ограничени съвсем до нулата.

Заглавието на романа "Илюзия с огледала" всъщност е... илюзия, защото не очаквайте да срещнете каквито и да е огледала в историята. Виж, с илюзиите работата е друга. За да се насоча по правилната следа много ми помогна схемата на имението, в което се развива действието, която прилагам най-долу.

Щастлив да се похваля, че не се затрудних да позная кой е убиецът и как е станало. Драго ми е, защото не се случва особено често.:)

Отново прилагам корица от изданието на "Абагар", които по принцип толкова харесвам. На пръв поглед е точна и даже буквална, на втори е подвеждаща и направо погрешна, а на трети - откровено издайническа, само да знае човек какво да гледа.

Но си давам сметка, че ако си… добър… трябва също така да се задоволяваш с това, което имаш.

Джоб, пълен с ръж - Агата Кристи

Смятам, че човек трябва да знае как да върши всичко сам. Тогава никога не му се налага да го върши.

Бизнесменът Рекс* Фортескю отива в офиса си, прилошава му и за нула време се гътва. Причината - отрова в закуската, която е изял вкъщи. В джоба на сакото му пък намират малко ръж. Полицията започва разследване като на мерника им е много по-младата му втора съпруга, която има очевиден финансов интерес, както и плътно залепен за нея млад инструктор по голф с мургав загар. И аха да я обвинят, когато тя също е намерена отровена във всекидневната веднага след следобедния чай и кифлички с мед. Ами сега? Тъкмо полицейският инспектор започне да гради някакво ново обяснение, ето че и младата прислужница е намерена удушена с чорап при простора и с щипка за пране върху носа ѝ. И не му стига всичко това, ами на входната врата на имението пристига някаква мила бабка на име Марпъл и започва да настоява да помогнела, защото прислужницата някога била нейна прислужница и тя я била научила на всичко, като за капак го пита дали са намерили косовете. Моля? Какви косове? Ами тези от песничката, дотук всичко съвпада:

Пейте за шест пенса, джоб пълен с ръж комай,

Двайсет и четири коса, опечени във пай.

Птиците запяха, щом паят бе отворен.

Не е ли лакомство това за краля ни достойно?

Кралят* в покоите парите си броеше,

Кралицата във гостната хляб и мед ядеше,

Слугинчето в градината простираше прането,

Когато птиче долетя и клъвна му нослето.

Е, бяха ги намерили малко по-рано и добре, че полицаят не я изгони веднага, иначе нищо нямаше да разкрие.

Приятно впечатление ми направи, че подобно на "Десет малки негърчета" и "Хикъри Дикъри Док" има някаква песничка, убийствата привидно вървят по нея, но всъщност причините са напълно рационални и няма нищо налудничаво у убиеца.

Чайникът още не беше напълно заврял, когато мис Самърс наля вода върху чая, но бедничката , тя никога не беше съвсем сигурна кога е завряла водата. Това бе една от многото неприятности, които тровеха живота ѝ. 

***

... а злото не трябва да остава ненаказано.

Анонимният подател - Агата Кристи

Много интересен роман с вечно плетящата нещо мис Марпъл и дребната подробност, че мис Марпъл отсъства от действието почти през целия роман. Ще попитате как така и тогава кой разказва и през чии очи читателят разкрива всичко? Ами от един симпатичен млад пилот, който се възстановява от тежка катастрофа и със сестра му са наели за целта къща в дълбоката провинция - в измисленото градче Лимсток в... Девън, разбира се.

Скоро след като са се нанесли, те получават анонимно писмо с оскърбително съдържание и бързо научават, че не са единствените. Обидните анонимни писма валят сред почти всички местни, с които двамата лондончани току-що са се запознали. Някои от съгражданите са леко дразнещи, други - безобидни, а трети пък са млади и привлекателни и събуждат съвсем други чувства. И да беше само това, с мед да го намажеш, защото много скоро идва първият труп, скоро след това втори, намесва се полицията, Скотланд ярд и чак в заключение - мис Марпъл. Може ли обидата от анонимен зложелател да е достатъчна за самоубийство? А ако в нея има зрънце истина? Завист, болестно увредена психика, кой и какъв мотив би имал, за да пише такива писма и да убива?

