Комунизмът е едно
временно отклонение, което един ден ще изчезне от лицето на земята, защото противоречи
на човешката природа. Роналд Рейгън
Първите ми впечатления са донякъде противоречиви, но с
видим превес на негативните. Позитивните идват основно от това, че книгата ми
беше похвалена от хора, на чието мнение обикновено с право се доверявам. Какво не ми хареса на мен:
Героите
Доста от тях имат скучни и самоцелни имена, които изглеждат
избрани само за да покажат към коя народност принадлежат. Позиране и
дървена игра на персонажите като на актьори от български филм. Патетични и
неестествени диалози, често наситени с непонятно мълчание, което може би трябва
да се тълкува като дълбокомислено, но всъщност е доста неразбираемо и нелепо.
Кой жив човек говори така като от театрална сцена?
Темите
Наркомани, трафиканти и дрога. Спринцовки, припадъци и други
неприятни подробности изпълват началото на този прехвален роман до козирката. Благодаря
много, но за мен това не е никак привлекателно. Впоследствие изместването на
акцента върху Гражданската война и лекуването на петнистия тиф макар сами по себе
си също да не са особено весели беше къде-къде по-познавателно и интересно за проследяване.
Дори въпреки странната псевдо-любовна история между Фани и отец Ередия.
Постройката
Неприятно слабо начало, което няма никаква видима връзка с
финала. Кой в днешно време може да си позволи да започне романа си с пълна
липса на интрига, действие или каквото и да е друго нещо, с което да събуди
читателския интерес?
Идеи
Комунистическа пропаганда, която дори не е в прикрит вид, а
целият този парадоксален поход срещу религията изглежда особено смешен днес. Ни
в клин, ни в ръкав се подхвърлят разни безумни клишета за загниващия
капитализъм и прогресивния пролетариат. Добрите металурзи и тъкачи срещу лошите
благородници и монаси. Ама хайде, моля ви се, нямаше нужда. Книгата далеч не е
толкова силна, че да понесе и това.
Имам почти обоснованото предположение, че „Осъдени души“ е
станала така популярна заради годината на издаване (1945 – почти непосредствено
след комунистическия преврат през есента на 1944), успешния за времето си филм по нея и заради
заслужената слава на другата прочута творба на Димитър Димов – „Тютюн“.
Когато човек старее,
жените винаги се опитват да го лъжат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар