Родена в пламък - Нора Робъртс

Изненадващо или не сега предстои да прочетете няколко добри думи за книга, авторка и дори цял жанр, които вероятно подобно на мен сте отбягвали и подценявали. Е, край с това.:)

Книгата не ми е подарена, нито препоръчана от близки хора или приятели, така че не съм длъжен пред никого да я споменавам с добро. Защо я четох изобщо ли? Защото винаги подозирам, че пропускам нещо важно, когато видя големи групи хора да се вълнуват от нещо, което аз не познавам. Големите групи в този случай са основно от читателки на т. нар. любовни романи, които заляха българските книжарници и сергии през 90-те, че и след това. Авторки като Сандра Браун или Нора Робъртс за няма и една петилетка се сдобиха с толкова многобройни и верни фенки, колкото болшинството други автори не успяват и посмъртно. И за да не ме гнети повече чувството на завист и подозрение за пропуски, се нахвърлих на най-доброто, което ми предложи Уикипедията - царицата на жанра Нора Робъртс и една от най-знаковите й книги - "Родена в пламък".

В началото ми беше смешно, похвалих се на всички какво чета и получих само и единствено съболезнования и въпросителни защо си го причинявам. Ето какво не знаят всички тези критици.

Нора Робъртс е американка от Мериленд, омъжена (разведена и пак омъжена), има две деца. Авторка е на над 200 романа с общ тираж от около 500 милиона броя, издадени в 35 страни. Какво най-общо ни доказват последните две изречения? 

а) Просто и обикновено име. Също като на хилядите, които биха платили 2 лв за любовен роман, закупен от кашон от банани на спирка на градския транспорт.

б) Познава темата за обвързването на мъжете и жените от личен опит.

в) Умее да пише.

г) А вие какво повече искате?:)

Това е обективната и доказана от фактите страна. Субективната е моето лично мнение, че тази (а като нищо и другите й книги) е доста качествено произведение на литературния занаят. Построена е умело и поддържа интереса на читателя през цялото време, въпреки че от самото начало подозираме какъв ще бъде финалът. Почти всички елементи, които аз ценя, ги има. Посланията са прости, ясно видими и възпитават най-общо казано доброта. На добрите хора им се случват добри неща. Дори и да не сте сигурни дали вие сте от "добрите", дръжте се почтено и с уважение към другите, признавайте и оценявайте усилията и постиженията им, преглъщайте острите и непремерени думи и не се страхувайте понякога да правите компромис с егото си, когато е за благото да човека до вас. Елементарно е, нали? Но пък е резултатно.:)

А иначе книгата най-просто казано се разказва за червенокоса ирландка от провинцията, която прави произведения на изкуството от стъкло (учила е занаята във Венеция), и за един богат собственик на верига галерии от Дъблин, за общия им успех и за едно прието предложение за брак. За една вкисната майка, добродушна сестра, уважителна баба, малко рокли, Париж, вила на Ривиерата и т.н. А, и най-общо за любов, споменах ли?:)