В служба на злото - Робърт Галбрейт

Робин все така се кани да се жени и все така има епизодични избухвания между тях с мъжа ѝ, когато стане дума за работата ѝ или за Корморан въобще. При едно такова нещата се изострят дотам, че излиза наяве стара изневяра и тя си тръгва, като оставя годежния пръстен. Това си е трагедия, но шокът се засили и от това, че в кантората пристигна адресиран до нея пакет, който съдържаше прясно отрязан женски крак.

Впоследствие убиецът с мачетето се развихри още повече и се разлетяха и други телесни части, като стана ясно, че има зъб конкретно на Корморан и всичко извършено е, за да уязви него. След бърз исторически преглед на враговете с подобни вкусове, детективът се спря на три имена и започна да ги издирва из цяла Великобритания. Един по един и тримата се сдобиха с мотиви и възможност, но накрая с цената на доста усилия и жертви стигнахме до истинския, а терзанията на Робин си намериха удовлетворително решение.

Доста добър роман, който въпреки неудачното си (според мен) заглавие, предлага доста приятно за проследяване действие. Емоционалната страна също изглеждаше приятно достоверна. Продължаваме напреде!

Копринената буба - Робърт Галбрейт

_Защото не го е извършила тя_ — дойде простият отговор. — _Защото е невинна._

След запознанството ми с толкова интригуващи герои като еднокракия Корморан и червенокосата Робин, нямаше как да ги оставя в калта/кишата на Лондон и скоро-скоро се нахвърлих на втората книга за общите им приключения - "Копринената буба". 

Корморан Страйк е нает от съпругата на скандален писател да го открие, защото от дни не се е прибирал. Е, откри го, почти целия, но като част от най-ужасяващата сцена от последния му роман, в който са описани всички - роднини, приятели, колеги, конкуренти, които са подобаващо изтръпващо шокирани. Ако трябва да бъдем честни - не всички. Защото някой от тях е убиецът, но е изпълнил всичко толкова хладнокръвно и педантично, че няма никакви следи.

Корморан се намеси отново безкрайно компетентно, Робин взе още по-сериозно участие като помощник-детектив, помири се с годеника си, а развръзката на криминалните събития отново беше подсилена с лек екшън из лондонските улици и леки телесни травми за добрите. Да, постройката по разкриването на загадката отново беше умишлено така скроена, че читателите да не могат да се сетят сами, просто защото ключовите факти им бяха съобщени постфактум. В началото на запознанството ми с маниера на Джоан Роулинг да пише криминални романи ме подразни, но после го оцених и приех.

пп. Робин има познания по приложна психология, хубаво лице и златисто-червеникава коса. И винаги е имала желанието да се занимава с детективство. За какво го живеем тоя живот, ако не можем да си позволим да сбъднем някоя и друга детска мечта?:)

От нея се носеше аурата на величественото достойнство, което замества сексуалната притегателност у успелите по-възрастни жени.

***

- Два дни поред? Не може постоянно да се возим таксита и да обядваме навън - възрази Робин.

***

Най-сигурният начин да се предотврати изтичането на секретна информация беше да не се споделя тя с никого.

***

Докато брат му с викове се опитваше да обясни защо лежи върху шейсетгодишна жена, облеченият и изтощен детектив се отпусна в таксито до партньорката си и против волята си и правилата на добрия вкус избухна в смях.

***

Страйк си мислеше колко малък става Лондон, когато достигнеш известна височина и оставиш зад себе си онези, които не биха могли лесно да си осигурят маса в най-добрите ресторанти и клубове.

Зовът на кукувицата - Робърт Галбрейт

"Зовът на кукувицата" е първи роман на Джоан Роулинг за случаите на частния детектив Корморан Страйк. Заглавието ми беше леко странно, незапомнящо се и като цяло не в тона на действието, но пък името на главния герой компенсираше всичко - Корморан Страйк!:)

Действието се развива в Лондон и бях доста изкушен да следя в гугъл мапс къде обикаля детективът и на коя улица какви камери има, но изпуснах момента и не го направих, а вероятно би било хубаво. Обаче при четенето на следващите книги няма да пропусна.

Корморан Страйк е ветеран от Афганистан без един крак, без достатъчно случаи, които да му позволят да си плаща наема и дълговете, без секретарка, без приятелка и без дом, защото последните две са били свързани. И ако се чудите къде спи - на походно легло в офиса. В началото на романа получава от бюрото по труда една временно изпълняваща длъжността секретарка, случайно нахълтва и клиент с безумен случай, но всичко това е добре дошло, защото просто не може да откаже по финансови причини. Секретарката се оказва самородно злато, но за сметка на това случаят изглежда безнадежден - млада и супер известна фотомоделка с психически проблеми е загинала преди месеци, като е скочила от балкона на жилището си, разследването не е установило нищо съмнително, но брат ѝ търси услугите на Корморан, за да провери дали все пак това не е било убийство.

Приятно за проследяване действие, макар в отделни моменти да се губех из имената на многото второстепенни персонажи, кой заподозрян с мотив, кой без алиби. Не един и двама очевидно лъжеха детектива и полицията, но до последно не можеше да се схване кой по каква причина го прави. Историята умишлено е поднесена така, че читателят да няма никакъв шанс сам да се досети какво и как се е случило, камо ли пък защо, и нещата се изясняват чак във финалната сцена. 

Някои моменти може да звучаха много леко клиширани, но героите определено са интересни и провокират читателя да иска на чете за още техни случаи. Безличната корица не може да промени това, че Лондон е безспорно интересна сцена, а пък за писателските умения на авторката е излишно да се коментира. Накратко - чудесен екземпляр, да се готви вторият том.:)

пп. Сега научавам, че по ВСС са направили минисериал по тези романи, което сгрява душата на ценителя. Гответе се, останки от неделята!

Хари Потър и Реликвите на Смъртта - Джоан Роулинг

Още от предишната, ХП6, бях надушил една много благородна инициатива на клуб “Хари Потър” в дира, където феновете веднага след излизането на книгата на английски, се бяха разделили на двойки – преводач и редактор, и си бяха разпределили главите от съдържанието. Резултатът от превода беше, че сума ти хора прочетоха книгата безплатно в интернет, и то месеци преди да се натутка официалната версия. Всяка глава беше със собствен стил, собствени грешки и собствена красота. От мерак го правеха хората и беше прекрасно!
Тази година бяха още по-експедитивни, аз – също. Проверявах по няколко пъти на ден, за да видя дали няма пуснати нови глави. Защо, ще попитате, не може да е толкова прекрасна, че да не изчака човек още някой месец, ако въобще я чете? Ами тръпката, ще контрирам аз?

Хареса ми като цяло. Със сигурност първата половина беше поразводнена за обем или пък терзанията на младия Потър не бяха предадени достатъчно образно, ако това е бил целеният ефект. Втората половина обаче си я биваше и авторката приличаше повече на себе си от предишните книги. Хареса ми също, че никой от най-първостепенните герои не погина, както гласяха слуховете. Ако аз пишех развръзката, от семейството на Лупин и Тонкс бих затрил само майката, но авторката очевидно обича всичко да върви в комплект и предполагам затова беше и кратичкият епилог, пълен с изпоженили се и наплодили се съученици. На възпитателния ефект, предназначен за невръстната публика, ще отдам това, че “добрите” използваха по време на войната и на финалната битка в Хогуортс само обезвреждащи, но не и убиващи магии, за разлика от привържениците на Сигурно-Вече-Ви-Е-Омръзнало-Кой. Намирам го съвсем подходящо за случая. Авторката се беше постарала и умело да включи възможно най-много ключови моменти и зарязани глухи улички от действието в предишните книги за обясняване и преодоляване на препятствията, възникнали пред Хари в тази книга. Тактически оправдано – обединява и придава завършен вид като ти припомня в резюме разни забравени моменти.
Малко по-епични моменти, повече приказност, разлъка на влюбени и други такива.
А, имаше тук-там и някоя смешка, винаги го ценя.

/Също ще се изкуша да натякна, че никъде нямаше намеци за коректни прически, оскубани вежди, за плитки дънки и въобще съвременни тинейджърски модни тенденции, за разлика от екранизацията, акцентираща прекалено силно на тази част, и която не възнамерявам някога да гледам доброволно./

Аз това четох. Ако някой е чел за Смъртоносни светии или пък нещо съвсем друго, то си е негова работа.