Един адаш, с когото скоро и неочаквано открих сходни литературни вкусове, безапелационно ме закле да зарязвам всичко и да почвам "Устоите на Земята" и да не се излагам повече с непознаването на творчеството на Кен Фолет. Както вероятно знае шепата читатели на този скромен блог, аз не си падам особено много по историята. Пред ровенето в минали работи от сърце предпочитам спекулирането с бъдещи. Обаче бях дал дума и започнах предпазливо първия том от Устоите.
В него проследяваме няколко различни герои от един и същ район в средновековна Англия. Действието върви бавно, но в смисъла на спокойно и равномерно, както вероятно е текъл животът тогава, но не и мудно, защото постоянно с някой от героите се случва нещо съдбоносно. Основните са Том Строителя, който обикаля селата без работа, но пък с гладни деца, ту с жена, ту без, а мечтата му е да построи катедрала, и монахът Филип, който е малко по-буден и макар да не го търси сам, кариерното му развитие е неочаквано бурно. Постепенно в картината се включват и други персонажи, нишките на животите им се пресичат и все повече заплитат. Интриги за власт, църковна и светска, плътски страсти, младежки трепети, семейни войни, манастирски живот.
За мен основният интерес беше в съдбата на катедралата и тази на изоставеното в самото начало на книгата бебе. Ще има ли катедрала в крайна сметка, как, кога, с какви трудности? Що за човек ще произлезе от това бебе?
Книгата се чете бързо и с голямо желание се преминава към следващия том, проверено е. Има и съвсем прясно ново издание.
Хлапетата дойдоха рано за бесенето.
***
В единия край на къщата, оттатък салона, щеше да има малка спалня. На това държаха графските дъщери в днешно време - бяха твърде нежни, за да спят в общо помещение с мъжете, слугините и ловните псета.
***
Кухнята щеше да е отделна пристройка. Всяка кухня рано или късно се запалваше и нищо не можеше да се направи, освен да се построи настрана от всичко друго, а стопаните да се примирят с поизстиналата храна.
***
Трябваше хора да се убеждават, имот да се управлява, пари да се намерят. Беше работа за някоя мъдра глава.
***
Старият монах като че ли обичаше Филип, но и беше притеснен от него, като баща, чийто син е бил на война и се е върнал у дома с препасан меч и леко опасен поглед в очите.
***
Когато усетиш, че предстои да ти откажат, заложи на отлагането.
***
Всеизвестно беше, че кралете ставаха благочестиви на старини. Стивън беше млад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар