Хартиената менажерия и други разкази - Кен Лиу

Тази книга е доста екзотично четиво, на което трудно се попада, ако човек не го е търсил нарочно. Сборникът с фантастични разкази на Кен Лиу засега е единствената негова книга на български и е кръстен на едноименния разказ, който е спечелил общо взето всички награди в жанра. 

Кен Лиу не е случайно име и за голяма част от темите му няма да сте чели никъде другаде. Стиловете на различните разкази пък са толкова разнообразни, сякаш са писани от различни хора. Ще срещнете фантастика за космос, за далечно бъдеще, за безсмъртие, за близко минало, наситено с ужасна смърт, криминални загадки, мъничко екшън за вкус и азиатска мистика за чар. Критиците никога не пропускат да отбележат последното, което извисяват дори до самостоятелен нов поджанр - силкпънк. Във всички тях Кен Лиу пише много интересно и компетентно. 

Не знам, вероятно има още много такива автори, които могат да пишат толкова разнообразно по различни теми и в различен стил, но ще ви кажа с какво Кен Лиу е единствен. В неговите истории почти винаги има някаква много ясна тъга на азиатки народ, някакво несподелено и неизвестно за света страдание и авторът държи обективно да осветли темата в търсене на облекчение, съчувствие и опрощение. Обективността личи по многото бележки, както под линия, така и след края на разказа. В "Хартиената менажерия" това са болките на поръчваните по каталог азиатски булки от богати бели мъже. "Човекът, който сложи край на историята" пък разказва за ужасите от Втората световна война, които причинява японската армия на завладените народи от югоизточна Азия и по-точно за експериментите с биологични, химически и хирургически оръжия на японския Отряд 731 в лабораториите в Харбин. "Литеромант" е за безкомпромисната борба през Студената война и невинно пострадалите, дори когато са избягали в уж безопасния Тайван. Има още за китайците, които пристигат в трюмовете на кораби на Западния бряг на Америка и се включват в построяването на железниците, участват в Златната треска и въобще в построяването на Щатите такива, каквито ги знаем. Но без да сме знаели колко и какви съдби е коствало това. И така общо петнайсет разказа.

Хубави, много съдържателни истории, каквито най-вероятно не сте чели, и които вървят по-бавно от очакваното и оставят тъжен послевкус. Дано Кен Лиу да може да пише със същия хъс и за весели неща.

Работата на хората в по-малките офиси, чиито прозорци не гледаха към пристанището, беше да търсят на компютрите си отговори на въпросите, зададени от хората в офисите, които гледаха към пристанището.

***

Знаеш ли кое според китайците е най-тъжното нещо на света? Когато едно дете най-сетне пожелае да се грижи за родителите си, а те вече не са между живите.

***

Преди да открием как да живеем вечно, сексът и децата бяха най-близкият начин да постигнем безсмъртие.

***

Онова, което определя хората, не е тяхната самота, а всички онези отношения, които ги свързват.

***

Какви сме ние може да се определи от мястото, което заемаме в мрежата от животи на другите хора.