Оригиналното заглавие "The moving finger" ("Движещият се пръст") идва от 51-ата строфа на "Рубайят" на Омар Хайям (в българския превод в нея няма нищо подобно), а конкретно в романа детективът от Скотланд ярд отбелязва, че писмата са писани от някой, който пише на машина само с един пръст.

Корицата на Абагар отново е много удачна.

пп. Мелодраматичният финал страшно много ми хареса.

Проклятието на огледалото - Агата Кристи

Нова драма с труп в Сейнт Мери Мийд и то съвсем скоро след събитията в "Трупът в библиотеката", а близката приятелка на мис Марпъл, мисиз Бантри, отново е сред най-осведомените очевидци. Нещастието се случва на празненство, на което прочута филмова звезда от Холивуд е поканила селската общественост на пищно парти под формата на "ден на отворените врати" за пръв път, след като е купила имението на Бантри и го е ремонтирала. Разбира се, всички искат да надзърнат, да се отъркат от славата, а някои дори леко нахално да напомнят на звездата, че и друг път са се срещали. Е, за тези някои това се оказва фатално, защото скоро се оказват отровени със свръхдоза приспивателно в чашата с коктейла. Защо, кой, как, а и не на последно място това ли е била истинската мишена на убиеца? Кому е притрябвало да убива някаква безизвестна женица, за която научаваме единствено, че е толкова голяма фенка на Марина Грег, че когато преди години била болна от рубеола, се напудрила, пременила и тайно се измъкнала от отделението, за да иде да се ръкува и вземе автограф от звездата.

По познатия ни маниер, заподозрените извършители са ограничен кръг - само тези, които са били непосредствено на стълбищната площадка, където Марина Грег и антуражът ѝ са посрещали гостите. Домакинята, десетина гости, иконом, секретарка, количка с коктейли и една картина на Белини на щастливата Мадона с младенеца. В интернет открих различни негови версии, на повечето от които тя е с описаната в романа синя дреха, но на тази по-долу Мадоната ми се видя най-щастлива.

Продължавам да се възхищавам от прекрасните корици на поредицата на издателство "Абагар", едновременно стилни и съдържателни, но без да издават всичко.

Когато напреднах с текста, се оказа, че чета книгата за втори път, и изненада в действието нямаше, но пък беше интересно да се припомнят някои безотговорни черти на егото, които изпъкват ежедневно дори в сегашните пандемични времена. Errare humanum est, sed perseverare autem diabolicum. Твърди се, че го е казал Цицерон, а преводът трябва да е нещо като: “Човешко е да се греши, но да се продължава, е дяволско.”

Трупът в библиотеката - Агата Кристи

В една ранна утрин, още преди господарите да са се излюпили, в библиотеката на семейство Бантри ужасената им прислужница открива труп на непозната млада жена в бяла рокля. Всички са много уплашени и изненадани, защото никой не познава мъртвата блондинка, а намеците и негативното отношение в околията не закъсняват. Затова старата госпожа не оставя нещата в некадърните ръце на полицията, а веднага призовава тежката артилерия - нейната близка приятелка от Сейнт Мери Мийд мис Марпъл.

Така паралелно с полицията и любопитното око на баба ви Марпъл научаваме кое е момичето, в кой хотел е танцувало, за да забавлява гостите, както и името на богаташа, който се е привързал към нея дотолкова, че да пожелае да я осинови, макар да усеща, че е доста болнав и времето му изтича. Тази негова привързаност по думите му върви с 50 000 лири в завещанието му, които по днешния курс правят малко над 3 милиона. А това е нещо, което би ощетило доста хора и би ги навяло на неприятни мисли.

Разбира се, всички заподозрени с мотив имат солидни алибита, а тези които си нямат, пък са толкова смотани, че никак не е за вярване да са способни да удушат когото и да било. И точно разследването тръгна да се разплита в някаква посока, когато полицията откри изчезналата кола на един от гостите на хотела опожарена в изоставена каменоломна и за зла участ с овъгления труп на изчезнала преди дни ученичка в нея. Това може да обърка всички, които вече си бяха изградили някаква идея кой е убиецът, но не и мис Марпъл, защото:

При този случай бедата е, че всички са се оказали прекалено доверчиви и вярват на всичко, което им се казва. Човек просто не може да си позволи да вярва на всичко, което казват. Когато пък се е случило нещо нередно, тогава не вярвам на никого! Вижте, твърде добре познавам човешката природа.

***

Но ето как един джентълмен може да се подведе, когато става дума за млада жена.

И една любопитна информация за добрия тон и в кои часове е удобно да се звъни на хората:

В селото времето за приятелски обаждания бе между девет и девет и половина. Тогава се обсъждаха плановете за деня, отправяха се покани за гости и прочее. В изключително редки случаи преди десет звънеше месарят, когато се появеше някакъв сериозен проблем в доставката на месо. През деня бе възможно да има епизодични обаждания, но да се звъни вечер след девет и тридесет се смяташе за проява на лош тон.

По романа има две телевизионни адаптации, съответно от 1984 и 2004, като втората май изглежда по-адекватна.

Възмездието - Агата Кристи

В любимата рубрика на мис Марпъл в "Таймс" за ражданията, сватбите и погребенията е поместено съобщение, че се е споминал неин познат от криминална афера от преди няколко години - господин Рафиъл, царят на финансовите спекулации. Скоро с мис Марпъл се свързват и адвокатите му с молба тя да се заеме с разследване. На какво, на кого - не знаят, приживе старецът само я е записал на организирана екскурзия и тя просто трябва да иде и да открие всичко сама. В съпътстващото писмо я нарича Немезида, с което намеква, че става дума за някакво възмездие, а при успех ѝ обещава 20 000 лири.

Както можете да се досетите, мис Марпъл се заема с всички сили със задачата основно заради раздразненото ѝ любопитство, и тъй като силата ѝ са разговорите, тя започва да досажда на всички. Мистър Рафиъл обаче е помолил не само нея да наднича във фигуративния гардероб със скелетите и скоро тя се запознава с три възрастни сестри от първото градче, в което пристигат екскурзиантите, които любезно я канят да погостува в старата им семейна къща. Започват да изплуват сенките на различни трагедии от миналото, в резултат на които калпавият син на господин Рафиъл се е озовал в затвора с доживотна присъда, ала какво точно се е случило, вероятно би могла да установи само една упорита немощна бабка с плетен розов шал и нюх към злото.

Агата Кристи много умело описва вече доста възрастната мис Марпъл с всичките ѝ болежки - на какъв стол седи заради ревматизма, как забравя, как си преповтаря едни и същи неща от миналото, как трудно се наема и дълго обмисля и подготвя всяко пътуване от измисленото село Сейнт Мери Мийд до близкия Лондон. Как чужди хора ѝ предлагат да се грижат за градината ѝ, защото тя вече няма сили, но пък я дразни всяко буренче. Как всяко нещо ѝ напомня на друго от миналото, което пък ѝ помага да прави връзки и да открива зависимости. Дори непремереното нахалство понякога, защото на старците всичко им е простено. Романът е написан през 1971, когато авторката е била на 81 години, и предполагам, че това обяснява доста. Това е една от последните ѝ книги.

Животът винаги е по-различен от това, което си мислиш, че ще бъде.

***

Младите момичета са много глупави. Винаги се влюбват!

***

Омразата умира бързо. Можеш да се мъчиш да я поддържаш изкуствено вътре в себе си, но няма да успееш. Любовта е по-силното чувство.