Във втория том сагата за строителя на катедрали Том, приор Филип и техните близки достигна зрялата си възраст. Премеждията и спънките на монаха продължаваха да никнат, а той продължаваше да изобретява решения. Очаквано изворите на всички мерзости и нещастия бяха Уилям Хамли и епископа, но приорът не се даваше и оказваше солиден отпор, а строителството на катедралата продължаваше. Някои от опасностите имаха фатален край за участниците и в крайна сметка лентата за откриването на катедралата я рязаха други хора, което и може да се очаква от произведение, развиващо се в рамките на няколко десетилетия. В хода заобичахме нови герои, с нови семейства, сваляхме и възкачвахме владетели, а правдата успя да намери начин и да възтържествува. Упоритите се издигаха, разделените се събираха, сираците научиха кои са били родителите им, а злодеите не само, че си получиха заслуженото, ами и някои от тях искрено се разкаяха.
Незапознатият читател може да се усъмни какво толкова интересно може да има в черковна сага за английско градче от 12ти век. Бавното темпо и чуждите на нашето съвремие проблеми може да изглеждат безинтересни и непривлекателни. От друга страна обаче причините за всичко и човешките реакции и отношения винаги са били едни и същи. Правдата винаги е страдала от силата. И винаги доброто се е отплащало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар