Патриотични игри – Том Кланси

Човек може да бъде полицай или войник, но не и двете.

Джак Райън, бивш лейтенант от морската пехота, а сега преподавател по история във военната академия, е на екскурзия в Лондон с жена си и дъщеря си. В този роман все още сме в началото на опитите на Джак Райън да служи на родината и предложенията от ЦРУ засега не са го изкушавали особено. Още през първия си лежерен ден в Англия той става случаен свидетел на въоръжено нападение над луксозен автомобил и понеже се намира най-близо, решава да помогне – обезврежда единия нападател, с оръжието му застрелва другия, третият избягва и като краен резултат Джак се оказва ранен в рамото и спасител на ...(драматична пауза)... престолонаследника, жена му и детето им! И тогава се започва една дълга и широка, защото излиза, че терористите от ИРА и сродните им крила и формации освен перфекционисти в организацията на атентати, са и доста злопаметни. Дори в сърцето на Америка педантичните злодеи могат да организират чудовищни акции. 

В началото трябваше да изчета близо 200 страници, за да препусне действието така, както го обичам. Дотогава имаше твърде много подготовка, завръзка, запознаване със ситуацията, героите и местата, въобще – малко по-скучна работа, но като цяло книгата е на характерното за автора супер ниво и те грабва с лекота. Прекрасна смес от разузнаване, тероризъм, див екшън с преследвания и престрелки и много други вълнуващи моменти. Не се продават току-така стотици милиони бройки...

Ще се чете още, като следващата най-вероятно ще бъде Кардиналът от Кремъл.

По Патриотични игри има доста успешен филм с Харисън Форд, Шон Бийн и Самюъл Джаксън от 1992.

Благородството е душевно състояние, а не идва с титлите.

***

Провериха и Райън, който беше толкова изненадан от интимността на претърсването, та поиска да каже на офицера, че като за първа среща отива прекалено далеч.

***

За щастие Господ пази глупаците, пияниците и малките деца.

***

След още два-три дни щяха да наместят костите на счупените й крака.

— Ще остане ли саката? — тихо попита Джек.

— Не. Не се тревожете. Детските кости — ние имаме поговорка, че ако детските кости са поне в една и съща стая, ще зараснат.

***

Омразата не е хубаво нещо. Тя може да ти стори неща, за които да съжаляваш, неща, които могат да променят това, което си.
***
Когато лоши хора се сговорят, добрите трябва да се съюзят; в противен случай ще паднат един по един, а това е безсмислена жертва в една низка борба.
***
Там, където има пари и добър адвокат, се задават малко въпроси.
***

Съвестта е цената, която плащаме за това, че имаме морал, а моралът е цената на цивилизацията.

Когато Том Кланси си е отишъл без време през 2013 само на 66 години в Инвестор и Аз чета са написали интересни неща за него.