петък, декември 02, 2016

Еманципирана магия – Тери Пратчет

Един ден, или по-скоро една нощ, в къщата на селския ковач от затънтеното планинско село му се ражда осми син. Работата е там, че ковачът също е осми син и съгласно преданието на новопоявилото се бебе му се полага да бъде магьосник. Ритуали са извършени, жезъл е връчен и чак тогава се установява, че бебето всъщност е момиченце. А жените не могат да бъдат магьосници, то си се знае открай време, само дето магията това не я интересува и тя вече си е там, вътре у новородената Ескарина Смит. Как ще се справи тя с магията, света и предразсъдъците и може ли изобщо?

В самото начало на фентъзи-образованието ми прочетох за еманципирането на магията и оттогава серията за вещиците ми стана най-любимата от историите за Света на Диска. Оказва се, че е било съвсем навреме, защото тя по принцип си се явява изначална – само №3 в поредицата – и предоставя основни сведения за деянията на магията и човеците в този свят. Защо жените стават вещици, а мъжете магьосници и каква е разликата.

„Вузев“ са издали това бижу още през 1994, когато аз още хабер съм си нямал от такава възвишена литература. По тези времена още не са превеждали имената на героите и Баба Вихронрав фигурира като Баба Уедъруекс, планините Овнерог са Рамптоп и други такива. А да, също така на едно място пише, че поотрасналата Ескарина била запозната с особеностите на междуполовото общуване, защото вече била помагала при раждания, както и да водят козите на коч. Което пише черна точка в досието на преводачката, защото ни праща директно при междувидовата любов. Отделно, че на друго място пък не различава силиций от силикон, но да кажем, че на това вече сме обръгнали, макар да си е все така неприемливо.

В крайна сметка реших, че има нужда от намесата на различни преводачи при поредиците, те ти дават така нужния поглед отстрани, защото човек свиква лесно с разкоша и започва да го приема за даденост. С подобна лекота приемахме и редовната поява на новите произведения на гения Тери, докато един ден и той не чу безплътен глас да му говори с главни букви. Защо тогава да не се върнем и да си припомним основите – ранните, зрелите, късните или просто които и да е от неговите книги? Какво от това, че го няма? Нима без него някой щеше да се осмели да пише забавно и мъдро фентъзи?

Аудиокнигата чете Стаси. Не знам коя е тя, но за всеки случай нека боговете от Главината да й помагат, за да прочете още книги на глас.:)

По-добри ревюта на същата книга има при Лонганлон, Ламот и Червенокосата лисица.

Баба страдаше от ужасно здрави зъби, нещо, което тя смяташе за голям недостатък у една вещица. Тя наистина завиждаше на Леля Анапъл, вещицата отвъд планината, която бе успяла да изгуби всичките си зъби до двайсетгодишна възраст и беше придобила авторитетния вид на истинска стара вещица. Това означаваше, че трябва да ядеш много супа, но и, че също така много те уважават.
***
 Разправят, че малкото знания били опасни, обаче от мен да знаеш - голямото невежество си е далеч по-страшно.
***
Днешните вълци бяха наследници на поколение, оцеляло само, защото се беше научило, че човешкото месо причинява и болка.

Няма коментари: