Интересна книга, от която може да научите не толкова кой е Барак Обама, а по-скоро какъв е. Какво мисли по основните теми, които обсъждат всеки двама мъже по света, седнали на бира в кръчмата – за сините и червените, за политиката като цяло, за религиите, за расите и чужденците, за международното положение, за спорта, за мъжете и жените, за парите, за мечтите, за правдата... Позициите си по всички теми Обама е изложил крайно предпазливо и внимателно, хем да си наясно какво застъпва, хем да не обиди тези, които са на противното мнение.
Книгата е написал в края на мандата му като сенатор, докато още е имал някакво свободно време. (Между другото, само за пример, в края на първата му година като „народен представител” Барак Обама преброил, че е имал 39 организирани срещи с избирателите му из целия щат. Кажи-речи всяка седмица без празниците.) От тази книга човек може да се научи и как се работи в политиката, как се отправят правилните послания, които искаш да стигнат до хората. Хубаво и препоръчително четиво.
А сега няколко думи на разочарование към тези, които са издали книгата на български. Рядко ми се е случвало толкова трудно да чета книга, която искам да прочета. По-кошмарен превод трудно можете да си представите – изглежда направен прибързано, недодялано, без мисъл как ще звучи това на български. Последната страница твърди, че изданието има водещ редактор, редактор и коректор, че и технически редактор. Не личи обаче каква работа са свършили всички тези хора и не прави чест на „Сиела” да издават толкова лоши текстове, ами даже направо ги излага. Разбирам да се беше случило с някакво романче-еднодневка, а то – с книгата на президента на най-голямата сила в света, два пъти избиран за такъв, носител на Нобелова награда и т.н., да не изброявам.
В края на краищата циничният електорат е егоцентричен електорат.
***
- Ами ти може да не си съгласен с мен, но аз имам право на собствено мнение.
- Ти имаш право на собствено мнение, но нямаш право на свои собствени факти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар