Аз съм куче пазач. Името ми е Смрък.
Тази година отново се потопих в насладата на ритуалното четене на тази толкова специална книга - по една глава на ден, всеки ден през октомври. Фен съм, но не го правя чак всяка година, давам си паузи от по няколко години, след които забелязвам нови неща, припомням си стари и винаги е приятно.
Следващото четене съм го замислил да е в оригинал, да видя пък тогава какви нови неща ще открия.
Допълнителен забавен момент беше, че октомврийското пълнолуние тази година се получи почти като по поръчка, а отделно емоциите се допълваха с течащата предизборна кампания.
Лоши неща се случват на загубилите.
2 коментара:
Да отворим портата!
---
На мен пък фейса всяка година ми припомня двете години, в които участвах с познати в играта по книгата. Едната година бях затваряч, другата - отваряч, но и двете години затварячите победиха. Светът беше спасен.
Аз участвах само един път в игра по книгата в супер странното село Гургулят, но беше толкова яко, че ще си го помня и разказвам цял живот. Разбира се, затворихме.:)
Публикуване на коментар