вторник, април 14, 2015

Винету І – Карл Май

Индианските романи, които дадоха своя отпечатък при оформянето на характерите на едно поколение четящи деца, имат свое лице – Винету. Жълтата преса може да се подиграва на Бойко Борисов за това, че тази е била любимата му книга като дете, но това е просто пореден пример за неадекватността на пресата. Ако погледнете тук кои са настоящите любимите книги на някои други сегашни политици, ще имате къде-къде повече поводи за смях. :)

„Винету“ не е най-представителната книга от десетките романи на Карл Май (по мои спомени 99 на брой). На фона на другите безметежни приключения на полунеуязвими супергерои из цялото земно кълбо, тук ние се срещаме и сбогуваме с Винету – героят олицетворение на цяла една раса, на населението на два континента. Изумителна личност, която си остава достатъчно земна, за да изтърпи тъжната си орис.

Във „Винету І“ се запознаваме с Поразяващата ръка и научаваме с какво и как е заслужил това прозвище. Тук се намесват и двете оръжия, които по-късно ще станат негови емблеми – Мечкоубиецът и карабината Хенри. Запознаваме се със Сам Хокинс - пръв учител на Поразяващата ръка в уестманските дела. Научаваме как с личното участие на главния герой е построена железопътната линия Юниън Пасифик, която свързва двете океански крайбрежия на Щатите и какво е имало между тях – природа, обитатели, съпротива, преломни събития. Там някъде в безбрежната прерия, която днес е разорана и засята до хоризонта и обратно, го срещаме и него – Винету – интелигентният млад вожд на апачите, който става първа дружка на Поразяващата ръка, за която симбиоза по-късно ще се изпъкне фразата на Аристотел, описваща приятелството: Една душа в две тела. Пак в този том се сблъскваме с подлите индианци кайови, които набързо си понасят заслуженото. Подлостта обаче достига своите висоти в лицето на неколцина бели бандити, които решават да ограбят вожда на апачите Инчу-Чуна и децата му, като в резултат се забърква такъв водовъртеж от нещастия, преследваници и приключения, че ум ще ви зайде.

Карл Май дава съвсем правилни насоки по основополагащи въпроси като кое е правилно и кое грешно по най-елементарния и лесно усвоим начин – чрез примерите от действията на героите му. Действай логично, разсъждавай трезво, не се поддавай на емоциите, алкохола или предразсъдъците. Учи се на нови неща, върши си работата съвестно и отговорно, или Do your job!, както обичат да казват треньорите по американски футбол. Използвай възможностите, които ти предлага случаят. Прощавай грешките на другите. Бъди добър човек и светът няма да спре да ти се отблагодарява.



Но тогава никой народ няма правото да мисли, че е по-добър от някой друг народ само защото другият народ нямал същия цвят на кожата.

6 коментара:

Магарето каза...

Хаха! Библията и Аристотел като любими книги. Държат си ги на нощните шкафчета и си ги препрочитат. Определено не им личи ;-) И да не забравяме Дан Браун!

Но за Винету. За всичко съм съгласна с теб, но съм длъжна да отбележа, че имам един проблем с тази книга. Само един! Моментът, в който сестрата на Винету тръгна да си сменя религията и културата за да се хареса на Поразяващата ръка, ми бръкна в здравето! Не мога да му го простя това на последния! ;-)

Стоян Христов каза...

Все пак това е Поразяващата ръка, може да се очаква фенките да припадат по него. ;)

almaak каза...

от друга страна, това беше още един силно образователен момент.

:)

Orehovka каза...

"Винету" е една от книгите, които най-много са ми повлияли в детството. Когато човек преживява дефицит на реални ролеви модели, накрая се чушва в някоя книга пълна със смели, благородни и неуязвими личности и почва да си мечтае да се превърне в такава.

Стоян Христов каза...

Радвам се, че пак се появи с шепа коментари. :)

А иначе след напоително четене на книги за олдове, човек започва не само да мечтае за благородството и неуязвимостта им, ами и има съществен шанс да се запише в гимназия и да изучава конкретно езика шетърхендов. Тру стори.:)

Orehovka каза...

Еха. :) Аз стигнах само до писане на собствен уестърн роман.