Съвременна българска митология - Самуил Петканов

Най-вероятно сте чували за автора, за сайта НЕ!Новините (медия №37 в България, 32 в света) със специфичния му хумор, както и за способността му да отправя подозрително достоверни прогнози за абсурдните събития в обществено-политическия ни живот. Едноименното предаване по Дарик с Дюзев и Райчев пък добавя към образа му и умението бързо да импровизира сполучливи смешки, което го издига доста над категорията на обикновения режисиран ситком.

И ето този неслучаен човек започва да пише книги. Какви книги, ще кажете, аман от книги, всеки псевдо интелектуалец започна да пише, то вече и Криско и Кобилкина прописаха. Това е ключов момент, защото главното действащо лице в по-предишното изречение беше определено като "неслучаен".

За какво пише? За познати на всички ни персонажи от приказките, които са заживели в съвремието ни. На пръв поглед изглежда като клише, оригиналничене на чужд гръб, но това е само преди да започнете да четете. Веднага ви става любопитно как биха изглеждали Баба Яга, Торбалан и Крали Марко, ако ги пременим в дънки с ниска талия, плетено поло или костюми slim fit, още по-любопитното е с какво биха се занимавали, защото днес то е също така митично, както е било някога.

За кого пише? Краткият отговор е за всеки любопитен. А ако чета само менюто в механата, хороскопа и последната страница на вестника с голата мацка? Да, и за теб, ти също би го разбрал. Донякъде.

Поне в моите капризни очи книгата изглеждаше наистина като първа рожба с всичките си плюсове и минуси - на места оригиналното и забавно действие ми се губеше сред пасажи със забавено темпо, отслабена интрига или скучноват персонаж. И преди съм бил склонен тези камъни да ги хвърлям в градината на редактора, чиято намеса си представям като на човек с моторна резачка, а не на такъв с четчица за нанасяне на грим. Особено когато работи с млади автори.

Както и да е, в заключение, Сами е много интересен и забавен човек, който продължава да пише, а аз не съм убеден, че ще продължавам да чета под формата на романи. Кратки смешки - определено да, дълга проза, в която ми се губи основната сюжетна линия - хм...

Макар и минималистична откъм дизайн, корицата също крие своите малки загадки.

God of War: Официална новелизация - Джей Ем Барлог

Популярна компютърна игра търси още пазарни ниши и за целта е била създадена тази книга. Тя не разказва паралелни истории, за които не е имало време да бъдат представени сред действието, тя разказва самото действие на играта. Или поне аз останах с това впечатление. Кратос и неговият син в тинейджърска възраст Артей кръстосват картата, както географски, така и като различни измерения/светове и се бият с всеки срещнат, за да стигнат върха на планината, където трябва да оставят кесията с праха на кратосовата жена. Още в самото начало научаваме, че всъщност главният герой е бог под прикритие, а над жена му е сина му тежат подозрителни неизказаности. И така бащата с момчето сноват напред-назад, бият и колят всичко живо, а понякога и неживо, и като цяло напредват към върха. Срещаме легендарни оръжия, магии и всевъзможни същества от най-различни митологии, като водещи са гръцката и скандинавската.

Неведнъж съм чел книги по игри, но на толкова странна не бях попадал. Висотата на историите от света на Уоркрафта е на светлинни години, а смисъла и случката тук явно не са били приоритет на автора, за името на когото полагах големи усилия да не го изпиша като балрог.

Накратко, подозирам, че става дума за прилично интересна игра и доста слаба книга по нея. Това е, нямам много други думи.

Приказка за Долната земя – Ирена Първанова

Пряко волята си тринайсетгодишният Александър от София е изпратен за лятната ваканция в затънтеното село на баба си, която никога не е виждал. Всичко там се оказва много по-странно и загадъчно от нормалния свят, който познава, и той с героично любопитство се впуска да разбере каква е голямата тайна на село Вратня. 

И аз, както много други доволни читатели, се изненадах приятно колко хубава може да бъде една модерна българска детска книга. Има някои дребни песъчинки в салатата, които биха могли да бъдат отсети от по-жесток редактор или по-рутинирано писателско око от рода на „снежнобели“ бабешки коси, дете да заблуждава баба си, че си пише домашните през лятото и т.н., но цялостното впечатление остана изключително положително.

Имаше и много силни оригинални хрумвания, като това с имената на близначките Димана и Огняна (Ана и Яна), които супер много ми допаднаха. Даже самият главен герой не беше толкова интересен, колкото другите странни обитатели на селото, които включваха завеян млад поет с преследващи го ученички, грубиян-бакалин, който продава продукти от несъществуващи другаде марки, четири гаменчета с нахлупени до ушите шапки посред лятото, злокобна ханджийка и трите баби Ясна, Весна и Красна, които седят денонощно на пейка на площада, предат, плетат и все нещо разправят, макар винаги да звучи, като че е казано извън времето – ту е за нещо минало, ту за още неслучило се.

От нетърпение да продължа прочита си държах книгата в колата и я четох малко като ученик – в откраднати моменти. Сутрин спирах на паркинга пред работата и четях до последната възможна минута, през обедната почивка гълтах обяда надве-натри като мисир и отскачах до паркинга да открадна още някоя минута време за село Вратня и разпрострялата се пред Алекс загадка. 

В заключение, това е една много хубава приказна книга и очаквам от авторката да пише още, защото явно ѝ е работа и освен това има много интересни идеи. Нека продължи да пише спонтанно и без задръжки за натуралните неща и хора в България, такива невероятни места и чешити има тук! Пазарът наистина е микроскопичен и ще ѝ е по-трудно скоро да стане милионерка като колежката Дж. К. Роулинг, но важното е, че доброто из страниците ѝ категорично няма да си остане сред тях, защото такива книги винаги ще се четат.

Както обича да казва Гугъл, създавайте оригинално съдържание, това е най-ценното.

Изрисуваният камък - Чемби Чембърс

Това е доста особена книга. От нея са направени ръчно всичко на всичко двайсет броя, но затова пък с очевидно голяма любов. Личат си занаятчийските усилия в печата, лепенето и илюстрациите, кориците са облепени с камъни, изрисувани са ръчно, а някой е сплел и въженце с камъче накрая за отбелязване на страниците. Много личен и извикващ симпатии вид, който може да раздуха въглените на емпатията и да ви накара да си я купите, без дори да знаете и думичка за съдържанието или автора, който се крие зад този забележителен псевдоним.

Написаното между тежките твърди корици е указано като първи том от истории за Пограничната земя. Това най-общо е още една история за началото света, за богове, създатели и създания, а в края даже и за хора. За експерименти, рискове, съдби. Темпото е равномерно, разказът напредва методично, няма глобални завръзки и развръзки и може да продължава до безкрай.

Макар на места авторът да не се беше колебал да вкара достатъчно провокации към вниманието и чувствителността на читателите като секс, убийства, жертвоприношения, а даже и канибализъм, тези спорни мерки като че ли нямат същия ефект, както при по-обиграните писатели от жанра. Защото когато пишеш за божества, чувствата и симпатиите на читателя са по-бледи, все пак боговете не са истински хора и те могат да правят каквото си искат, нали?

Съвременните читатели са обръгнали на митове и предания от какви ли не народи от цял свят, но се съмнявам, че някъде другаде в подобни произведения за полумитични същества персонажите се изразяват на такъв уличен език. На места жаргонът се използва с такава лекота, че навява съмнения дали целта е била да се получи литературно произведение с художествени достойнства, или цялото нещо е по-скоро един експеримент, който не търси непременно читателското одобрение.

С наближаване на края на книгата определено започваше да личи развитието на писателските умения на автора. Ходът на действието се управляваше по-вещо, отделните сюжетни линии се редуваха умело и до финала ми беше любопитно какво ще се случи с главните герои. Не знам колко време му е отнело, но със сигурност накрая дали самият процес, или отзиви на тестови читатели, са помогнали на автора да пише по-добре. Което не е малка награда при вложени толкова желание, любов и труд в това произведение.

Симпатичен къс разказ на име "Зомби ваксина" от същия автор можете да прочетете на страниците на електронно списание "Сборище на трубадури", което произведение беше отличено с почетна грамота в миналогодишния конкурс на името на Агоп Мелконян.