В горното изречение са изброени и предимствата, и недостатъците на четивото, а за по-интересно ще ги подхвана отзад напред.
- Панагюрският диалект на мен ми е забавен, защото ми е роден и обичам да му се наслаждавам. Смешен ми е, а освен това е и нещо, което смятам за ценно.
- Историите нямат почти никакви други достойнства, освен това, че са написани на автентичен панагюрски. Почти няма случка, няма герои, няма нищо, а само кажи-речи машинално насипване на купища местен езиков колорит, които даже на мен ми идваха прекалени. Дайте сега да изброяваме какви шантави думички знаем! Само че това не е речник, а претендира да има художествена стойност...
- Малкият обем е плюс.
- Илюстрациите на художника Стайо Гарноев са много хубави и са вторият съществен плюс в цялото произведение. Смешни ми бяха и чудесно пресъздават всяка историйка.
Това е.
Книжката е издадена с помощта на Община Панагюрище(?) и местния Лайънс клуб. Ако и едните, и другите случайно я прочетат, би ми било много интересно да чуя коментарите им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар