Суперкомандос - Ричард Морган

Винаги съм харесвал бруталността и безкомпромисността на киберпънка, както в действието, така и в поднасянето на текста. Няма милост към героите, няма и към читателя. Тоновете чисто нова терминология се изливат без обяснения. Други планети с цитати от тяхна философия или религия? Ок, дайте ги насам. Технологични подобрения, които позволяват съживяването на човек в ново тяло, ако нещо му се случи? Оръжия, които да го причинят? Войни, страни, участници, длъжности, обучения и други истински гаври с условно познатото ни човешко тяло? Дайте ги всички тях, Ричард Морган е намерил подходящото място и така е дозирал всичко, че ще ви вземе дъха и ще забрави да ви го върне!

Такеши Ковач е бивша частица от Емисарския корпус на ООН - елитно обучено съзнание, защото както разбрахте, телата са по-тленни от всякога, и ако имате достатъчно пари, често може да се сменят. След неприятна криминална издънка, Ковач се свестява в ново тяло на Земята - място, където никога не е бил. Местен мултимилиардер е финансирал довеждането му тук, за да може Ковач като частен детектив да проведе разследване и да установи кой наскоро е убил милиардера и защо въобще му е било да го прави, след като съживяването му в ново тяло е било въпрос на часове. Постепенно в играта на сляпо се намесват полицията, безскрупулни криминални елементи, други наемници, сенки от миналото на Ковач и дори един изкуствен интелект, който държи хотел и се казва Хендрикс, като Джими Хендрикс. На нашето момче му се наложи да изпати повече страдание, отколкото може да издържи човек, само по простата причина, че след това го съживяваха в ново тяло и се почваше отначало. Известна компенсация представляваха дребните греховни радости, които можаха да предложат съвършените тела на две от героините, но дори и при толкова архаични забавления, изпълненията им бяха меко казано фантастични. Както виждате фантазията на Морган е летяла със страшна скорост и вероятно само писателският му опит му е позволил да я озапти в рамките на текст, който може да бъде разбран и оценен и от други човешки същества.

Ако харесвате как Марлоу разкрива случаи, има шанс да харесате и как го прави Ковач. Разликата е от няколко века в полза на втория, Ковач по-често бие, отколкото него го бият, а средата е толкова високотехнологична и трансчовешка, че вероятно само Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън биха могли да я надцакат. А може и да не успеят.

Всички хора, с които съм говорил за тази книга и които са я харесали, не я наричат с българското й заглавие, а с оригиналното. "Бард", правете си сметка колко е зле.

По книгите за Ковач имало и филми. Ама имало разлики, та не били точно по книгите, а и не били точно по киното, а по нещото нетфликс. Филмът не бил шведски, а съветски... Вероятно просто няма смисъл да се пробва снимането на нещо по Морган, ако не претендира да бие по бюджет и зрелище поне "Матрицата".

Затова ако някой тъп политик, някой играч във властта се опитва да провежда политика, която вреди на вас или на близките ви, ПРИЕМЕТЕ ГО ЛИЧНО. Разгневете се. Машината на правосъдието няма да ви помогне - тя е бавна, студена и на всичко отгоре е тяхна, както програмно, така и материално. Само дребните хора страдат от ръката на Правосъдието; всемогъщите се изплъзват от нея с лукава усмивка. Ако искате правосъдие, трябва да го изкопчите със сила. Превърнете го в ЛИЧЕН въпрос. Нанесете им колкото можете повече удари. НАКАРАЙТЕ ГИ ДА ГО ПРОУМЕЯТ.

***

Разговорът е евтино развлечение, по-евтино от пиенето.

***

Нощем полицаите са по-впечатляващи.

***

Добрата лъжа трябва да минава тъй плътно край истината, че да извлича сила от нея.

***

Тълпата обезумя. Вдигнах очи към лицата в полумрака и видях как пада тънката кожа на цивилизацията, а отдолу като окървавена плът надниква яростта.

***

— Земята? — Лазерни изстрели отвън озаряват ухиленото му лице, нашарено с черни ивици. — Помийна яма, мой човек. Най-скапаното закостеняло общество, все едно се връщаш половин хилядолетие назад. Нищо не става там. 

