Смърт е временно отстранен от длъжност и докато се намери приемник за поста, по Света на диска започват да стават шантави работи. Хората все така си умират по разни причини, но никой не идва да ги вземе. Така става и с Уиндъл Пунс - престарелия магьосник от Невидимия университет.
Весела, разбира се, но по онзи смел начин, по който само интелигентните хора се шегуват със сериозните неща, от които всички ни е страх. Всеки го е страх да умре, но като се замислиш, никой не го е страх да живее... Защо го живеем изобщо тоя живот, как, с кого?
Препрочетох я, защото си я купих наскоро. Чел съм я преди от монитора, но ми беше останала само тя от Света на диска да я нямам в хартиена форма, та си попълних редицата. Толкова по въпроса дали вреди безплатното четене на книги от интернет на продажбите на хартиените им версии.
Трябва да проверя, но ми се струва, че Пратчет я е писал, когато е разбрал, че е неизлечимо болен. И понеже е важно, за пореден път ще го кажа, че трябва да си доста корав тип, за да можеш да се шегуваш философски и поучително с всичко това. Респект, Тери!
(За часовниците.) Как го понасяха хората? Допускаха времето в домовете си сякаш им е приятел.
***
- Туй как се нарича?
- ТАНГО.
- Не вкарват ли в затвора за такива танци?
- ДОКОЛКОТО ЗНАМ - НЕ.
- Да се чудиш и маеш.
***
Важното е да си необходим.
2 коментара:
Аз също си чета книгите в електронен вариант, но си ги купувам на хартия. Не мога да обясня защо, но ми харесва да знам, че физически ги притежавам.
Пратчет пише "Нация", когато разбира за болестта си. "Жетварят" е относително ранна в поредицата за Диска - написана е още през 91-а.
Публикуване на коментар