събота, май 31, 2014

Осъдени души – Димитър Димов

Комунизмът е едно временно отклонение, което един ден ще изчезне от лицето на земята, защото противоречи на човешката природа. Роналд Рейгън

Първите ми впечатления са донякъде противоречиви, но с видим превес на негативните. Позитивните идват основно от това, че книгата ми беше похвалена от хора, на чието мнение обикновено с право се доверявам. Какво не ми хареса на мен:

Героите
Доста от тях имат скучни и самоцелни имена, които изглеждат избрани само за да покажат към коя народност принадлежат. Позиране и дървена игра на персонажите като на актьори от български филм. Патетични и неестествени диалози, често наситени с непонятно мълчание, което може би трябва да се тълкува като дълбокомислено, но всъщност е доста неразбираемо и нелепо. Кой жив човек говори така като от театрална сцена?

Темите
Наркомани, трафиканти и дрога. Спринцовки, припадъци и други неприятни подробности изпълват началото на този прехвален роман до козирката. Благодаря много, но за мен това не е никак привлекателно. Впоследствие изместването на акцента върху Гражданската война и лекуването на петнистия тиф макар сами по себе си също да не са особено весели беше къде-къде по-познавателно и интересно за проследяване. Дори въпреки странната псевдо-любовна история между Фани и отец Ередия.

Постройката
Неприятно слабо начало, което няма никаква видима връзка с финала. Кой в днешно време може да си позволи да започне романа си с пълна липса на интрига, действие или каквото и да е друго нещо, с което да събуди читателския интерес?

Идеи
Комунистическа пропаганда, която дори не е в прикрит вид, а целият този парадоксален поход срещу религията изглежда особено смешен днес. Ни в клин, ни в ръкав се подхвърлят разни безумни клишета за загниващия капитализъм и прогресивния пролетариат. Добрите металурзи и тъкачи срещу лошите благородници и монаси. Ама хайде, моля ви се, нямаше нужда. Книгата далеч не е толкова силна, че да понесе и това.

Имам почти обоснованото предположение, че „Осъдени души“ е станала така популярна заради годината на издаване (1945 – почти непосредствено след комунистическия преврат през есента на 1944), успешния за времето си филм по нея и заради заслужената слава на другата прочута творба на Димитър Димов – „Тютюн“.


Когато човек старее, жените винаги се опитват да го лъжат. 

Няма коментари: