Когато след преврата на девети септември Буров е арестуван, при него изпращат един младеж да му записва спомените и мнението по всевъзможни политически и не само въпроси. Комунистите вероятно са очаквали да получат признания, тайни сведения за политици, неща от кухнята, които да уличават в греховност и престъпност всички, управлявали преди тях. Има и такива неща, но ако може да се обобщят излиянията на Буров в едно изречение, това са по-скоро клюки за тогавашния хайлайф, приказките на едно жадно за внимание его, изтъкването на собствената значимост. Как Буров говори, пие, яде, с кого, как ходи по жени, как бие, как издига и унижава. "Аз, Буров!"
Добре се получи, че се запознах с книгата в аудио вариант, защото в текстов вид не знам дали бих я завършил. Да, интересна е, има любопитни истории за известни политици и творци, псувните на Буров придават известен колорит, философските му обобщения също често са интересни, макар понякога сам да си противоречи, а пък аз невинаги да ги споделям. Има изобилие от истории за министри, за Вазов, Яворов, Славейков, за Стамболийски, Муравиев, Ляпчев, не мога да ги изредя всичките. Ако човек се интересува от периода между двете войни, има сериозен шанс тази книга да му допадне.
Как е възможно авторът (българин) да има две фамилни имена? Това разминаване с досегашното ми познание и здрав разум ме подтикна да потърся малко повече за него, за когото от самата книга научаваме единствено, че е млад човек, който се занимава с писане и журналистика. Неговата роля е само да задава въпросите, да предразполага Буров, да му угажда, за да е доволен, и да разказва интересни неща от бурния си живот. Както обикновено, загадката се оказа нещо тривиално - човек на име Михо Памукчиев си измислил артистичен псевдоним Михаил Топалов. Оказа се, че е имал и предаване по СКАТ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар