Устоите на Земята. Том 2 - Кен Фолет

Във втория том сагата за строителя на катедрали Том, приор Филип и техните близки достигна зрялата си възраст. Премеждията и спънките на монаха продължаваха да никнат, а той продължаваше да изобретява решения. Очаквано изворите на всички мерзости и нещастия бяха Уилям Хамли и епископа, но приорът не се даваше и оказваше солиден отпор, а строителството на катедралата продължаваше. Някои от опасностите имаха фатален край за участниците и в крайна сметка лентата за откриването на катедралата я рязаха други хора, което и може да се очаква от произведение, развиващо се в рамките на няколко десетилетия. В хода заобичахме нови герои, с нови семейства, сваляхме и възкачвахме владетели, а правдата успя да намери начин и да възтържествува. Упоритите се издигаха, разделените се събираха, сираците научиха кои са били родителите им, а злодеите не само, че си получиха заслуженото, ами и някои от тях искрено се разкаяха.

Незапознатият читател може да се усъмни какво толкова интересно може да има в черковна сага за английско градче от 12ти век. Бавното темпо и чуждите на нашето съвремие проблеми може да изглеждат безинтересни и непривлекателни. От друга страна обаче причините за всичко и човешките реакции и отношения винаги са били едни и същи. Правдата винаги е страдала от силата. И винаги доброто се е отплащало.

Истанбулска загадка - Лорънс О'Брайън

Интересно ми се стори, когато човек пише такива трилъри, да посегне към място на действието от рода на Истанбул, където църквата "Света София" в продължение на хиляда години е била най-големия християнски храм в света. Или пък да ни запрати в Мосул, който днес е в Ирак и го свъзваме с радикални ислямисти, но в миналото е бил най-ранния християнски град извън територията на Израел, а целият район наоколо е истинска съкровищница за находки от древността.

И така, използвайки този екзотичен фон, така богат на податки за загадъчност, забравено познание, съкровища и опасности, авторът е успял да сътвори едно голямо нищо. Американски учен препуска из тези земи, съпровождан от очарователната си партньорка от британското консулство, но за разлика от персонажите на Дан Браун, в приключенията на тези герои липсва притегателна сила, последователност, интрига, а понякога дори и логика. Дай да препускаме, да бягаме от някого, да се мушим навред из разни мазета и тунели, църкви и коридори, да подмятаме тук-там по нещо от историята на Византия, християнството и завоеванията на турците и то току-виж станало бестселър. Да, ама не баш. Да, имаше интересни моменти, но отговорите на въпроса "защо" липсваха на прекалено много места. И това, че заговорите и опасностите накрая ни доведоха до развръзка в Лондон (защо пък не?), не помогна особено много за засилване на положителните качества на романа. Не знам авторът друго дали е писал и дали си общува със сериозни редактори, но от читателска гледна точка би било хубаво да се замисли по въпроса.

В послеписа фигурираха дори имена и имейли на истанбулски хотели и ресторанти, които да посетим, барабар с цените. Дори и това да стане някой ден, трудно заслугата би била на Лорънс О'Брайън.

Името на розата – Умберто Еко

Давя се в рутина, дните ми се сливат...

Книгата най-общо има две мащабни страни – една криминална история и една познавателна теологична (богословска) страна. Действието се развива през 13. век и в детективската линия проследяваме как францисканският монах Уилям от Баскервил (в едноименния филм – Шон Конъри) и неговият млад помощник (Крисчън Слейтър) разследват смъртта на неколцина монаси в прочут италиански манастир. Там се намира най-богатата за времето си библиотека на Европа, но по най-загадъчен начин започват да гинат хора, които са знаели някаква страшна тайна. Ще разберем ли какво се случва и защо, ще успеем ли да спасим каквото има за спасяване?

Другата страна, която отнема дори по-голямата част от обема на романа, е уж между другото да бъдем запознати с множеството версии и разклонения на християнството до това време. За изявените фигури, за разкола, за обединенията, за папи, крале, отцепници, светии и чудотворци, и ерес, ерес...

Не знам колко време е прекарал Умберто по манастири в четене на богоугодна литература и теологически спорове, но определено разбира много от тия неща. Толкова е вещ в материята, че за любознателния читател е приятно да следи в какви интересни извивки вкарва героите си, когато спорят с някого по философски проблеми. Час по час и за всяка дреболия могат да се позовават на разни всепризнати авторитети от малките векове и така да громят съпротивата на врага.

На наблюдателното и интересуващо се око няма да убегне, че всъщност за Умберто Еко (ама че име, не можеш да го забравиш!) тази част е била по-важната. Чрез познаване на каноните да може да се тълкува и обяснява всяко нещо на земята, всяка житейска ситуация да има своя пример в светите писания.

Това е първият роман на Умберто Еко и някой по-критичен читател би могъл да го укори например в леко непремерен обем, очебийно много бележки под линия или философски отклонения от сюжета, които с дължината си поставят читателското търпение на изпитание. Това обаче е донякъде разбираемо, когато човек се поразрови и научи, че Умберто е не толкова писател на романи, а по-скоро се занимава с философия и е един от големите специалисти по история на Средните векове. Така че човекът просто е писал за любимите си теми и вероятно за по-лесно преглъщане е вкарал и една художествено-криминална нишка.

Не може да не ни направи приятно впечатление слабостта на главния герой (и автора) към личността и делото на Роджър Бейкън – английски философ и алхимик от 13. век, който е един от първите тогавашни учени, проповядващи преоткриването на науката от Античността и научния подход към живота като цяло.

Според Бейкън една от целите на знанието е да продължи живота на човека.

***

Как римляните характеризират викингите: Пиратите от Крайния север се спускали по реките и опустошавали Рим. Езическите храмове били събаряни, а християнските още не били издигнати.

***

Прав беше Бейкън, като твърдеше, че първото задължение на един знаещ е да изучава езици!

ps. Това ревю и леко прибързаната му поява се дължат най-вече на многобройните читателски въпроси и интерес. :)