Това е доста особена книга. От нея са направени ръчно всичко на всичко двайсет броя, но затова пък с очевидно голяма любов. Личат си занаятчийските усилия в печата, лепенето и илюстрациите, кориците са облепени с камъни, изрисувани са ръчно, а някой е сплел и въженце с камъче накрая за отбелязване на страниците. Много личен и извикващ симпатии вид, който може да раздуха въглените на емпатията и да ви накара да си я купите, без дори да знаете и думичка за съдържанието или автора, който се крие зад този забележителен псевдоним.
Написаното между тежките твърди корици е указано като първи том от истории за Пограничната земя. Това най-общо е още една история за началото света, за богове, създатели и създания, а в края даже и за хора. За експерименти, рискове, съдби. Темпото е равномерно, разказът напредва методично, няма глобални завръзки и развръзки и може да продължава до безкрай.
Макар на места авторът да не се беше колебал да вкара достатъчно провокации към вниманието и чувствителността на читателите като секс, убийства, жертвоприношения, а даже и канибализъм, тези спорни мерки като че ли нямат същия ефект, както при по-обиграните писатели от жанра. Защото когато пишеш за божества, чувствата и симпатиите на читателя са по-бледи, все пак боговете не са истински хора и те могат да правят каквото си искат, нали?
Съвременните читатели са обръгнали на митове и предания от какви ли не народи от цял свят, но се съмнявам, че някъде другаде в подобни произведения за полумитични същества персонажите се изразяват на такъв уличен език. На места жаргонът се използва с такава лекота, че навява съмнения дали целта е била да се получи литературно произведение с художествени достойнства, или цялото нещо е по-скоро един експеримент, който не търси непременно читателското одобрение.
С наближаване на края на книгата определено започваше да личи развитието на писателските умения на автора. Ходът на действието се управляваше по-вещо, отделните сюжетни линии се редуваха умело и до финала ми беше любопитно какво ще се случи с главните герои. Не знам колко време му е отнело, но със сигурност накрая дали самият процес, или отзиви на тестови читатели, са помогнали на автора да пише по-добре. Което не е малка награда при вложени толкова желание, любов и труд в това произведение.
Симпатичен къс разказ на име "Зомби ваксина" от същия автор можете да прочетете на страниците на електронно списание "Сборище на трубадури", което произведение беше отличено с почетна грамота в миналогодишния конкурс на името на Агоп Мелконян.
Няма коментари:
Публикуване на коментар