Тази книжка не казва почти нищо за историята, управлението, политиката, войната или други такива сериозни неща. Ако не знаем предварително кой е Чърчил и каква роля е играл, няма и да разберем. Пълна е обаче с кратки смешки, които са така изпипани, все едно ги е раждала главата на професионален хуморист. Лекотата, с която е измислял и отправял остроумия по околните, е направо за възхищение. Не знам само жена му как го търпяла. Ако е вярна теорията за главната роля на Чърчил в поделянето на балканските държави в различните сфери на влияние след Войната и попадането на България в най-скапаната от тях, на това също може да се гледа като на проява на смешна подигравка, макар и недодялана.
Направи ми впечатление как Чърчил, а и не само той, а и всички консерватори, кълнат лейбъристите. За тях лейбърист си е почти същото като социалист - нещо средно между плямпало и безотговорен прахосник. А комунистите направо огън да ги гори. Какъв мъдър човек, трябва да прочета още от него, а междувременно въвеждам "лейбърист" като обидна дума в моя речник. :)
Достойнството на министър председателя е като моминската чест - не подлежи на частично накърняване.
***
Можеш да преглъщаш лошите думи, без никога да си повредиш стомаха.
***
Най-добрият довод против демокрацията е петминутен разговор с редовия избирател.
***
С комунист няма смисъл да се спори. Опитите да разубедиш или убедиш комунист са безполезни. Резултат може да се постигне само чрез превъзходство на силата.
***
Един от известните остроумници, съперник на Чърчил в тази област и негов съвременник, бил писателят Бърнард Шоу. Веднъж той пратил на сър Уинстън следната телеграма: "Запазил съм Ви два билета за премиерата на новата ми пиеса. Елате с приятел - ако имате такъв."
Полученият на другия ден отговор гласял: "Нямам възможност да присъствам на премиерата. Ще дойда на второто представление. Ако има такова."
5 коментара:
аз напълно те подкрепям в това да обиждаш хората на лейбъристи, щото вече става смешно за всичко да обвиняват комунистите.
:)
Прекалено много внимание се отдава на този Чърчил - един безпардонен политик, чийто морал се намира в уискито. Несправедливата структура на сегашния свят е и по негова вина. Но така е, хората обичат победителите и забравят за сторените мръсотии...
Що бе, Чърчил е пил и вино мелнишко, а както знаем in vino veritas! За морала в уискито не съм запозната, в прекалено малки дози го прилагам..
П.С. И аз искам да ми вали сняг в блога!!!
@M
За преспи и снегонавявания в блога може да намериш подробни инструкции например тук.
Публикуване на коментар