_Защото не го е извършила тя_ — дойде простият отговор. — _Защото е невинна._
След запознанството ми с толкова интригуващи герои като еднокракия Корморан и червенокосата Робин, нямаше как да ги оставя в калта/кишата на Лондон и скоро-скоро се нахвърлих на втората книга за общите им приключения - "Копринената буба".
Корморан Страйк е нает от съпругата на скандален писател да го открие, защото от дни не се е прибирал. Е, откри го, почти целия, но като част от най-ужасяващата сцена от последния му роман, в който са описани всички - роднини, приятели, колеги, конкуренти, които са подобаващо изтръпващо шокирани. Ако трябва да бъдем честни - не всички. Защото някой от тях е убиецът, но е изпълнил всичко толкова хладнокръвно и педантично, че няма никакви следи.
Корморан се намеси отново безкрайно компетентно, Робин взе още по-сериозно участие като помощник-детектив, помири се с годеника си, а развръзката на криминалните събития отново беше подсилена с лек екшън из лондонските улици и леки телесни травми за добрите. Да, постройката по разкриването на загадката отново беше умишлено така скроена, че читателите да не могат да се сетят сами, просто защото ключовите факти им бяха съобщени постфактум. В началото на запознанството ми с маниера на Джоан Роулинг да пише криминални романи ме подразни, но после го оцених и приех.
пп. Робин има познания по приложна психология, хубаво лице и златисто-червеникава коса. И винаги е имала желанието да се занимава с детективство. За какво го живеем тоя живот, ако не можем да си позволим да сбъднем някоя и друга детска мечта?:)
От нея се носеше аурата на величественото достойнство, което замества сексуалната притегателност у успелите по-възрастни жени.
***
- Два дни поред? Не може постоянно да се возим таксита и да обядваме навън - възрази Робин.
***
Най-сигурният начин да се предотврати изтичането на секретна информация беше да не се споделя тя с никого.
***
Докато брат му с викове се опитваше да обясни защо лежи върху шейсетгодишна жена, облеченият и изтощен детектив се отпусна в таксито до партньорката си и против волята си и правилата на добрия вкус избухна в смях.
***
Страйк си мислеше колко малък става Лондон, когато достигнеш известна височина и оставиш зад себе си онези, които не биха могли лесно да си осигурят маса в най-добрите ресторанти и клубове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар