Под прикритие - Харлан Коубън

Криминална загадка и баскетбол? Че какво по-хубаво!:) 

Майрън Болитар е бивш баскетболист и нереализирана звезда в НБА заради едно счупено коляно, но понастоящем е юрист и спортен агент. Поканен е от собственика на нюйоркски баскетболен клуб да издири изчезнал играч, който е сред най-големите знаменитости и близък познат на Майрън. Всичко трябва да бъде извършено тихо и дискретно, сакън да не научат медиите. Нещата се заплитат сериозно, когато в аферата се включва и неизвестна брюнетка с големи бомби, известни количества пролята кръв и няколко стари гаджета. Това все пак е Ню Йорк, там такива работи са ежедневие, да не кажем и еженощие! Има доволни количества шарени емигранти, бездомници, стара терористична нишка и какво ли още не, а Майрън Болитар на всичкото отгоре трябва да играе с отбора, за да изкопчи някаква следа от съотборниците. Униженията на терена обаче бяха най-миловидното нещо, което го сполетя, защото неприятните изненади валяха от най-неочаквани места. Все пак, на тях нали това им е работата.

Действието, както вече споменах, се развива в Ню Йорк сред всичките му номерирани авенюта и булеварди, паркове и плъхове, лимузини и хинди-говорящи таксита, небостъргачи и мазни закусвални. А пък остроумните лафчета приличат на онези от "Белите не могат да скачат", нали се сещате - "Майка ти е толкова дебела, че...". Не, всъщност са още по-добри, те са като от по-добрите ситкоми като "Бар Наздраве", "Такси" или "Приятели", "Луд по теб" и т.н. Хитри, бързо разменени реплики по конкретна ситуация и толкова, продължаваме към следващата такава. Толкова бъзици и смешки в криминале никога не съм чел! То не бяха подигравки, то не бяха иронии. Ами сравненията - кое от кое по-нестандартни и удачни. Най-забавната криминална история, която някога ми е попадала!

Прекрасното и наситено с подтекст оригинално заглавие Fade Away се е превърнало в безличното Под прикритие. А фейдауей е ето това:

Няма нищо по-мрачно и безжизнено от празна спортна зала.

***
Жените не представляваха предмети за Уин. Предметите понякога получаваха неговото уважение.
***
Майрън откри телефонния секретар в стаята, която навремето се наричаше дневна, а сега кръщаваха с разни измислени имена като „калифорнийска стая“ или „главната стая“.
***
Слуховете твърдяха, че е черен, но беше трудно да се забележи каквато и да била следа от кожа под творбите на художника, който го бе татуирал.
***
Кип носеше карирано сако, около три номера по-малко от необходимото. Ръкавите му бяха прекалено къси, шкембето му стърчеше напред. Приличаше на фермер, издокаран за ежегодните танци.
***
Майрън влезе и бе посрещнат от познатата и все пак неопределена миризма на манхатънски ресторант. Из въздуха витаеше мазнина. Поеми си дълбоко дъх и някоя от артериите ти ще се запуши.
***
Майрън се огледа наоколо с най-доброто си отегчено изражение. Беше го научил, докато чакаше на опашка в отдела за моторни превозни средства.
***
По принцип Майрън не мразеше рап. Знаеше, че има и по-лоша музика — Джон Теш и Яни го доказваха всеки ден.
***
Ванът бавно приближи към него. Някакъв мъж излезе от близката кооперация и без колебание също се приближи. Носеше черно поло под черно палто. Той насочи пистолет към Майрън. Ванът спря и страничната врата се отвори.
— Влизай вътре, задник — заповяда мъжът с пистолета.
Майрън посочи към гърдите си.
— На мен ли говориш? — запита той.
— Веднага, задник. Мърдай!
— Това поло ли е или жабо? — попита Майрън.
Мъжът с пистолета пристъпи по-наблизо.
— Казах вече. Веднага!
— Няма защо да се ядосваш — каза Майрън, като пристъпи към вана. — Ако е жабо, въобще не си личи. Изглежда съвсем спортно.
***
Различните хипотези се въртяха в главата на Майрън като гумени патета във вана. 

Великият Майкъл Конъли казал, че Коубън е майстор на остроумния език и сюжети и светът на криминалетата имал нужда от него. Заклевам се, че е така!