***

Дори когато разговаряш с някого, всъщност говориш на себе си. Другият просто отбива топката. Трябва да излееш каквото ти е на душата.

***

Последва ново дълго мълчание и аз разбрах, че примамката ще подейства. Бях изработил многобройните й слоеве с цялата грижовност на най-фина емисарска измама. 

***

„Взимаш каквото ти се предлага“, изрече незнайно къде Вирджиния Видаура. „И понякога това стига.“

Вариант 13 – Ричард Морган

Средна хубост. Беше ми представена като непретенциозно крими, в което има марсиански елементи. Оказа се, че цялото действие е на Земята, а на мен ми заприлича на криминален роман чак в последните 50 страници. Не че нямаше злодеи и престъпления, но ми липсваше оня тип на методично детективско разследване стъпка по стъпка.

Основни герои бяха някакъв тип генно променени мъже, които били отгледани за специални военни нужди, напр. – подривна дейност в тила на врага. Забързани рефлекси, понижена чувствителност към болка, променена психика, подобрена имунна защита. А дефицитът за такива обучени командоси от епруветка бил доста голям.

“Изведнъж никой освен най-долната прослойка идиоти от Канзас не иска да става войник, защото, мамка му, ако станеш войник, може и да те убият, а и все трябва да има и някакъв по-добър и по-добре платен начин да си прекараш живота.”

Впоследствие всички те били обявени извън закона и вкарани в лагери или задължени да емигрират на вече тераформирания Марс. Или по-точно всички без един-двама. И започва една надпревара между кървави убийствата на камари и излишно натуралистично чифтосване, като двете в комбинация са успели да продадат книгата в Англия и Щатите и да я пробутат за издаване и у нас. Едвам успях да извадя нещо извън потния екшън, което да подтиква към размисъл. А, и да се оплача – много нелогичен завършек. Коравият тип, който наби половината свят и изнасили другата половина, взе че се разчувства заради смъртта на либето и взе че доброволно се прости с живота. Това да не ти е хайдушка народна песен, бе Морган?!!

Интересни ми бяха разсъжденията за това какво се губи при цивилизоването на човека. Ясно е кои черти остават, тях ги виждаме всеки ден, но кой тип поведение и носителите му са получили червен картон от еволюцията? Нима те никога повече няма да ни потрябват? Струва си да се помисли преди да се говори за жертвите, които е направило човечеството, преди да издигне на върха на пирамидата кьосав бял дебелак седнал в кресло пред компютъра с пепси в едната ръка и парче пица в другата.

“… тестостерона, готовността за насилие и принципната неохота към съпричастие… мъже са все пак. “

***

“… ставало въпрос за цикли. В рамките на историческия контекст мъжкият цивилизационен цикъл е трябвало да дойде първи, защото мъжката сила е била задължително условие за самото възникване на цивилизацията. За да има закони, изкуство и наука, първо трябвало да се появят уседнали селскостопански общества и нетрудова в класическия си смисъл на думата прослойка, която да създаде въпросните закони, изкуство и така нататък. Само че такъв вид общество можело да бъде наложено единствено със сила, и то доста брутално според съвременните стандарти.”

***

“… селектирали питомност - липса на агресия и отстъпчивост. Модерният човек е потомък на инфантилизирани смотани пубертети.”

И още няколко морганови мъдрости, които спокойно могат да бъдат приписани на Конфуций или Лао Дзъ:

“Живей в мир със стореното и се опитай в бъдеще да правиш само онова, с което ще можеш да живееш впоследствие. Такава е играта, момче, другото са празни приказки.”

***

“Предадеш ли контрола върху реакциите си на човека, който ги е предизвикал, вече си загубил битката наполовина.”

***

“Има само един начин да се скриеш от неудобната истина и този начин е да потънеш в невежество.”

п.п.

Забравих най-веселата новина – Съединените щати са се разцепили, а Европа притежава и управлява!:)

Ето и един друг коментар на същата книга в "Старлайтър", а също и мнението на Копо по въпроса.

пп2

Един новонамерен прочит.