Обединени европейски щати: Манифест за нова Европа - Ги Верхофстад

Ги Верхофстад е бивш белгийски премиер и настоящ депутат в Европейския парламент. Той е един от най-активните и ясни гласове по всички теми, които имат връзка с просперитета на Европа и бъдещето на ЕС като истинска федерация, сплотена и силна. 

Имената на множество идейни предшественици на Верхофстад срещах преди в "Пионерите на ЕС" и започнах да се интересувам кои са европейските федералисти днес. Хората, които сега се борят за тази толкова интуитивна и естествено понятна цел, и се сблъскват с отпора на разцъфтелия популизъм, спекулиращ с безвъзвратно овехтялата национална карта, често финансирана от зложелатели от Изток.

Авторът пише в годината, когато проектът за Европейска конституция се сблъсква на два пъти с отпор от национални парламенти. Тази критична точка го провокира да обедини размишленията си в своеобразен манифест, съдържащ няколко основни точки, които да дадат направление за бъдещи действия. Да покаже и докаже защо е важно Европа да има собствена армия, единна валута, една външна политика, координирана данъчна и социална политика...

Непременно ще чета още по темата, защото това е бъдеще, с единия си крак стъпило в настоящето.

Европа - една държава!

Пионерите на ЕС

Кратка аудио книга, която представя на български език в кратък вид историите на онези първи радетели за обединена Европа, на които дължим различни страни на това чудо, което имаме днес. Много е вероятно след прочита/изслушването ѝ съдбите на някои от тях да ви станат интересни и да продължите на търсите и четете повече за тях, както се получи при мен. 

Неловко ми се стори да изброявам всяка от представените личности с какво точно е допринесла за изграждането на Европейския съюз, те са толкова много и разнолики. За някои от тях сме слушали и чели, но в друга светлина, за други пък ще научите за пръв път. Общото при всички тях е осъзнаването, че човешките ценности са по-големи от националните и най-резонното нещо е те да са водещи при построяването на което и да е съвременно общество. Много от тези хора са пострадали от репресии, били са в затвори, лагери или изгнание, някои са родени в една държава, а са прекарали живота си в друга, макар и в същото населено място, и независимо от произхода, опита или положението им в обществото, те са полагали последователни усилия за постигането на добри неща, които са по-големи от всеки един - мир, просперитет, солидарност.

Тези забележителни европейци са: Алтиеро Спинели, Алчиде де Гаспери, Анна Линд, Валтер Халщайн, Жан Моне, Йозеф Бех, Йохан Вилем Байен, Конрад Аденауер, Луиз Вайс, Марга Кломпе, Мелина Меркури, Никол Фонтен, Нилде Йоти, Пол-Анри Спак, Робер Шуман, Симон Вейл, Сико Мансхолт, Уинстън Чърчил, Урсула Хиршман, Хелмут Кол и Франсоа Митеран.

Не знам дали на някой му е направило впечатление колко общо има мотото на българския парламент "Съединението прави силата" с идеите на Европейския съюз. Колко близко и допълващо  е то до европейското - "Единство в многообразието".

Аудио книгата може да се свали от официалния сайт на ЕС ето тук.

Манифест от Вентотене - Алтиеро Спинели и Ернесто Роси

Към свободна и обединена Европа

Алтиеро Спинели (1907-1986) е един от бащите на Европейския съюз и е автор на "Манифеста от Вентотене" - един от първите документи в подкрепа на създаването на обединена Европа. 

Когато е участвал в писането на този манифест, той е бил още далече от всякакви мисли и перспективи за кариера и политика. На 17 става комунист, а на 19 вече е осъден от фашисткия режим на Мусолини да лежи 16 години в затвора. И той ги излежава почти изцяло, но в това време открива съмишленици, разсъждава и пише. Как може да се направи така, че фашисткото безумие да се спре и никога повече да не се върне?

Някои от идеите в манифеста от днешна гледна точка може да ви се сторят твърде комунистически или дори анархистки, а други пък - пророчески. Затова трябва да се има предвид, че са писани от едни твърде млади хора без опит. В затвора той учи усилено и става страстен поддръжник на наднационалната интеграция, започва да критикува комунистическата партия. Разочарован от комунистите той ги напуска и се присъединява към каузата на федералистите. Когато Спинели е държан в плен на малкия остров Вентотене, се оформят федералистките му идеи. Той се убеждава все повече, че  общоевропейското движение към федерализъм ще помогне да се противостои на разрушенията на национализма.

След Втората световна война Спинели създава Федералисткото движение в Италия. До края на 40-те и през 50-те години на XX век той се проявява като твърд защитник на федералистката кауза за обединена Европа. През 60-те години на ХХ век Спинели, в качеството си на правителствен съветник и изследовател, учредява Института по международни отношения в Рим. Той е член на Европейската комисия от 1970 г. до 1976 г., а през 1979 г. е избран за член на Европейския парламент.  През 1980 г. заедно с други европейски депутати - привърженици на федерализма, той основава клуба „Крокодил“, наречен така по името на ресторанта в Страсбург, в който често се събират. На 14 февруари 1984 г. Европейският парламент приема предложението с преобладаващо мнозинство и одобрява „Проект на Договор за създаването на Европейски съюз“, плана „Спинели“.

Първата задача, с която трябва да се заемем, без чието решение всеки прогрес би останал измамна надежда, е окончателното премахване на границите, които разделят Европа на суверенни държави.

***

 ...здрава федерална държава, разполагаща с европейски въоръжени сили вместо националните армии, да разруши решително икономическите автархии, които са гръбнакът на тоталитарните режими; да има достатъчно органи и средства, за да гарантира изпълнението, в отделните федерални държави, на своите разпореждания, насочени към поддържането на общия ред, макар и оставяйки на държавите автономност, която да им позволява гъвкави възможности и развитие в политическия живот, съответстващ на типичните особености на различните народи. Ако в главните европейски страни има достатъчен брой хора, които да разберат това, победата ще бъде скоро в ръцете им, защото обстановката и хората ще са благосклонни към това дело.

За Европа - Робер Шуман

Тази малка (но страшно ценна!) книжка с размисли за нуждата от европейска федерация е преведена и издадена в България през 2001 със съдействието на фондация "Робер Шуман" и предговор от Желю Желев. Времената бяха оптимистични, обединена Европа ни изглеждаше все по-близо, интернет също помогна за премахването на някои поизтънели граници. Скоро след това ни приеха в ЕС и започнахме да приемаме много от европейските блага за даденост, понякога дори без да се замислим кога и как е започнало всичко, през какви премеждия е трябвало да минат страните, да не говорим пък какво ни предстои.

В прочутата декларация на френския външен министър от девети май 1950 година са концентрирани духът и усилията на първото поколение европейски федералисти. Не един и двама са разсъждавали защо не е възможно в Европа да има траен мир, ако тя остане континент на националните държави, и как мирните договори не струват нищо. Защото Втората световна война им е показала, че наднационалните, общочовешките ценности са по-големи и по-важни от частния политически интерес на която и да е нация.

Тиражът на книжката е изчерпан отдавна, но за сметка на това текстът може да се намери безплатно в електронен вид и до днес на сайта на издателството ето тук. За всеки случай обаче си набавих книгата и като книжно тяло, за да мога да я раздавам на близки и познати, които съм се уверил, че не са чужди на идеята за още по-тясна европейска федерация. Това наднационално обединение си има своите бащи основатели и Робер Шуман е един от тях. А когато дойде 09.05, си припомнете, че това е Денят на Европа, а не нещо друго.

Европа не може да се изгради с един замах като цяла конструкция: тя ще се прави чрез конкретни действия, пораждащи най-напред солидарност.

***

Англия няма да се съгласи да се интегрира в Европа, ако не бъде принудена от събитията.

***

Европа преди да бъде военен съюз или икономическа цялост, трябва да бъде културна общност в най-възвишения смисъл на думата.

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Какво: Това е международен договор, който осъжда насилието над жени и домашното насилие, както се вижда и от заглавието му.

Кой: Автор е Съветът на Европа – това е организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 47 държави), която работи за целите на европейската интеграция. Организацията насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. В организацията членуват 47 държави с 800 милиона души население и тя е напълно самостоятелен орган, съществуващ отделно от ЕС.

Къде: Конвенцията може да се открие и прочете на официалната страница на Съвета на Европа тук.

Колко: 32 страници

Кога: Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.

Какво е джендър и трети пол: Gender е английска дума, която означава пол и род. Ако очаквате да значи нещо друго, както и какво изобщо е това "трети пол", то няма да го откриете никъде в този документ. Проверих го, джендър и "трети пол" се срещат в конвенцията точно 0 пъти. Ако ви интересува конспиративното схващане какво е това друго, допитайте се до БСП, националистите и останалите талибани, които направиха така, че България се оказа единствената държава на Балканите, която не е ратифицирала конвенцията.