Стара приключенска история от 1867, която си припомних в аудио вариант през 2019.
Когато съм я чел за първи път, не помня да ми е направило впечатление, но излезе, че началото и средата на 19-тия век са били доста нагъчкани с географски открития. Затова и структурата на романа е такава - малко приключенска, малко познавателна. На сегашното ми аз приключенията вече се струват леко суховати и направо ретро, но пък откъм познавателната страна беше ок. Явно с годините забравям качествено.:)
Интересно ми беше да мога да проследявам къде минава 37-ия паралел и евентуално къде би могъл да е капитан Грант. Сега имам Гугъл Земя и мързеливо мога да зяпам навред, даже и не ми се ходи вече на повечето от посещаваните от героите места по света - кое ми се вижда прекалено далече и забутано, политически опасности, болести, зарази, природни катаклизми. Да не говорим дървената яхта с парен котел какъв писък на модата и техниката е била тогава, а сравнена с днешните технологии е направо антика. Оказа се, че и езиковата загадка с трите варианта на писмото вече що-годе ми е по силите и не ми е нужно да чакам някой да ми превежда. Комуникации, транспорт, цивилизация, светът става все по-малък.
Накратко, пътешествениците посетиха следните места, без да издавам подробности, за да не развалям изненадите. Нанесъл съм ги на карта от онази година, за да си представим как е изглеждал светът през очите на Жул Верн тогава. (Кликни върху картинката, ако искаш да я видиш по-голяма. С тънки червени линии съм отбелязал грубо пътя на кораба Дънкан, с тънки сини - маршрута на пътешествениците по суша, а другите черти е надраскал някой предишен собственик на картата и не отговарям за тях.)
Не помня също навремето да ми е направило впечатление как само французинът знае всичко и как никога не пропуска момент да изтъкне колко готини са тия хора. В което няма нищо лошо, като си спомня Карл Май какви хвалебствия сипеше за немците в Дивия запад.:) Забавно ми беше да си припомня и що за световна политика и география са преподавали английските пастори сред туземците в Австралия и по-света.
Бива да се прочете, но трудно ще има същия ефект върху читателите век и половина след написването си.
По книгата има българо-съветски филм от 1985, епизоди от който може да се видят тук. Помня, че беше голямо очакване и радост, когато започнаха да излизат по телевизията. Филмът като цяло си беше ок, индианците бяха по-хубави от истински, само помня, че кондорът, който открадна малкия Робърт, беше доста бутафорен.
И последно един непредставителен за книгата цитат, който обаче ми се стори интересен:
И най-съвършената жена си има определен брой недостатъци.
Интересно ми беше да мога да проследявам къде минава 37-ия паралел и евентуално къде би могъл да е капитан Грант. Сега имам Гугъл Земя и мързеливо мога да зяпам навред, даже и не ми се ходи вече на повечето от посещаваните от героите места по света - кое ми се вижда прекалено далече и забутано, политически опасности, болести, зарази, природни катаклизми. Да не говорим дървената яхта с парен котел какъв писък на модата и техниката е била тогава, а сравнена с днешните технологии е направо антика. Оказа се, че и езиковата загадка с трите варианта на писмото вече що-годе ми е по силите и не ми е нужно да чакам някой да ми превежда. Комуникации, транспорт, цивилизация, светът става все по-малък.
Накратко, пътешествениците посетиха следните места, без да издавам подробности, за да не развалям изненадите. Нанесъл съм ги на карта от онази година, за да си представим как е изглеждал светът през очите на Жул Верн тогава. (Кликни върху картинката, ако искаш да я видиш по-голяма. С тънки червени линии съм отбелязал грубо пътя на кораба Дънкан, с тънки сини - маршрута на пътешествениците по суша, а другите черти е надраскал някой предишен собственик на картата и не отговарям за тях.)
Не помня също навремето да ми е направило впечатление как само французинът знае всичко и как никога не пропуска момент да изтъкне колко готини са тия хора. В което няма нищо лошо, като си спомня Карл Май какви хвалебствия сипеше за немците в Дивия запад.:) Забавно ми беше да си припомня и що за световна политика и география са преподавали английските пастори сред туземците в Австралия и по-света.
Бива да се прочете, но трудно ще има същия ефект върху читателите век и половина след написването си.
По книгата има българо-съветски филм от 1985, епизоди от който може да се видят тук. Помня, че беше голямо очакване и радост, когато започнаха да излизат по телевизията. Филмът като цяло си беше ок, индианците бяха по-хубави от истински, само помня, че кондорът, който открадна малкия Робърт, беше доста бутафорен.
И последно един непредставителен за книгата цитат, който обаче ми се стори интересен:
И най-съвършената жена си има определен брой недостатъци.
4 коментара:
„Децата на капитан Грант“ е книга-дневник на едно пътуване в името на живота.
Добронамерена, мъдра, позитивна и по детски наивна – приказно четиво и увлекателен разказ за приятелството.
Слабото място на романа, ако такова изобщо съществува, е че книгата е писана отдавна.
Езикът на Жул Верн е доста-доста картинен и романтично-наставляващ, на фона на днешният все по-виртуален, но иначе уж силно независим стил на живот.
Природозащитниците също трябва да имат едно на ум и да не се сърдят много на автора и героите му за някои техни постъпки и реплики. Защото по времето на Жул Верн, дивите животни все още са здрави и господстват над океани, гори и джунгли, а не са само в паркове и зоопаркове, както е днес.
Географските данни също са малко в повече (поне за мен). Но от друга страна, както споделя Стоян, в ерата на „G-Maps“ това си е повод за игри, забавления и открития. Затова поздравявам Пътешественик Стоян за интересното споделяне и пожелавам на всички, които все още не са чели книгата приятно четене и попътен пътешественически вятър. :-)
http://trakietsadobri.blog.bg
Благодаря за любезния коментар, Добри, книгите на Жул Верн със сигурност го заслужават.:) Наистина ми се искаше да спомена и за животните, тревите и горите, хората, климата и всичко друго, с което ни запознава авторът, без сам да е бил някога по тези места, а само като чете и изследва написаното от други пътешественици преди него.:) Да, модата и маниерите на героите са си старомодни, но духът, който ги тласка да пътуват, откриват и спасяват, той си е толкова трогателно човешки, че за него няма епоха.:)
Може би епохите са учител, за да го има вечното.
По този повод те поздравявам и с нещо далеч по-ретро от Жул Верн, на което попаднах току що. Струва ми се, че добре се връзва с читателския ни разговор.
https://www.youtube.com/watch?v=crun4vEflhg
http://trakietsadobri.blog.bg
Книга от моето детство,заено с "Наследника от Калкута",невероятни книги,сегашните деца порастват пред компютрите и едва ли знаят,какво е да четеш шедьовър.
Книгите играеха важна роля в нашето израстване,играят и сега.
Публикуване на коментар